Кой е следващият?

Сезонът във Формула 1 стартира уникално. Четири състезания - четирима различни победители от четири различни отбора. Интригата е налице. Сезонът е непредвидим, обратите - неочаквани. Какво повече можем да желаем? Още повече изненади и още различни победители в следващите стартове. Защо не!? Но дали наистина сезонът започна уникално и неповторимо, или подобни постижения историята на Формула 1 вече познава. Можем да проверим. 

Джак Брабам печели Гран при на Монако през 1959 г.
Започваме с далечната 1959 година, сезона е десети пореден във Формула 1. През тази година стартовете са едва девет. Първият старт за сезона е на пистата „Монте Крало” в Монако. Състезанието е спечелено от Джак Брабам, каращ за Купър по това време. Второто състезание за сезона се провежда на пистата „Индианаполис”, която се намира в САЩ. По традиция от ранните години на Формула 1 в състезанието за Гран при на САЩ участват множество американски пилоти и отбори, които  не участват в другите кръгове на шампионата. При това много често победителят в състезанието е различен от основните претенденти за титлата. Първата позиция в Индианаполис е за американеца Джони Томсън, но самата надпревара е спечелена от Роджър Уорд също американец с екипа на Уотсън-Офенхаузер. Не е случайно, че Уотсън не участва в останалите кръгове от надпреварата във Формула 1 през този сезон. Следващият кръг от шампионата е на пистата проектирана от Джон Хугенхолц  - „Зандвоорт”, която се намира в Холандия. Полпозъшъна и състезанието са спечелени от Йоаким Боние от отбора на БРМ (Бритиш Рейсинг Мотърс). На пистата „Реймс” във Франция се провежда четвъртата за годината Гран При, която е спечелена от пилота на Ферари Тони Брукс. Световен шампион при пилотите става австралиецът Джак Брабам с Купър, а отбора му печели титлата при конструкторите.

Стърлиг Мос изпреварва французина Жерини в  Гран при на Франция
- шесто състезание за сезон 1958. Майк Хоуртън с Ферари печели
единствената си победа, през сезона, но става Световен шампион. 
Любопитен е факта, че през предходната 1958 година шампионата започва също с победи на 4 различни отбора. Пилотите, които печелят за четирите различни отбора обаче са трима. Стърлинг Мос печели първия старт с Купър-Клаймакс, вторият старт е за Морис Трентинян, в третата надпревара Мос вече е зад волана на Вануол и печели на Зандворт в Холандия, а в четвъртия старт победител е Американецът Джими Браян, който както може да се предположи не участва в други състезания, освен в Гран при на САЩ. Сезонът обаче е уникален. Различните победители в следващите състезания продължават - петия старт е за съотборника на Стърлинг Мос - Тони Брукс. Шестия е за бъдещия шампион на Ферари Майк Хоуртън, а седмия за Питър Колинс, също пилот на Ферари. Шампион през 1958 година става Майк Хоутърн, въпреки че през сезона има само една победа. Легендарният Стърлинг Мос печели четири състезания, но губи титлата с точка, защото не завършва много от надпреварите. В края на сезон 1958 година за пръв път се присъжда титла при конструкторите и тя е спечелена от отбора на Вануол.

Греъм Хил и Джим Кларк стартират от първа линия в Гран при на ЮАР
Отиваме към сезон 1962. В календара има 8 надпревари, а първата е на пистата „Зандвоорт”. Победата грабва Греъм Хил с БРМ. Втората надпревара от календара е по улиците на Монте Карло за Гран при на Княжество Монако. Най-бърз в квалификацията е Джим Кларк, който записва и най-бърза обиколка по време на надпреварата, но победата е за Брус Макларън с отбора на Купър. Третата за сезона Гран При се провежда на пистата „Спа-Франкоршамп”, където победител този път е Джим Кларк с отбора на Лотус. В четвъртия старт за този сезон победител става Дан Гърни с отбора на Порше. През този сезон световни шампиони стават Грейм Хил и отборът му БРМ. 

Шестдесетте и седемдесетте години на миналия век дават благодатна почва за доброто представяне на различни пилоти и отбори в началото на всеки сезон. През 1967 отново в първите 4 състезания имаме четирима различни победителя с 4 различни отбора. Шампионата стартира с Гран при на ЮАР, а победител е Педро Родригес с отбора на Купър, който използва двигатели на Мазерати. Втората надпревара за годината е на пистата в Монако, победителят е Денис Хълм с Брабам. Третата надпревара за сезона е в Холандия, където победител е Джим Кларк с Лотус. Надпреварата на „Спа” се явява четвърта през този сезон. Джим Кларк с Лотус е най-бърз по време на квалификацията, но победител става Дан Гърни с Ийгъл-Уеслейк.

Сезон 1970 започва на 7 март със старт на пистата „Киалами” в ЮАР. Най-бърза обиколка и победа записва Джак Брабам с отбора си Брабам-Форд. Втората гонка за сезона е в Испания на пистата „Харама”. От полпозишън стартира Джак Брабам, но победата му е открадната от Джеки Стюарт с дебютиралия отбор на Марч. Третата надпревара на пистата Монако е спечелена от австрийският пилот Йохен Ринт с отбора на Лотус. Състезанието на „Спа” е 18-то за Голямата награда на Белгия и четвърти кръг от сезон 1970 във Формула 1. Надпреварата е спечелана от Педро Родригес с отбора на БРМ. Световен шампион при пилотите е Йохен Риндт с Лотус. Той постига 3 пол позишъна, 5 победи, 5 подиума, 1 най-бърза обиколка, 45 точки и сезона завършва на 5 точки разлика с втория в класирането. Световен шампион при конструкторите е отборът на Лотус. Риндт умира по време на тренировките за Голямата награда на Италия, но точките, които е спечелил до момента му стигат да спечели титлата, с което става първият и последен (да се надяваме) световен шампион, спечелил шампионата посмъртно.

Йохан Риндт - единственият Световен шампион не доживял да получи титлата си
Шампионатът през 1972 година е с 12 надпревари. Първият старт е в Аржентина на пистата „Оскар Галвес”, където аржентинецът Карлос Ройтман става третият пилот, който печели първа позиция в решетката още в дебютното си състезание. Победител обаче е Джеки Стюарт с Тирел. 
Емерсон Фитипалди с
Колин Чапмън - 1972 г. 
ЮАР е домакин на втората надпревара за сезона, която е спечелена от Дени Хюлм с Макларън. Емерсон Фитипалди с Лотус е третият победител за този сезон. Бразилецът грабва победата в Гран При на Испания. В Гран При на Монако Фитипалди стартира от полпозишън, но победител е французинът Жан-Пиер Белтоаз с БРМ. Световен шампиони при пилотите е Емерсон Фитипалди, а отбора на Лотус е първи при конструкторите.

Нелсон Пикет печели шампионата през 1983 г. с
две точки пред Ален Прост, но с победа по-малко
През 80-те години на миналия век е последната спирка на хронологията на оспорваните в началото си шампионати. 1983 година е черешката върху тортата. В първите пет от общо 15 старта за сезона имаме петима различни победители, които са от различни отбори. Първата надпревара е на 13 март в Бразилия, тя е спечелена от Нелсън Пикет с БРМ-БМВ. Две седмици по-късно по улиците на град Лонг Бийч, където се провежда надпреварата за Голямата Награда на САЩ победител става Джон Уотсън с Макларън. Няколко седмици по-късно във Франция на пистата „Пол Рикар”, Ален Прост е безкомпромисен, като печели полпозишъна в квалификация, първи е в състезанието и записва най-бърза обиколка със своето Рено. Французинът Рене Арну печели първа стартова позиция за Гран При на Сан Марино на пистата „Имола”, но състезанието е спечелено от неговия сънародник – Патрик Тамбе с Ферари. На 15 май през тази година е състезанието в Монако, където пръв завършва Кеке Розберг с Уилямс. Световен шампион при пилотите е бразилецът Нелсън Пикет с Брабам, а Ферари са шампиони при отборите.

След 1983 толкова много различни победители в началото на сезона не е имало. От средата на 80-те години на миналия век, отборите започнаха да търсят предимството на техниката, което да елиминира предимството на пилотските умения. Разбира се, добрите пилоти търсеха отбори, които да им осигурят кола - победител. Първо Ален Прост, а после и Аертон Сена се присъединиха към отбора на Макларън, който завоюва титлите през 1985, 1988, 1989, 1990, 1991. Основен съперник през това време е тимът на Уилямс който печели през 1986, 1987, 1992, 1993, 1994 (конструкторския шампионат). Двата отбора са основни съперници до края на века, като в борбата за титлата се включва само отбора на Бенетон с двете титли при пилотите на Михаел Шумахер. От 2000 година започна серията от титли на Шумахер и Ферари, които не позволяваха на много съперници да побеждават. Така стигаме до днешните времена, които са доста по-благодатни. От 2005 до 2011 шампионите в падока нарастваха, за да стигнем до 2012 когато те вече са шестима. Това предполагаше подобно начало на сезона с четирима различни победители, но четирите различни отбора наистина осигуриха интригата и разнообразието от което Формула 1 се нуждае.
Дали Кими няма да е петият различен победител в началото на сезона
Дали да очакваме пети различен победител през сезона? Би било любопитно да се случи, но ще е трудно  и пилота и отбора, да не са печелили до сега. Следващата надпревара е за Гран При на Испания на пистата Каталуня край Барселона. Преди това пилотите и болидите ще могат да изпробват нови елементи и разработки на Муджело в Италия. 

Кои ще победи в Испания? Равностметката до сега показва, че няма отбор с изявено предимство. Колкото и да бяха бързи Макларън в първите две състезания, останалите отбори не само ги настигнаха, но и ги изпревариха по определени параметри. В Бахрейн Себастиян Фетел и двата Лотуса показаха времена за обиколка, с около 5 десети по-добри от тези на Макларъните. Ред Бул отново са в играта - при това начело на двата шампионата. Ферари също демонстрираха подобрение в състезанието, въпреки че страдат в квалификациите. Лотус имат огромен потенциал. Именно от тях можем да очакваме повторение на историята от 1983 г. На сензация при определени обстоятелства са способни Заубер, Форс Индия, Торо Росо и Уилямс.

И така - Дженсън Бътън, Фернандо Алонсо, Нико Розберг и Себастиян Фетел. Макларън, Ферари, Мерцедес и Ред Бул. Кой е следващия? Нямаме търпение да разберем. 


Един текст в съавторство с Иво Пинев 
Текстът е публикуван в сайта СпортаБГ

Коментари

  1. аз лично залагам отново на Ред Бул или Макларън, ако ще има изненада - най-вероятно тя да е от Лотус с Кими зад волана, прогресът им през този сезон е страхотен, така, че от тях може да се очаква по всяко време /ако си напаснат тактиката правилно/ да се качат на най-високата стълбичка на подиума. :)

    К.

    ОтговорИзтриване
  2. така-така :) ето ви изненадата давай Пастор, давай Малдонадо :)
    да му се ненадяваш на Уилямсчето, но факт - да му е честита първата победа в Ф1...
    следващия старт очаквам вече Грожан да ги бие :) /или поне Кими/, ама рендетата са на ред ми се струва ;)
    като ще я караме така - нов старт, нов победител :)

    К.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Стартът в Сингапур - кой е виновен?

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн