Формула 1 е страст

Бърни Екълстоун винаги е бил откровен, но през последните години, след като го отстраниха от върха на Формула 1 стана болезнено откровен.  В интервю за Фреди Хънт - син на легендарния шампион от 1976-та година Джеймс Хънт, Бърни си спомня за отминалите години и ги сравнява със сегашното състояние на Формула 1... Въпрос: Кога за първи път срещнахте Джеймс Хънт? Какво впечатление направи той? Бърни Екълстоун: Не помня кога точно кога се е случи това, ние имахме толкова много срещи... Въпрос: Може би през 1972 или 1973 г.? Бърни Екълстоун: Може би. Джеймс беше специален. Не може да се каже, че той прилича на Прост или Сена. Той беше различен. Не може да бъде сравняван, не може да бъде имитиран, той винаги си оставаше Хънт. Винаги беше искрен и действаше, както намери за добре. Въпрос: Как Хънт би оценил модерната Формула 1 според вас? Бърни Екълстоун : Не би му допаднала. Въпрос: На днешните медии не може да се вярва, така че пилотите трябва да замълчат, вместо д

Годината е 1976. Двама млади мъже – от онези лудите, които се въртят в кръг, пилотирайки мощни автомобили, пълни с високооктаново гориво, търсещи смъртта във всеки завой, или по-точно казано – избягващи смъртта във всеки завой – са се вкопчили един в друг. Ники Лауда и Джеймс Хънт са главните герои във филма „ RUSH ” на режисьора Рон Хауърд („С пълна газ” - в България разпространяван от „Тандем Филм"). Двамата са като китайските ин и ян, като огъня и леда, като шумното парти и аскетичното самовглъбяване. Противоположностите, които се привличат, но толкова много не си приличат. Характерите, които се ненавиждат, но всъщност в крайна сметка се обичат (е, или поне се уважават). Темата за дуализма във филма на Хауърд е до такава степен майсторски втъкана в сюжета, че в един момент си задаваш въпроса: "Кой от двамата герои ми е по-симпатичен?" Дали онзи, който всички обичат? Харизматичният, чаровният, вдъхновеният от живота на ръба, подиграващият се на смъртта и п