Жил Вилньов - завинаги!


Днес е 8 май. 

През 1982-ра година, на тази дата загива един от най-обичаните пилоти в историята на Формула 1 - изключително чаровния и обаятелен канадец - Жил Вилньов, който бе пределно честен и на пистата, и в отношенията си с хората. Пилотът, който караше колкото бързо, толкова и елегантно, колкото смело, толкова и отговорно. Победителят, който никога не се страхуваше за своя живот, но никога не постави под заплаха нечий чужд живот. Легендата на Ферари от 80-те години на миналия век... 

Жил е най-обичаният пилот от собственика на Ферари - Ел Комендаторе - Енцо Ферари, който казва за него: "Изгубил съм баща, майка, брат, син и жена. Имам много тъжни спомени от този живот, но до лицата на любимите ми хора стои и лицето на този велик човек - Жил Вилньов!"

Пилота, за който френският му колега и съперник Рене Арну казва: "Той ме победи. Да! При това го направи във Франция..., Но изобщо не се притеснявам да го призная, защото знам, че бях победен от най-добрия пилот в света."



Жил Вилньов има най-щастливата и най-нещастната съдба, която може да сполети някого. 
Най-щастливата, защото по собствените си думи, той е постигнал всичко, за което е мечтал: "Ако някой беше ми казал, че имам право на три желания, веднага бих му отговорил - първо да съм пилот, второ да съм пилот във Формула 1 и трето да карам за Ферари." Талантът, чарът и отдадеността му са причините, мечтите му да се сбъднат и от 1977-ма до 1982-ра година Жил е пилот на Ферари, във Формула 1. 
Но най-нещастната съдба го застига, с три сбъднати желания, на 8 май 1982-ра година...

Победител в шест Гран при, в кратката си кариера от шест непълни сезона и 68 старта, допълнени от пет втори и две трети места, за 13-те подиума, които постига. Изключителният му талант да бъде бърз на трасето му осигурява осем най-бързи обиколки и две първи стартови позиции. Най-високото му постижение е втори в крайното класиране при пилотите през сезон 1979-та година. 
Никога не успява да стигне до световната титла, но вероятно е един от най-големите шампиони в сърцата на феновете.

Резултатите на Жил Вилньов днес не изглеждат впечатляващо, но в края на 70-те и началото на 80-те години техниката е изключително капризна и завършването на състезанието е въпрос, колкото на умения, толкова и на късмет - техниката да издържи до края. През сезон 1981-ва година от 15 състезания Вилньов има 8 отпадания, пет от които поради повреди в колата. Трудните за управление болиди, експериментите на конструкторите и инженерите правят печеленето на победи в тези години истински хазарт. В годината, в която Жил Вилньов загива на пистата шампион става Кеке Розберг с една единствена победа. Късметът рядко спохожда Жил на пистата, но той компенсира с умения. В много състезания той няма успех, само защото съдбата е решила така. 

На 8 май 1982-ра година късметът го напуска завинаги. 
По време на втората квалификация за Гран при на Белгия, на пистата Золдер, Жил Вилньов излиза на пистата със своето Ферари 126C2 в края на разрешеното време, с почти износени гуми. Въпреки това пилотът се опитва да постигне най-бърза обиколка и е готов на всичко, за да го направи.
8 минути преди края на квалификацията, Жил Вилньов търси максималната скорост. Пред него на пистата, след завоя Butte (6), в серията от завои наречена Terlamenbocht (7), бавно се движи бившият му съотборник от Макларън - Йохен Мас. Той се връща в боксовете след бърза обиколка. 


Виждайки ферарито в огледалото си, германецът избра да се премине в дясно по трасето, което би осигурило на идващия с висока скорост червен болид да го изпревари отляво и да отвори добре следващия завой. Вилньов обаче не очаква пилотът пред него да отвори пистата по този начин. Той вероятно е смятал, че следва да изпревари бавния Марч отдясно. Тази грешка е последната в живота му. След зловещия удар, при който Вилньов се врязва в задницата на бавния болид, ферарито му полита вертикално нагоре.

При удара цялата предна част на болида е разрушена. Вилньов излита от остатъците на болида, коланите му се скъсват заедно с парчета от кокпита, шлемът му също излита. Тялото му пада в предпазните мрежи от външната страна на завоя....

Лекарите се борят за живота на Жил Вилньов в продължение на часове, но вътрешните травми са изключително жестоки. След като жена му Джоан пристига в Белгия, системите поддържащи сърдечната дейност са изключени. Жил Вилньов умира в събота през нощта.


Той оставя след себе си легендата за живота и смъртта, която е вдъхновение за всеки пилот след него. Оставя много тъжни приятели. Един от тях - Джоди Шектър ще каже след смъртта му: "Жил ще ми липсва по две причини: първо, той беше най-истинският човек, когото съм познавал и второ, той беше най-бързият пилот в историята на моторните състезания. Но той не ни напусна. Споменът за това, което направи и каквото постигна ще бъде винаги тук."

Жил оставя след смъртта си жена и дъщеря и син. Син, което един ден ще сбъдне и последната му мечта - да стане шампион във Формула 1...

------------------------
Автор: Димитър Димитров


Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013