Формула 1 е страст

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие.   Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван. Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана. Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия.  Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е?  Победата на Малдонадо в Испания миналата

Все повече се убеждавам, че комуникацията през twitter започва да има много голямо значение за феновете на Формула 1. Също така е важна и за посланията на отборите от голямата надпревара. Но не мога да изразя удовлетворението си когато връзката между големите отбори и обикновените хора е налице. Тогава машината Формула 1 престава да бъде такава. В посланията може да се усети човешки дъх, човешки дух. Липсата на медии, медиатори, посланици и друг вид посредници е напълно избегната и диалога понякога е на доста по-добро ниво от което и да било интервю. Ето какво породи тези мисли. Днес в twitter Scuderia Ferrari отговаряше на въпроси на фенове. Натъкнах се на този въпрос и отговор:  Бруно Сена на фестивала в Goodwood 2008 г. -  Q:  Do you wish Senna had ever raced for Ferrari? - A:  Yes, we really wanted him and we've been very close. He was in Maranello few days before the accident in Imola - Въпрос: Желали ли сте Сена да се състезава за Ферари? - Отговор: Да, ние на