Формула 1 е страст

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие.   Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван. Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана. Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия.  Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е?  Победата на Малдонадо...

Все повече се убеждавам, че комуникацията през twitter започва да има много голямо значение за феновете на Формула 1. Също така е важна и за посланията на отборите от голямата надпревара. Но не мога да изразя удовлетворението си когато връзката между големите отбори и обикновените хора е налице. Тогава машината Формула 1 престава да бъде такава. В посланията може да се усети човешки дъх, човешки дух. Липсата на медии, медиатори, посланици и друг вид посредници е напълно избегната и диалога понякога е на доста по-добро ниво от което и да било интервю. Ето какво породи тези мисли. Днес в twitter Scuderia Ferrari отговаряше на въпроси на фенове. Натъкнах се на този въпрос и отговор:  Бруно Сена на фестивала в Goodwood 2008 г. -  Q:  Do you wish Senna had ever raced for Ferrari? - A:  Yes, we really wanted him and we've been very close. He was in Maranello few days before the accident in Imola - Въпрос: Желали ли сте Сена да се състезава за Ферари? - Отго...