Формула 1 е страст

В подкаста си, в разговор с Дани Рикардо, бившият пилот от Формула 1 и световен шампион за 2016-та Нико Розберг разказва за преживяванията си в Мерцедес, като съотборник на Михаел Шумахер в периода 2010-2012. Битката на характерите е нещо много важно за пилотите от Формула 1, а психологическите игрички и вземането на надмощие в тях, спрямо опонентите и съотборниците, е градивен елемент по пътя към всяка победа. Нико споделя, че е научил това по трудния начин от седемкратния световен шампион: "Михаел Шумахер ми беше съотборник за три години. Този човек е "Мистър майнд геймс". Абсолютният майстор на психологическата война. И дори не се напрягаше да я води. Просто му се отдаваше. Това беше голям урок за мен. Този манталитет на воин, който той притежаваше беше феноменален. Той живееше в това състояние - всеки ден. Понякога даже стигаше до крайности. Опитваше се да проникне в мислите ми - от сутрин до вечер и да разруши самочувствието ми. бил Аз по принцип съ

Да, Люис Хамилтън постигна победа в Гран при на Монако! Дали обаче тя беше забележителна? Със сигурност... всички забелязаха, че световния шампион проведе половината състезание в спорове с бокса, дали гумите му ще издържат до края на състезанието, или ще го предадат преди финала. Прави му чест, че излезе сух от водата, въпреки, че мрънкането му бе доста досадно и не впечатли никого. Заради проблемите на Шарл Льоклер и желанието му да направи обиколка със спукана гума, на пистата, в 11-ия тур, пилотите масово посетиха боксовете и лидерите направиха практически единственото си спиране за смяна на гуми.  Макс Верстапен и Себастиан Фетел сложиха гумите "хард", а пилотите на Мерцедес поставиха "медиум". Заради небезопасното напускане на бокса и контакт с Валтери Ботас, Верстапен по-късно бе наказан с 5 секунди прибавено време, а Ботас трябваше отново да влезе в бокса и също мина на "хард".  Към онзи момент изглеждаше нереалистично, че тези гум

Гран при на Монако беше състезание под знака на един велик пилот - Ники Лауда.  Състезанието в княжеството отново бе спечелено от пилот на Мерцедес. Това бе световния шампион Люис Хамилтън. Но не неговата победа и в квалификацията, и в състезанието бяха най-важното събитие по улиците на Монте Карло. Те бяха очаквани. Вероятно очаквано бе и Ники Лауда да си отиде, но въпреки това ни остави в шок... Но пък представянето на Ники Лауда - легендата на формула 1 в тази надпревара бе повече от осезателно. Отборите се състезаваха с това как да покажат своето уважение към трикратния световен шампион.  Истината е, че на Лауда изобщо не би му пукало от това, как отборите, за които е пилотирал ще се хвалят с неговите успехи.  Защото Ники Лауда е само един. И винаги ще си остане така. Минута мълчание за Ники Лауда Наистина ще ни липсваш Ники. Сбогом, шампионе! ____________________ Д.Димитров

Всичко в Гран при на Испания започна преди старта, продължи след първия завой и завърши на старт-финалната права. Всичко в Гран при на Испания бе в полза на Мерцедес и на Люис Хамилтън. Всичко е Мерцедес във Формула 1! Упс... дали това е добре за Формула 1? Люис Хамилтън каза пред камерите по време на парада на пилотите "Ние сме професионалисти. Знаем какво правим и имаме споразумение." Беше очевидно от езика на тялото му че той е учуден, как изобщо може да му се задава въпрос, може ли да има проблеми между пилоти на Мерцедес в първия, втория и третия завой на Каталуня. Основанията за въпроса бяха в спомените от 2016-та, когато Люис Хамилтън и Нико Розберг направиха една "дружеска" катастрофа на старта, и подарявайки победата на Макс Верстапен отпаднаха след нечестната борба помежду си... Това, в очите на Хамилтън, дори не беше възможно минало. То беше напълно изтрито от паметта и съзнанието му. И правилно. Загубите от миналото могат само да тежат, ако не с

Днес се навършват 25 години от онзи първи май... Беше Великден.  Двамата с Рубенс Баричело бяхме по на 21 години, само на дни от навършването на 22. Формула 1 вече беше се превърнала в моята страст, а Рубенс бе пилот от Формула 1 оказал се доста близо до смъртта само два дни преди това. Моят Христос сред тези страсти бе Аертон Сена. Сега си мисля, че той не случайно си отиде точно на Великден... 25 години по-късно Сена продължава да живее в паметта на хората. Живее с младите пилоти, които се състезават далеч по-добре защитени в тази опасна игра. Сена продължава да е причината Формула 1 да е страст за мен, както вероятно и за много други фенове.  През 2013-та година подготвих един текст, наречен "Последното състезание на Сена". Публикувах го в скромния си блог. Популяризирах го чрез страницата Формула 1 е страст . Превърна се в най-четеният от всички текстове в блога. Почти не минава ден, в който някой да не прочете този текст. До момента за 2 200 дни съществуване,