Формула 1 е страст

Тъжната събота. Денят на Христовата смърт преди Възкресението - така се случи да бъде онази паметен 30 април през 1994 година. Пистата: "Аутодромо Интернационале Енцо и Дино Ферари", наричана още "Имола" приема състезанието за Гран при на Сан Марино. В първата квалификация в петък на трасето едва не загива 21-годишния Рубенс Баричело. Само незабавната намеса на проф. Сид Уоткинс спасява живота му. Съботният ден е много по-жесток. На пистата завинаги си отива пилотът на Симтек Роланд Ратценбергер.  Ратценбергер беше на 33 години, когато умря. Той бе подписал сделка с малкия екип Симтек от Оксфордшир в началото на сезона и успя най-накрая да реализира мечтата на живота си - да стане пилот от Формула 1. За живота и смъртта на австрийския пилот разказва неговия съотборник в Симтек – Дейвид Брабъм - син на трикратния световен шампион Сър Джак. "Никога не му е било лесно. Рони никога не е получавал никаква помощ от родителите си за състезателн

Преди 25 години на този ден бе отворена първата страница от последните дни в най-черната черната седмица за Формула 1 от 90-те години на миналия век.  Пистата е Имола денят е петък - 29 април 1994 година.  Разпети петък по православния календар.  Съобразно действащите правила, квалификацията за Гран при на Сан Марино се провежда в петък и събота. Сесиите са две, по време на всяка от които няма ограничения за използваните гуми и горивото, с които са заредени болидите. Пилотите имат право да излизат когато пожелаят на трасето, през цялото време на квалификационните сесии.  Рубенс Баричело пристига на Имола като пилот на Джордан. След първите два старта от сезон 1994 година младият бразилец има 7 точки и е втори в класирането при пилотите. Чудесният старт на сезона за него е белязан от четвърто място в Гран при на Бразилия и трета позиция в Пасифик Гран при в Япония на пистата Аида. В тази, втора за сезона надпревара, 21-годишният Баричело за пръв път се качва на подиума д

Старата вражда, ръжда не хваща.  Нико Розберг успя да открадне една титла от Люис Хамилтън през 2016 година... и после си "плю на петите". Напусна Формула 1, отдаде се на положителни емоции и забавления, но напоследък се завърна... като коментатор.  В емоциите, които Нико показваше след годините на напускането си, ясно прозираше омразата към бившият му съотборник Люис Хамилтън. В момента Нико го мрази по онзи запалянковски начин, по който "левскарчето" мрази ЦСКА, по който "тотнъм-фенчето" мрази Арсенал, по начина, по който (признавам си) аз мразех Ален Прост навремето... Нико определено мрази не само Хамилтън, а и неговите успехи. На какво се дължи това? Мога да задълбая в изясняването на тази "драма", но не това е важно... По-важно е, че с "анализите" си, Розберг прекрачи границата на обикновен наблюдател и премина в една област, в която други бивши пилоти, като Жак Вилньов, например, са много силни - скалъпването на

Гран при на Азербайджан винаги е трудно състезание за пилотите и напрегнато удоволствие за зрителите.   В тази надпревара печели най-търпеливият сред най-бързите. Често, заради прекъсванията на състезанието от кола на сигурността се стига до неочаквани обрати.   Тази година обаче нищо не се обърка... за лидерите на колоната. Нямаше изненади, нямаше кола на сигурността на трасето, пилотирана от Бернд Майлендер (с Мерцедес)... Нямаше и кой да се противопостави на "машината Мерцедес". Отборът от Бракли, Великобритания, който гордо носи трилъчата звезда на най-стария производител на автомобили в света - Мерцедес-Бенц, със сигурност е най-добре смазаната машина във Формула 1. От шест години те доказват, че развитието е най-сигурния път към победите. Стъпили на здравата основа, която им даде хибридната разработка от 2014-та, те нито за миг не загубиха посоката си - напред и нагоре. Много от феновете се съмняват в тяхната честност и приписват успехите им на разработки, пр

1000 състезания.  За някои са много за други малко, за трети кръглото число изобщо е без значение. Както отбеляза един от най-активните фенове на страницата Формула 1 е страст - Павел Павлов : "Състезание номер 500 е било в Австралия през 1990-та, което значи, че повечето от нас са изгледали половината история на Формулата..." Факт!  Ако сте гледали всяко състезание от края на 80-те до днес, практически сте били свидетели на 500 надпревари, или на цели 30 сезона от общо 69. Това си е солиден стаж, който признавам си не знам как натрупах през годините. Явно страстта ми към Формула 1 наистина е голяма. Въпреки всички обрати в историята на тази надпревара, въпреки множеството години на безплодна доминация на един или друг отбор, страстта към най-високо технологичния спорт, превърнал се в годините си на развитие в най-мащабния бизнеспроект в автомобилните спортове, не е угаснала и все още ми е интересно да следя на живо всяко едно състезание и всеки един двубой. Колкото