Формула 1 е страст

Да караш с настройки за мокра писта - на суха. Гадна работа. Звучи като да ближеш сладолед през найлоново пликче (да не правя други сравнения).  Формула 1 е не просто високо технологичен спорт. Днешната Формула 1 е едно безкрайно надлъгване. Отборите използват стигащи до абсурдност тактики и стратегии в борбата за точките.  Развитието на техниката в други области също помага за това надлъгване. Прогнозите за времето вече са доста точни. Особено краткосрочните. В петък синоптиците вече бяха категорични, че в събота няма да вали по време на квалификацията, но неделята ще бъде напълно дъждовна. Затова последният състезателен уикенд започна да се превръща в голямото надлъгване. Хорнер и Нюи са малко по-напред в надлъгването Първото усещане за нещо неестествено ме сполетя още в петък. След свободните тренировки си зададох въпроса - защо изобщо го гледах това? Въпросът се роди някак естествено - битката за титлата е само една. Ред Бул вече са шампиони при конструкторите...

Гран при на Сингапур - дали вече не бях го гледал... Всички познават онова странно психично състояние, при което настоящето изглежда на съзнанието, като нещо вече преживяно. Неслучайно то се нарича deja-vu - нещо вече видяно. От Гран при на Сингапур, която мина като товарния влак през малка гара, не останаха конкретни спомени, а само проклетото дежа-ву. Събитията на пистата и извън нея след това се редуваха в преминали вече спомени. Първо - по спомени от последното състезание в Италия Люис Хамилтън отново бе на първа стартова позиция. Отново бе много уверен в силите си и много спокоен на старта. Пълната му непоколебимост явно бе в резултат на взетите и приети вече решения относно бъдещето. Резултатите винаги са по-добри, когато вече си избрал посоката си и просто няма какво да доказваш на хората около себе си, защото вътрешно си доказал на себе си, че не те интересуват... За емоциите около напускането на Хамилтън на Отбора-Майка и гмуркането му в дълбоките води на са...

По какво си личи, че идва краят на сезона във Формула 1? Ще кажете, по яснотата кой ще стане световен шампион, или поне по това, кои са претендентите за титлата. Е, през това странно за Формула 1 лето 2012-то пилците, които се броят на есен са различни. Въпреки, че ние много добре си ги познаваме. Но колкото са популярни имената и лицата им, то два пъти по-разпознаваеми са действията им... Първо беше старата муцуна Еди Джордан. Ирландецът пръв започна разпродажбата. Но артикула, който бе пръв в неговия лист не бе онзи болид на Джордан, с който Михаел Шумахер кара в първото си състезание на пистата Спа. Не. Първият изтъргуван от стария джамбазин бе Люис Хамилтън. Еди Джордан го купи от Макларън и го продаде на Мерцедес. И като се започна една търговия, едно наддаване, едно суетене... Не остана ръждясал журналист да не се е изказал по темата. Според всички тях договорът вече бил сключен, всичко било "пито-платено", че и заплата му определиха на Хамилтън, и срок ...

В неделя, само седмица след състезанието за Гран при на Белгия, следва надпреварата на пистата Монца. Състезанието на италианците. Състезанието на Ферари. Състезанието на тифозите. Само червеният цвят има съществено значение на пистата, останалото е пълнеж. В духа на тези мисли се изказа и победителят от Белгия - Дженсън Бътън. В прав текст британецът каза пред вестник Телеграф, че подиума на Монца не е от най-приятните места за него. "Тифозите са там заради Ферари, не заради нас." допълни Бътън. Не е лесно да се победи на Монца, но никой няма да се откаже да се качи на подиума, само защото под него хиляди тифози крещят в червено... Точно това се случи на Себастиян Фетел и на Дженсън Бътън миналата година. Тифозите подкрепиха Фернандо Алонсо, който бе на най-ниското стъпало на подиума.  С огромно удоволствие ви представям текста от състезанието на Монца от 2011 година, проведено точно на 10-та годишнина от атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк.    И...