Свежа кръв

Световният шампионат във Формула 1 започна повече от обещаващо. Първите две състезания в Австралия и Малайзия оставиха след себе си толкова емоции и въпросителни, че да се обхване всичко в няколко думи е невъзможно.
На пистата имаме шестима световни шампиони. За тях се изговори толкова много, че дори вече темата нагарча от сладост. Да, хубаво е, че борбата между пилотите през сезона ще е на много високо ниво, с много амбиции от „старите кучета”, но ми се ще да погледнем на надпреварата през един по-различен ъгъл. Безспорните качества на Михаел Шумахер, Фернандо Алонсо, Себастиян Фетел, Кими Райконен, Дженсън Бътън и Люис Хамилтън през годините многократно бяха обсъждани и доказани. Никой от тези пораснали момчета няма да се даде без бой тази година. Какво обаче е бъдещето? Кои са вносителите на „свежа кръв”. Новите момчета, с бъдеще на звезди във Формула 1.

В първите две надпревари изпъкнаха три имена, бих присъединил и още едно към тях, но може би при друг случай.
Серхио Перес, Бруно Сена и Пастор Малдонадо. Какво ги обединява, освен младостта? Произходът им от другата страна на Атлантика? Биографията им преди Формула 1? Безспорния им талант на пистата? Това, че са в отбори с потенциал през 2012 година? Вероятно и много други неща…

Зад тримата стоят три големи имена – Карлос Слим – мексиканският милиардер, който според някой класации е най-богатият човек на планетата, подкрепящ сънародника си Перес; Хуго Чавес – Президент на Венецуела, който бе обвинен от конгресмени в страната си, че е похарчил твърде много пари на държавната петролна компания PVDSA за осигуряване, мястото на Малдонадо в екипа на Уилямс; и разбира се – Аертон Сена трикратният световен шампион и чичо на Бруно Сена.

Представяме ги според техните успехи в двете състезания от началото на сезона:
Серхио Перес – на 22 години, пилот на Заубер – осми в Австралия и втори в Малайзия. 
Бруно Сена – на 28 години, пилот на Уилямс – отпадане в Австралия след контакт с ферарито на Фелипе Маса и шести в Малайзия.
Пастор Малдонадо – на 27 години, пилот на Уилямс – отпадане в последната обиколка в Гран При на Австралия след пилотска грешка и отпадане от десета позиция в предпоследната обиколка на състезанието в Малайзия заради повреден двигател;

За Серхио Перес се заговори сериозно още през миналата година. Пилотът на Заубер стартира сезона по отличен начин. Дебютното си състезание в Австралия през 2011 г., завърши на седма позиция, но спечелените точки му бяха отнети поради несъответствие на болида му с изискванията на ФИА. През сезон 2011 година, Перес направи впечатление на отговорните хора в скудерия Ферари и бе включен в Академията за млади пилоти. Резултатите, които показа заедно с Жул Биянки, определено насочиха вниманието на мениджмънта на отбора и пилотите към едно бъдещо сътрудничество.

Любопитен факт в биографията на Серхио Перес е 2010 година, когато в шампионата GP2 Series мексиканецът завършва втори в края на сезона, зад венецуелеца Пастор Малдонадо. Сезонът е важен и за двамата, като последен в съпровождащите Формула 1 серии, след това, Малдонадо с парите на държавната петролна компания на Венецуела си осигурява място във Уилямс, а Перес с помощта на спонсора Telmex, една от компаниите на Карлос Слим, намира място в Заубер. Въпреки държавната и частната подкрепата, обаче двамата пилоти доказват през 2011, че не парите са единствената причина, те да бъдат сред пилотите във Формула 1.

Началото на сезон 2012 година за Серхио Перес надмина всички очаквания към него. В първото състезание Серхио бе наказан да стартира с пет места назад, заради смяна на скоростна кутия. Въпреки това, в надпреварата Перес завърши на осма позиция, след много добра стратегия и сравнително чисто проведено състезание. Това класиране го превърна в пилота с най-много спечелени позиции от старта до края на състезанието. Единственото разочарование в последните обиколки на надпреварата бе това, че Перес можеше да завърши шести, но с износените гуми загуби битката в последната обиколка от съотборника си Камуи Кобаяши и Кими Райконен с Лотус. Въпреки това, до финалната линия Перес удържа болидите на Торо Росо и Форс Индия пилотирани от другите млади таланти – Даниел Рикярдо, Пол Ди Реста и Жан Ерик Верн.

В Малайзия, стратегията за дъждовното състезание на Заубер и конкретно тази на Перес, едва не доведоха нещата до първа победа на младия мексиканец в състезание от Формула 1. Перес изпревари всички свои съперници при поставянето на гуми за екстремно мокра писта, преди състезанието да бъде спряно. Така в усилващия се дъжд позицията на Перес се подобряваше, след всеки пит-стоп на останалите пилоти. Девет обиколки след началото на състезанието, когато на пистата бе развят червения флаг Перес се намираше на 3 позиция, зад двата Макларъна, а бе стартирал девети и бе останал последен след първата си смяна на гуми.
Стратегията му донесе второ място в Малайзия, но пилота направи две сериозни грешки на трасето. И в двата случая, обаче мексиканецът не загуби позиция. Двете грешки бяха пилотски и свързани с неточното разчитане на условията на трасето. В първия случай, Перес напусна пистата, както и много негови съперници, в най-тежкият момент, в тази 6-та обиколка, когато дъждът бе толкова силен, че Чарли Уайтиг взе най-правилното решение да пусне кола на сигурността, а после и да спре надпреварата за около 45 минути. Въпреки оф-роуд изпълнението, Перес остана на 3-та позиция.
Втората грешка бе в по-решителен момент. Перес можеше да се бори за спечелване на надпреварата…, но тази история вече е добре известна.

Доброто представяне на Серхио Перес има своето основание в отношението на пилота към техниката. През дебютния си сезон, мексиканецът отлично разчете правилната посоката за развитие на всяко едно състезание – начинът на използване на гумите. В едно интервю от миналата година Серхио откровено заявява, че един от най-важните елементи при управлението на болида е съхранението на гумите. Пазенето на гумите в състезанието на Албърт парк го изпрати с цели 14 позиции напред, а на Сепанг правилният избор на гуми и отново доброто им използване за малко не го качи на най-високото място на почетната стълбичка.

По-важно е как ще се развие таланта на Перес. В отбора на Заубер той ще получи необходимата подкрепа да се бори за подиуми през сезона, но за нещо повече едва ли ще има възможности. Вероятно бъдещето на Перес е във Ферари. Въпросът изглежда като по-скоро кога, отколкото дали. Ако избере Скудерията сега (до края на този сезон или в началото на следващия), Перес трябва да приеме да бъде втори пилот в отбора, поне докато Фернандо Алонсо е фигурата, която доминира. След това зависи дали ще бъде достатъчно дълго време послушен, за да запази шансовете си да стане пилот номер едно във Ферари. Бъдещето ще даде отговори на тези въпроси.

Бруно Сена. За него са известни много факти. Много от феновете го помнят като дете, което кара картинг и се вози на скутера на трикратния световен шампион. Племенника на Аертон дълго време стоя изолиран от моторните спортове след смъртта на чичо си, по настояване на майка си. Въпреки това, веднага след появата си на пистата предизвика интерес. Името му отвори много врати. И въпреки, че не желае да го сравняват с великия му чичо, това е неизбежно. Името Сена е живо, и настоящето и легендата винаги ще вървят ръка за ръка.

Бруно Сена започна кариерата си във Формула 1 по сходен начин със своя чичо, но и много по-различно. Аертон навремето направи дебюта си в не особено конкурентния отбор на Толеман, въпреки това, надхвърляйки значително потенциала на техниката постигна три подиума, като в Гран при на Монако само прекратяването на състезанието преди завършване на състезателната дистанция го лиши от възможността да спечели първата си победа. По подобен начин Бруно прекара първия си сезон 2010 в изключително неконкурентния отбор на HRT. Всъщност, той е анонсиран като пилот на неродения отбор Кампос Мета, но се състезава в 18 надпревари с безспорно най-слабият болид на грида. Най-доброто класиране, което постига е 14 място в Корея, но само защото след 15-я – съотборника му Сакон Ямамото няма други финиширали пилоти.
През 2011 година Бруно продължава точно по стъпките на легендарния си чичо. Отборът на Лотус е втория тим на Аертон Сена. С него бразилецът постига и първата си победа на пистата Ещорил в Португалия през 1985 година.
Бруно получава място в отбора на Лотус-Рено след средата на сезона, като в същото време адвокатите на тима водят битка за името Лотус с другият тим на решетката наречен Тийм Лотус. Любопитното е, че болида, в който седи Сена е с черно-златна окраска, също както е по времето на престоя на Аертон. Тийм Лотус пък са в зелено и жълто по традицията на тима от 60-те години – шампионското време на Джим Кларк.
Но за разлика от Аертон, Бруно не успява да се справи добре с болида на Лотус-Рено, който е далеч по-труден за управление, дори и от „танцуващия” Лотус от 1985 година. Все пак Сена успява да запише първите си две точки в надпреварата при пилотите, в състезанието за Голямата награда на Италия, където завършва девети.
Третата стъпка на Бруно също е последователна. Отборът на Макларън за 2011 година е добре окомплектован. Сена от своя страна не е доказал, че може да побеждава въпреки всичко, затова едва ли някой си е мислел сериозно, че Бруно може да се окаже в тима от Уокинг. Но пътя на великият Сена завърши в Уилямс, защо пък славният път на племенника да не започне именно от там…

В Австралия, Сена имаше трудно състезание. Стартира четиринадесети и не завърши, като причината бе инцидент между него и сънародника му Фелипе Маса. Едва ли е важно кой от двамата бе по-виновен, защото наказанието да не завършат надпреварата получиха и двамата.

Не така се развиха нещата в Малйзия. На пистата Сепанг Бруно Сена показа частица от онзи талант, за който говореше чичо му преди толкова много години. Сена стартира от незавидната 13-та позиция. В момента на прекъсване на състезанието, обаче остана последен, заради един неприятен контакт, който му повреди предното крило и късната смяна на гуми, която предприеха в Уилямс. Това обаче не му попречи на мократа писта да покаже, че не напразно носи фамилията Сена. Бруно спечели осем места за две обиколки след рестартиране на надпреварата. Голяма част от тях бяха спечелени с ранния му стоп за гуми интермедия. След това обаче по трудния начин с много борба Сена се добра до 6-тата позиция на финала.
Безспорно е, че болидът на Уилямс работи много по-добре с двигателите на Рено, отколкото с разработката на Косуърт от миналата година. Болидите са конкурентни и наистина магията Сена и Уилямс отново е пред нас.
Другият пилот на сър Франк, също остави чудесни впечатления у почитателите на отбора. 

Пастор Малдонадо. Първата му среща с Формула едно е още от края на 2004 година, когато венецуелецът тества с болида на Минарди. Тогава Пол Стодарт казва, че момчето – тогава Пастор е на 19 години, го чака голямо бъдеще. Той дори заявява в прав текст: „Малдонадо ми напомня на Фернандо Алонсо, когато беше при нас.” Но за разлика от Алонсо, Пастор остава извън Формула 1 цели шест сезона. Четири от тях той се доказва като много агресивен пилот в GP2 Series. За дебюта му през 2011 година в разклатения тим на Уилямс разбира се помагат парите на държавната петролна компания на Венецуела PDVSA. Логото й е върху носа на болида и до днес, въпреки, че на миналогодишния болид се виждаше по-добре точно върху този елемент.

Сезон 2012 започна много трудно за венецуелския пилот на сър Франк, но той остави чудесни впечатления у почитателите на отбора. В края и на двете състезания Пастор трябваше да претърпи неимоверно разочарование. В Австралия, Малдонадо имаше отлични шансове да завърши шести, но в борбата за петата позиция с Фернандо Алонсо допусна неточност и се озова в мантинелите в самия край на състезанието. В Малайзия, Малдонадо се движеше десети, но само две обиколки преди да види карирания флаг, Малдонадо видя в огледалата синият дим зад колата си, който достатъчно ясно даде да се разбере, че болидът няма да стигне до финала.
Комплексно в представянето в квалификациите и надпреварите, обаче Малдонадо показа най-стабилни резултати от тримата пилоти. От тях, единствено той се класира за третата част на квалификацията в Австралия. На Албърт парк Малдонадо стартира от 8-ма позиция, и ако не бе нелепата грешка, щеше да постигне шесто място на финала, или пето...
В Малайзия една десета го отдели от десетото място на стартовата решетка, а после, именно от десета позиция отпадна. Вероятно доброто му представяне ще продължи, дано и техниката не го предава отново.  

Тримата пилоти наистина заслужиха да им се обърне специално внимание и рано или късно, всички те ще се качат на почетната стълбичка, а е и много вероятно един ден да слушат химна на държавата на която принадлежат – Мескико, Бразилия или Венецуела. 

Pic: f1zoom

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн

"Как пилотите на Ферари попречиха на Фетел да спечели в Китай" - Гласът на експерта