Гласът на експерта: Сър Джеки Стюарт: "Ценя Прост повече от Сена"

Аертон Сена е велик пилот и всички признават този факт. Трикратният бразилски световен шампион бе противоречива личност, която съвременниците му възприемаха различно. Противоречивата му същност караше противниците и критиците му да стигат до крайности, каквото отношение нерядко получаваха и от него...  

Във връзка с 20-та годишнина от трагичният инцидент на пистата Имола, довел до смъртта на Аертон Сена изданието МейлОнлайн, в лицето на редактора Фил Дънкън, прави интервю със Сър Джеки Стюарт. Трикратният световен шампион от Шотландия, взема интервю от Аертон Сена през 1990-та година, след катастрофата в първия завой на пистата Сузука, при която се решава световната титла между Аертон Сена и Ален Прост. В Гран при на Япония, което е предпоследно за сезона състезание, Сена има преднина в класирането и в случай на отпадане на Ален Прост от надпреварата, бразилският пилот на Макларън ще печели втора световна титла. 

Ситуацията е сходна с предния сезон. През 1989 Прост има подобна преднина в класирането преди Гран при на Япония и по време на състезанието се стига до инцидент, който е добре известен на феновете. Предисторията на събитията дава основания да се смята, че на Сузка през 1990 г. ще има инцидент и той ще бъде предизвикан от Аертон Сена, с цел да спечели световният шампионат. И още в първият завой инцидентът е факт. 

Целият свят обвинява бразилеца, че е предизвикал катастрофата умишлено. По-късно дори и Сена признава, че има вина за инцидента. Това се случва една година, след като Сър Джеки Стюарт го интервюира и предизвиква сериозни емоции в душата на Аертон. От днешна гледна точка, обаче, обвиненията срещу Сена не изглеждат толкова категорични… 

Все пак смятаме, че не се налага ново разследване на инцидента, защото още през 1990 ФИА дава световната титла на Аертон Сена, а не го лишава от нея заради инцидента на Сузука. Въпреки това Сър Джеки Стюарт има своята история, която разказва отново и отново…

Но да се върнем години назад.

Сър Джаки Стюърт си припомня интервюто си от 1990, в което обвинява Аертон Сена, че нарочно е предизвикал сблъсъка между двамата в Гран При на Япония на пистата Сузука. Преводът е на Антраник Титизян.

Сър Джеки Стюарт: "Ценя Прост повече от Сена"

„Бях си написал домашното. Аертон Сена беше замесен в повече инциденти от всички световни шампиони от 1950 насам взети заедно.  Той беше развълнуван от факта, че е спечелил титлата по този начин и беше ясно, че само някой, като мен може да постави този въпрос към него – някой, който бе печелил три световни титли.

Аз наистина вярвах, че инцидентът не беше случайност. Бях абсолютно убеден, че той умишлено предизвика катастрофата в Япония и когато го показах, това го разстрои много. На следващото състезание в Австралия му го казах и той отговори: “Не мога да повярвам, че някой като теб, може да каже нещо такова. Повече никога няма да ти проговоря!”... и не ми проговори повече от година.

Моторните състезания бяха станали доста по-безопасни от тогава (след средата на 80-те). Пилотите не осъзнаваха измеренията на смъртта, защото никога не бяха я виждали около себе си. Когато аз се състезавах, имаше по един смъртен случай на месец от април до юли. Ходехме на повече погребения и помени, от колкото можете да си представите. Бил съм с повече скърбящи майки, бащи, братя, сестри, приятелки и съм виждал от с очите си, каква разрушителна сила има смъртта в семейството. Ние живеехме с това и имахме по-голямо уважение към живота. Затова бяхме по-отговорни и не поемахме подобни рискове. Но след средата на 80-те пистите станаха толкова безопасни, че пилотите започнаха да си позволяват да правят нещата, които Сена правеше, без да рискуват живота си. 

Мина година от нашето интервю, а аз бях в Австралия за поредното състезание, когато Сена ми се обади. Той бе много религиозен и ми каза: “Виж. Обаждам ти се, за да ти се извиня, защото сега признавам, че наистина ударих Прост умишлено и Господ не би ми позволил да живея с тази лъжа. Ще го обявя довечера пред медиите и исках ти да си първия, на когото ще кажа”.

Имахме чудесен разговор по телефона и той ме пита дали мога да отида до хотела му, за да поговорим повече. Искаше да обсъдим как може да се повиши безопасността във Формула 1. Знаеше, че имам повече опит от него по този въпрос, повече от всеки друг в спорта – за това отидох. Отидох в стаята му и прекарахме повече от два часа заедно. 

Бях изненадан, но си помислих: “Уау, това е страхотно!”, защото най-накрая се беше предал. Самия факт, че иска да си признае и да избие това нещо от главата си, а после да работи върху безопасността в спорта, не беше нещо, което е правил до сега. Това беше много позитивно. Говорехме си по телефона всяка седмица, дори два пъти седмично, след онзи разговор в Аделаида, чак до смъртта му в Сан Марино през 1994.

Сена искаше да преразгледаме безопасността в спорта, макар че цели 12 години не бе имало смъртен случай на пистата. Това не значеше, че нещо няма да се случи. По това време, поради незнайни за мен причини, цялото му отношение към спорта се беше променило. Той изведнъж осъзна, че се подлага на рискове и искаше да ги избегне. Това беше неговото съзряване, което еволюираше въз основа на неговия опит и мъдрост. Знаеше, че и аз се стремях към това по време на моята кариера, а когато си световен шампион, какъвто беше той, това привлича доста медийно внимание. Ако говориш, хората те слушат, а той искаше да е деен. 

Когато Роланд Ратценбергер загина в квалификацията в Сан Марино, той искаше да отиде на мястото на инцидента, направи същото и когато Мартин Донъли направи онази невероятна катастрофа през 1990. Той беше започнал да проявява голям интерес към повишаване на сигурността.

Не знаем какво се случи на Имола. Рубенс Баричело, за малко да не получи втори шанс за живот след тази умопомрачителна катастрофа, в петъчните тренировки. Баричело беше бразилец – негов сънародник, което не може да не е оказало допълнително въздействие върху Сена. 

Неговата смърт имаше огромен ефект върху спорта.

Професор Сид Уоткинс беше много добър приятел на Сена, както и на мен. Той свърши невероятна работа за подобряването на безопасността. Ако не беше Сид, дори половината от това, което имаме, нямаше да бъде свършено. Сид имаше голямо влияние върху Бърни Екълстоун и Макс Мозли – тогавашният президент на ФИА.

Беше ясно, какво трябва да се направи. За съжаление, понякога се изисква, нечия смърт, или тежък инцидент, или подобен уикенд, като този на Имола, за да се предприеме нещо. Но вижте до къде сме стигнали сега.

Вижте инцидента на Марк Уебър във Валенсия през 2010. Не само, че колата се обърна във въздуха, а и го направи с голяма скорост, над 190 км/ч и после се удари в мантинелите. Бях си вкъщи, гледах и си мислех, “Уебър не може да оцелее след такова нещо”. Помислих си: “По дяволите, пак се започва…”, но преди да се осъзная, той вече си мърдаше главата, после излезе от колата и се запъти към бокса. Беше невероятно!

Спаси ли се спорта от мъките, след онзи инцидент на Имола? Мисля, че да. Може да се види по лицата на пилотите на решетката – напрегнатата атмосфера преди състезание намалява с годините. 

Сега с всичките тези интервюта, виждаме една спокойна група момчета. Те не знаят, какво е да видиш как всичко тръгва в грешната посока. Лично аз съм виждал ужасни неща, които никой не трябва да вижда. Трагичните истории ще живеят в мен вечно. Това не се отнася за днешните пилоти. Те си мислят, че знаят, но нищо не знаят…

Имаше много неща, с които ние навремето трябваше да се справяме в живота. Всички тези съпруги на убити пилоти… хората просто не разбират. Съпругите бяха обединени и си помагаха, защото по това време имаше толкова много инциденти. Наистина съм бил на твърде много погребения...

Носих великия Хуан Мануел Фанджо към последното място, на което щеше да намери покой.

Хубаво е, че със Сена изгладихме отношенията си, защото после на погребението му хората щяха да се питат: “Защо Джаки е тук, Сена каза, че повече няма да му проговори?!”

Винаги съм бил критичен към Сена. В онова интервю той каза: “Ако има разстояние между теб и колата пред теб ти трябва да се бориш и да преодолееш това разстояние, защото ако него правиш, ти просто не си пилот.” За мен това е грешно. Той предизвика прекалено много инциденти, затова съжалявам, но не мога да кажа, че той е най-великия пилот във Формула 1 за всички времена.

Имаше много ситуации при които той умишлено правеше неща, които великите пилоти не правят. Фанджо не би ги направил, Джим Кларк не би ги направил и Прост не би ги направил също.

Ценя Прост повече от Сена. “Професора” беше по-завършен пилот от Сена. Много харесвах Аертон, като приятел и обичах ентусиазма му, душата му, карането му, но за да си велик, трябва да си постоянен, а той имаше прекалено много катастрофи, с прекалено много хора. Разбира се това би било пречка и Михаел Шумахер да е най-великия…

В онова интервю Сена си призна, че победата е най-важното нещо. 

Той желаеше да я спечели на всяка цена. Като повечето хора в живота обаче, човек съзрява и факта, че той ми се обади, беше сигнал, че той вече го е направил."

------------------
Източник: dailymail.co.uk
Превод: Антраник Титизян
Снимки: McLaren, Internet