Под знака на Сена


Всички фенове на Формула 1 си спомниха за Аертон Сена на 1 май.



20 годишнината от смъртта на великия пилот бе почетена по незабравим начин. Нямаше медия, която да не публикува информация, статия, снимка, спомени, разкази и какво ли още не от трагичния ден. Това върна Аертон Сена към живота. Целият свят отново бе заедно със своя шампион. Пилотът, заради който толкова много хора заобичаха Формула 1. Заедно с него, заслужена почит бе отдадена и на Роланд Раценбергер, който загина на 30-ти април, в онзи черен уикенд на Имола. Но за Сена трябва да се сещаме по-често, защото заради неговата смърт на пистата във Формула 1 повече не е загинал нито един пилот, защото с мерките за сигурност извън състезанията - по пътищата на света, много хора днес са живи. Те дори не знаят, че сред причините за сигурността им на пътя са жертвите от Имола. Макс Мозли (колкото и да е противоречив като личност) вчера припомни именно този факт, че смъртта на Рони и Аертон бе причина мерките за сигурност по пътищата и на пистата да бъдат променени до такава степен. Именно Мозли има огромна заслуга за повишаване на сигурността, както във Формула 1 така и по пътищата. 
Затова Аертон Сена никога не бива да бъде забравян...

И понеже обичам личният пример, ви предлагам един текст писан без причина, повод или конкретна дата. Текстът за края на Сезон 2011 година. Нека да си припомним онези дни с разбърканите ми мисли - подредени под знака на Сена. Един противоречив текст, който предизвика доста полемика в един форум... ;)


Сезон 2011 година, във Формула 1, вече е история. 

Наградите са раздадени. Световните шампиони са същите, както и през предния сезон. Ако не бяхме гледали Формула 1 от 2000 до 2005 година щяхме да кажем, че сезонът е бил скучен. Доминацията на Себастиан Фетел, с творението на Ейдриън Нюи бе толкова сериозна, че си спомнихме годините на червената скука. 


За мен обаче сезонът премина под знака на Сена.


17 години. Не са нито кръгла годишнина, нито сакрално число... Но именно в 17-тата годишнина от смъртта на Аертон Сена да Силва, сезонът във Формула 1 мина под неговата звезда. Дали заради филма, появил се по екраните и на DVD в началото на година, дали заради множеството подражатели на пистата, или защото Бог е решил да ни припомни за него, не знам, но през тази година името на Сена бе споменавано многократно повече, в сравнение със всеки друг сезон след трагичната му гибел. 
Едно от главните действащи лица през годината - Ейдриън Нюи още през месец май ни припомни, че не е искал да остава във Ф1 след смъртта на Сена. „Имах малко коса на главата през 1994 година, но след инцидента с Аертон и тя опада" – сподели аеродинамика на Ред Бул. Въпреки трагедията, обаче той остава в голямата надпревара и печели множество титли със своите болиди, включително и последните две с Ред Бул. 
През годината, най-обсъждани бяха инцидентите между двама пилоти, които носеха жълти шлемове, също като Сена. Единият от тях бе Люис Хамилтън, който открито се сравняваше, още преди началото на сезона, с великия бразилец. Младият британец успя да сбъдне мечтата си и да покара шампионския Макларън МР-4/4 от 1988 година. 
Хамилтън е световен шампион във Формула 1 и вероятно голям почитател на Сена, но много малко от поведението му на пистата тази година може да се нарече достойно за наследството на трикратния световен шампион. Бразилският пилот на Ферари – Фелипе Маса също носи жълт шлем, но за разлика от Хамилтън не се е вманиачил в идеята, че е новият Сена. През сезон 2011 година, Маса участва в доста инциденти на пистата заедно с чернокожия британец. Двамата дори влязоха в открита война, но в крайна сметка, на бразилска територия се сдобриха. Дали духът на Сена има нещо общо с това –никой не може да каже…

Разбира се, най-сериозната причина сезонът да мине под знака на името Сена се корени във факта, че племенникът на Аертон - Бруно Сена седна в болида на Рено, Случайно или не, той носеше цветовете на онзи трудно управляем Лотус от 80-те години, в който Аертон Сена записа първата си победа в Португалия. 
За съжаление, онзи потенциал, за който говореше Аертон през 1993 година, когато Бурно бе на 10 години и караше картинг, така и не можа да се разкрие. Болидът на Рено, стартира сезона с успехи и два подиума в първите две състезания, но когато дойде реда на Бруно Сена да се качи в него, вече трудно се бореше за влизане в десетката. 
Хубаво напомняне за Аертон Сена бе шлема на Бруно от последните три състезания от сезон 2011. Той бе изработен с дизайн, по повод 20-годишнината от третата световна титла на Аертон.
Михаел Шумахер също напомни за Сена по своему. В Гран при на Индия немецът на няколко пъти пресече напряко един от шиканите на пистата. За подобно преминаване, Сена бе наказан през 1989 година в състезанието за Гран При на Япония, в което се сблъскаха с Ален Прост. Заради връщането му на пистата напряко през правата, а не през шикана бразилецът бе наказан по безмилостен начин. Бяха му отнети точките от състезанието в Япония и съответно шанса му да спечели Световната титла за 1989 г. Прост стана шампион, а отбора на Макларън подаде контестация срещу собствения си пилот, в защита на истината, че Сена бе наказан несправедливо. Историята, както е известно се повтаря, но като фарс, затова след преминаванията на Шумахер напряко през правата, а не през шикана в Индия, бе въведено ново правило, за сезон 2012, което забранява подобни маневри...

Малко или много, за Сена напомни и изказването на Йос Верстапен, че Шумахер е спечелил първата си титла с болид, който не е отговарял на правилата. В началото на сезон 1994 година Сена също споделяше такива съмнения...
Сред лошите примери с немски произход се нареди и световния шампион Себастиан Фетел, който в последното състезание в Бразилия, каза по радиото, че се чувства като Сена през 1991 г. Това немско чувство за хумор, не се хареса много не само на заклетите почитатели на Сена, но и на всички свързани с Формула 1… 
Така или иначе, за добро, или за лошо, шампионският сезон на Себастиан бе белязан от спомена за Аертон Сена – най-обичания шампион във Формула 1.
Въпреки казаното до тук, независимо от нашата оценка, е чудесно, че през 2011 година толкова много събития и действия на пилоти на пистата ни припомниха за великият бразилски пилот, който е идол за младите пилоти и завинаги ще бъде в сърцата на феновете.

Защото е хубаво да си спомняме за най-добрите, които са в по-добрия свят - само така те се завръщат при нас.

--------------
Снимки: Red Bul, Ford, Internet

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!