Формула 1 е страст

Всичко в Гран при на Испания започна преди старта, продължи след първия завой и завърши на старт-финалната права. Всичко в Гран при на Испания бе в полза на Мерцедес и на Люис Хамилтън. Всичко е Мерцедес във Формула 1! Упс... дали това е добре за Формула 1? Люис Хамилтън каза пред камерите по време на парада на пилотите "Ние сме професионалисти. Знаем какво правим и имаме споразумение." Беше очевидно от езика на тялото му че той е учуден, как изобщо може да му се задава въпрос, може ли да има проблеми между пилоти на Мерцедес в първия, втория и третия завой на Каталуня. Основанията за въпроса бяха в спомените от 2016-та, когато Люис Хамилтън и Нико Розберг направиха една "дружеска" катастрофа на старта, и подарявайки победата на Макс Верстапен отпаднаха след нечестната борба помежду си... Това, в очите на Хамилтън, дори не беше възможно минало. То беше напълно изтрито от паметта и съзнанието му. И правилно. Загубите от миналото могат само да тежат, ако не с

Днес се навършват 25 години от онзи първи май... Беше Великден.  Двамата с Рубенс Баричело бяхме по на 21 години, само на дни от навършването на 22. Формула 1 вече беше се превърнала в моята страст, а Рубенс бе пилот от Формула 1 оказал се доста близо до смъртта само два дни преди това. Моят Христос сред тези страсти бе Аертон Сена. Сега си мисля, че той не случайно си отиде точно на Великден... 25 години по-късно Сена продължава да живее в паметта на хората. Живее с младите пилоти, които се състезават далеч по-добре защитени в тази опасна игра. Сена продължава да е причината Формула 1 да е страст за мен, както вероятно и за много други фенове.  През 2013-та година подготвих един текст, наречен "Последното състезание на Сена". Публикувах го в скромния си блог. Популяризирах го чрез страницата Формула 1 е страст . Превърна се в най-четеният от всички текстове в блога. Почти не минава ден, в който някой да не прочете този текст. До момента за 2 200 дни съществуване,

Тъжната събота. Денят на Христовата смърт преди Възкресението - така се случи да бъде онази паметен 30 април през 1994 година. Пистата: "Аутодромо Интернационале Енцо и Дино Ферари", наричана още "Имола" приема състезанието за Гран при на Сан Марино. В първата квалификация в петък на трасето едва не загива 21-годишния Рубенс Баричело. Само незабавната намеса на проф. Сид Уоткинс спасява живота му. Съботният ден е много по-жесток. На пистата завинаги си отива пилотът на Симтек Роланд Ратценбергер.  Ратценбергер беше на 33 години, когато умря. Той бе подписал сделка с малкия екип Симтек от Оксфордшир в началото на сезона и успя най-накрая да реализира мечтата на живота си - да стане пилот от Формула 1. За живота и смъртта на австрийския пилот разказва неговия съотборник в Симтек – Дейвид Брабъм - син на трикратния световен шампион Сър Джак. "Никога не му е било лесно. Рони никога не е получавал никаква помощ от родителите си за състезателн

Преди 25 години на този ден бе отворена първата страница от последните дни в най-черната черната седмица за Формула 1 от 90-те години на миналия век.  Пистата е Имола денят е петък - 29 април 1994 година.  Разпети петък по православния календар.  Съобразно действащите правила, квалификацията за Гран при на Сан Марино се провежда в петък и събота. Сесиите са две, по време на всяка от които няма ограничения за използваните гуми и горивото, с които са заредени болидите. Пилотите имат право да излизат когато пожелаят на трасето, през цялото време на квалификационните сесии.  Рубенс Баричело пристига на Имола като пилот на Джордан. След първите два старта от сезон 1994 година младият бразилец има 7 точки и е втори в класирането при пилотите. Чудесният старт на сезона за него е белязан от четвърто място в Гран при на Бразилия и трета позиция в Пасифик Гран при в Япония на пистата Аида. В тази, втора за сезона надпревара, 21-годишният Баричело за пръв път се качва на подиума д

Старата вражда, ръжда не хваща.  Нико Розберг успя да открадне една титла от Люис Хамилтън през 2016 година... и после си "плю на петите". Напусна Формула 1, отдаде се на положителни емоции и забавления, но напоследък се завърна... като коментатор.  В емоциите, които Нико показваше след годините на напускането си, ясно прозираше омразата към бившият му съотборник Люис Хамилтън. В момента Нико го мрази по онзи запалянковски начин, по който "левскарчето" мрази ЦСКА, по който "тотнъм-фенчето" мрази Арсенал, по начина, по който (признавам си) аз мразех Ален Прост навремето... Нико определено мрази не само Хамилтън, а и неговите успехи. На какво се дължи това? Мога да задълбая в изясняването на тази "драма", но не това е важно... По-важно е, че с "анализите" си, Розберг прекрачи границата на обикновен наблюдател и премина в една област, в която други бивши пилоти, като Жак Вилньов, например, са много силни - скалъпването на

Гран при на Азербайджан винаги е трудно състезание за пилотите и напрегнато удоволствие за зрителите.   В тази надпревара печели най-търпеливият сред най-бързите. Често, заради прекъсванията на състезанието от кола на сигурността се стига до неочаквани обрати.   Тази година обаче нищо не се обърка... за лидерите на колоната. Нямаше изненади, нямаше кола на сигурността на трасето, пилотирана от Бернд Майлендер (с Мерцедес)... Нямаше и кой да се противопостави на "машината Мерцедес". Отборът от Бракли, Великобритания, който гордо носи трилъчата звезда на най-стария производител на автомобили в света - Мерцедес-Бенц, със сигурност е най-добре смазаната машина във Формула 1. От шест години те доказват, че развитието е най-сигурния път към победите. Стъпили на здравата основа, която им даде хибридната разработка от 2014-та, те нито за миг не загубиха посоката си - напред и нагоре. Много от феновете се съмняват в тяхната честност и приписват успехите им на разработки, пр