Черния уикенд на Имола - неделя 1.05.1994 г.

Днес се навършват 25 години от онзи първи май...

Беше Великден. 

Двамата с Рубенс Баричело бяхме по на 21 години, само на дни от навършването на 22. Формула 1 вече беше се превърнала в моята страст, а Рубенс бе пилот от Формула 1 оказал се доста близо до смъртта само два дни преди това. Моят Христос сред тези страсти бе Аертон Сена.
Сега си мисля, че той не случайно си отиде точно на Великден...

25 години по-късно Сена продължава да живее в паметта на хората. Живее с младите пилоти, които се състезават далеч по-добре защитени в тази опасна игра. Сена продължава да е причината Формула 1 да е страст за мен, както вероятно и за много други фенове. 

През 2013-та година подготвих един текст, наречен "Последното състезание на Сена". Публикувах го в скромния си блог. Популяризирах го чрез страницата Формула 1 е страст. Превърна се в най-четеният от всички текстове в блога. Почти не минава ден, в който някой да не прочете този текст. До момента за 2 200 дни съществуване, текстът е бил прочетен над 16 000 пъти. Аудиторията на четящите е от цял свят: България, Украйна, Русия, Съединените щати, Обединеното кралство, Германия, Франция, Испания, Холадния, Гърция, Белгия, Ирландия, Сингапур... и от къде ли още не, вероятно основно българи, пръснати по всички краища на света... В този момент някой също го открива за пръв път или го препрочита отново. 

В моменти като този, човек намира смисъл в това да направи добро и да го хвърли в морето.

...както правеше постоянно най-великият пилот от Формула 1 - Аертон Сена. 

Последното състезание на Сена

Винаги ми е било трудно да се връщам към фаталния инцидент на Имола, превърнал 1 май в най-черния ден в историята на Формула 1 за мен. 

Може да изглежда странно и претенциозно, но преживяването на смъртта на Сена за мен бе нещо толкова лично - колкото смъртта на близък. Може би не съм единствения, най-малко защото цяла Бразилия потъна в скръб по същия начин. Хората плачеха, както не са плакали на погребенията на своите. Бяха неутешими в скръбта си, въпреки, че смъртта на Сена бе като нарисувана - на картата на живота му. 

Затова е много трудно, не само на мен, а и на много други хора по света, за които Формула 1 се измерваше с личността на бразилският пилот, да се връщат към деня на трагедията. Колкото и години да минат усещането за загуба остава същото. 

Все пак днес е денят в годината, в който отбелязваме с емоция смъртта на човека оставил светла диря в историята на моторните спортове и оставил живота си на трасето. 

Ще си спомним отново последното му състезание, не за да не го забравяме, (защото това едва ли ще се случи) а за да си спомним за великият дух, който вероятно днес е в едно по-добро измерение. 

Предчувствията. 

Последното състезание на Аертон Сена във Формула 1 бе на пистата Имола - Гран при на Сан Марино. Трагичният момент бе предшестван от множество усещания, емоции, предчувствия, които сякаш сочат смъртта с пръст. 

Още преди началото на сезон 1994, на тестовете на пистата Ещорил, Сена има негативни усещания относно болида на Уилямс. Той споделя след началото на сезона, че въпреки направените множество подобрения, тази кола не е подходяща за да бъде карана на границата на възможното. Аертон Сена обаче не може да пилотира по друг начин. Карането близо до лимита на възможностите на техниката бе една от отличителните черти на гения и една от причините той да бъде Световен шампион. 

Началото на сезон 1994 година сам по себе си бе трагедия за Сена. Уилямсът бе неуправляем. Първото състезание бе в Бразилия. Сена бе на пол-позишън и нищо не предвещаваше лошо развитие. В 55-та обиколка, обаче, трудно управляемият болид се завъртя в един от завоите напряко на пистата. Сена напусна трасето пред любимата си публика преди края на надпреварата. 

Във второто състезание бе Пасифик Гран при на пистата Аида. Сена отново бе на пол-позишън. В състезанието болида нямаше време да се доказва. Още на старта, в първия завой, Уилямса на Сена бе бутнат отзад от Макларъна на Мика Хакинен, завъртя се и после бе ударен от Ферарито на Никола Ларини. Любимецът на японската публика напусна трасето огорчен далеч преди края на надпреварата. 

Третото състезание бе в Европа - Гран при на Сан Марино на пистата Имола.

Трагичните знаци започнаха да се появяват още в петък. В свободните тренировки, след страховит инцидент в шикана "варианте баса" (малко преди входа на боксовете) за малко не загива друг бразилски пилот - младият (тогава) Рубенс Баричело. 

Страховитата катастрофа, при която Баричело се забива в огражденията на трасето с повече от 220 км/ч., провокира Сена да спре свободната тренировка, но след като научава, че Баричело не е пострадал сериозно, Аертон се връща на пистата. 

След тренировката той се обажда на приятелката си Адриане Галистеу и през сълзи и разказва за катастрофата на Рубенс. 

Съботата - 30 април, започва по още по-ужасяващ начин. Сена вече е записал най-бързото си време в квалификацията, когато в 18-та минута на сесията, в завоя Вилньов (наречен емблематично на името на друг легендарен пилот, загинал в квалификация за място) - със скорост от над 300 км/ч. се разбива Роланд Ратценбергер. 

Виждайки случващото се на мониторите в бокса, Сена се отправя към мястото на инцидента. Когато Аертон успява да стигне до разпилелия се на парчета болид на Симтек, Ратценбергер вече е качен в линейката. Бразилският пилот успява да види отблизо остатъците от болида на австриеца, като се опитва да разбере причините за катастрофата. После отива при шефа на медиците - професор Сид Уоткинс, който му съобщава, че Ратценбергер е мъртъв. 

Уоткинс моли Сена да не стартира в състезанието на следващия ден, дори да се оттегли изобщо от Формула 1. Сена казва на приятеля си, че не може да се откаже. В крайна сметка Формула 1 е неговият живот, а на следващият ден и неговата смърт... Аертон се връща в бокса и заявява на Франк Уилиямс и Патрик Хед, че прекратява участието си в квалификацията. 

Сена и Ратценбергер са родени в една и съща година 1960.
След като се прибира в моторхоума Сена е съкрушен от смъртта на Роланд. Той плаче неутешимо. Отказва да се появи на пресконференцията на ФИА след квалификацията, която е спечелил. Въпреки нарушението, комисарите не предприемат наказания, но опитът им да разговарят със Сена е рязко прекъснат поради емоционалното му състояние. 

В неделя сутринта, в загряващата сесия преди състезанието, Сена записва най-бързо време. Хората около него се успокояват, че шампиона отново е възвърнал самочувствието си. В специален запис, който прави за френската телевизия Сена произнася емблематичните думи "липсваш ми Ален..." - отправени към неговия най-голям съперник и въпреки всичко приятел  - Ален Прост. 

Сена се появява на брифинга на пилотите преди състезанието, но моли приятеля си Герхард Бергер да говори за безопасността на пилотите. Той не е способен да произнесе публично и дума, заради дълбоката покруса от смъртта на Ратценбергер. 

Последното състезание.

Преди надпреварата за Гран при на Сан Марино Сена емоционално е толкова близо до смъртта, че това е изписано на лицето му. В минутите преди състезанието, при подготовката, той е съсредоточен и концентриран, но вместо кроткото спокойствие, което излъчва, Сена очевидно страда. Моли се, стиснал очи. В ръкава на овърола си той вече е поставил австрийския флаг, който в края на състезанието е щял да развее в памет на Роланд Ратценбергер. 

Състезанието започва с инцидент. Като че ли нямат край знаците с отрицателен знак. Неуспелият да стартира Бенетон на Джей Джей Лехто е ударен от набиращият скорост от задна позиция Лотус на Педро Лами. Катастрофата е ужасяваща, но двамата пилоти са невредими. Състезанието продължава зад кола на сигурността. Пет обиколки болидите карат зад управлявания от Макс Анджелели - Опел Вектра.

В шестата обиколка състезанието е подновено. Сена е пръв пред Михаел Шумахер. Започвайки седмата обиколка Аертон е на минути от смъртта. Болидът навлиза в завоя "тамбурело" с 310 км/ч. В тази обиколка скоростта на Уилямса е по-висока от тази в предния тур. В комбинация с ъгъла на завоя натоварването на болида и  пилота е между 1,5 и 3,25 G. На пистата, точно в завоя има два новоасфалтирани участъка, повдигнати леко над нивото на старото трасе, върху тях болидът (без системата за активно окачване, премахната в началото на сезона) при всяко преминаване леко отскача. След първия участък, предните гуми на Уилямса започват да се плъзгат и той се насочва към бордюрите. В този момент болидът губи сцепление и аеропритискане, а Сена започва да губи контрол върху управлението. Само стотна и половина след като болида започва да се плъзга Аертон вдига крака си от педала на газта и се опитва да предотврати завъртане. Следва втория новоасфалтиран участък, където болида губи притискане и задните гуми също поднасят. Колата се понася неконтролируемо надясно. В този момент Сена вече е спрял напълно подаването на газ и се опитва да спре. Скоростта до този момент е около 310 км/ч. Аертон е наясно, че няма да може да остане на пистата. 

Още преди да стъпи на страничните бордюри Сена напълно е спрял ускорението. След това натиска спирачката, но инерционните сили тласкат болида към стената. Пилотът успява да свали скоростта до около 210 км/ч. 

Само 1,9 секунди след първата загуба на сцепление Уилямсът на Сена се забива в бетонната стена. Предното дясно колело се откъсва заедно с част от окачването, блъсва се в главата на пилота и пробива визьора му. Ударът е толкова силен, че причинява мозъчна травма, след като главата на Сена се блъсва в облегалката зад кокпита. В същото време и част от кормилната щанга на болида като куршум се забива в главата му през визьора. Всеки от тези удари би бил смъртоносен, но в съчетание те прекратяват състезанието и земният път на Сена почти веднага. 

В спомените си за случая покойният вече професор Сид Уоткинс разказва: "Той изглеждаше спокоен. Аз повдигнах клепачите му и ми стана напълно ясно от зениците, че има тежка мозъчна травма. Извадихме го от кокпита и го положихме на земята. В този момент той въздъхна, а аз въпреки, че не съм религиозен, почувствах как душата му отлетя." 

Душата на Сена го напусна в този миг. Минути след катастрофата. Аертон Сена да Силва загина. Не в болницата. На пистата. В последното си състезание. 

Загина, въпреки знаците на съдбата, въпреки предчувствията, въпреки молбите на приятелите си да не участва именно в това последно свое състезание. 

Но Аертон завинаги остава в сърцата на милиони, като вдъхновение за нови успехи.  

–––––––––––––––––––––

Д.Димитров