Черния уикенд на Имола - събота 30.04.1994 г.

Тъжната събота. Денят на Христовата смърт преди Възкресението - така се случи да бъде онази паметен 30 април през 1994 година.

Пистата: "Аутодромо Интернационале Енцо и Дино Ферари", наричана още "Имола" приема състезанието за Гран при на Сан Марино.

В първата квалификация в петък на трасето едва не загива 21-годишния Рубенс Баричело. Само незабавната намеса на проф. Сид Уоткинс спасява живота му.

Съботният ден е много по-жесток. На пистата завинаги си отива пилотът на Симтек Роланд Ратценбергер. 

Ратценбергер беше на 33 години, когато умря. Той бе подписал сделка с малкия екип Симтек от Оксфордшир в началото на сезона и успя най-накрая да реализира мечтата на живота си - да стане пилот от Формула 1.

За живота и смъртта на австрийския пилот разказва неговия съотборник в Симтек – Дейвид Брабъм - син на трикратния световен шампион Сър Джак.

"Никога не му е било лесно. Рони никога не е получавал никаква помощ от родителите си за състезателната си кариера. Баща му не одобрява решението да стане пилот и на Роланд му се налага да се бори сам.“ - спомня си австралийския пилот, който в момента е на 53 години. 

Австриецът, роден на 4 юли 1960 година, си пробива пътя към мечтаното място във Формула 1, започвайки от състезанията с туристически автомобили. В края на 80-те влиза в надпреварите за издръжливост, като от 1989 до 1993 година кара във всички издания на 24-те часа на Льо Ман с Порше и Тойота. В състезанието през 1993 година печели първо място в клас С2, като в общото класиране е пети, заедно с японеца Нагасака и италианеца Мартини. В същото време Ратценбергер е пилот и във Формула 3000. През 1992-та, с отбора на Стелар Интернешънъл, той записва победа в състезанието на Сузука. В края на 1993-та вече е на възраст, в която успехите трябва да са зад гърба му, но той за пръв път пробива на голямата сцена. За да спечели мястото си във Формула 1 той впечатлява Ник Вирт – съсобственика на Симтек, след като го вози с еднолитров Форд Фиеста от Банбъри до Силвърстоун във Великобритания. Ник Вирт запомня това пътуване за цял живот, защото на един десен завой Разенбергер с усмивка на лицето преминава на пълна газ. „На това място с тази скорост, всеки нормален човек би се разбил…В този момент целият ми живот мина като на лента пред очите ми“ – разказва по-късно за случката бившият собственик на тима – „Но някак си, с помощта на банкета и на уникалния си контрол върху автомобила той излезе от завоя... при това с огромна усмивка на лицето.“ Това преживяване спечелва на Ратценбергер място за 5 старта през сезон 1994-та в големия керван с малкия отбор на Симтек. 

Брабъм продължава разказа си: „Тази история с Ник не ме изненадва. Роланд би направил всичко, за да получи мястото. Всъщност аз бях доволен, че подписахме с него. За мен той беше идеалният пилот - винаги беше във форма, винаги добре изглеждащ и имаше страхотна усмивка. Беше бърз в колата и я разбираше напълно. За отбора ни той беше страхотна придобивка."

В първото си състезание – Гран при на Бразилия Ратценбергер не успява да преодолее 107 процентовата бариера в квалификациите и не е допуснат в състезанието.
След участие само във втората квалификация преди Пасифик Гран при на Аида, Роланд успява да запише нужното време и участва в първото си (и последно) състезание от Формула 1. На пистата Аида от първата до 69-та обиколка отпадат общо 15 от участващите 26 пилота. До финала стигат 11 болида, като последният е Симтека на Ратценбергер. Той финишира на 5 обиколки зад победителя заедно с лижиетата на Оливие Панис и Ерик Бернар. 

"Аз се класирах за Бразилия, но той не успя.“ – разказва Дейвид Брабъм -  „След това в Япония и двамата преодоляхме квалификациите. Говорихме за надпреварата малко по-късно. Той успя да завърши. Това беше голям успех за него и за новия ни отбор. И двамата очаквахме с нетърпение европейските състезания."

Младият Брабъм по това време е по-опитния от двамата. Преди Симтек е бил пилот на Motor Racing Developments, който използва шаси Брабъм ВТ95. С този отбор той участва в "цели" 8 състезания (от 16 през сезон 1993-та) и дори в едно от тях вижда карирания флаг. Затова на Имола Ратценбергер го моли да изпробва карбоновите спирачки на болида, от които Роланд не е много доволен. След като Брабъм оправя настройките, той потвърждава пред тима, че съотборникът му се чувства много по-добре и е уверен в спирането. За огромно съжаление точно тези спирачки и тази увереност на Ратценбергер в тяхната надеждност са една от причините за фаталния инцидент...

По време на квалификационната сесия, предното крило на Ратценбергер е повредено. В завоя Вилньов то се чупи и влиза под колата. Неспособен да контролира Симтек-а си, той се блъска в бетонната стена с повече от 300 км/ч.

„Не мога да си спомня колко време беше минало от началото на квалификацията“ - каза Брабам - "Направихме няколко квалификационни обиколки. Тъкмо излизах от Тамбурело когато се появи червения флаг. Всъщност мисля, че първоначално бяха жълти знамена… Аз забавих. Видях, че болида му беше на голямо разстояние след завоя, в средата на пистата. Беше се ударил доста по-нагоре. Когато видях частите от колата на парчета и осъзнах къде се намира колата, не на шега се притесних. Това беше най-бързата част от пистата. Там скоростта е над 300 километра в час. Погледнах и веднага си помислих: „Отиде си…“. Позицията на главата му, отвореният визьор… нещата не изглеждаха никак добре. В първия момент мозъкът ти отказва да го приеме, но всъщност това си помислих…“

Дейвид Брабъм се връща в бокса на Симтек, където го чака бременната му жена. „Тя ме попита: - Какво мислиш? А, аз отговорих, че не виждам живот в тази кола….и че той сигурно си е отишъл, въпреки че се надявах да греша. Малко след това, за съжаление това, се потвърди. Не си спомням останалата част от деня. Затворихме гаража и се върнахме. Нямаше много хора, които да говорят по темата. Всички бяха в състояние на шок. Никой не можеше да разбере какво се е случило. Не си спомням и много от вечерта. От екипа ми казаха, че са говорили с FIA и че от моето решение зависи дали ще продължим и дали ще се състезаваме в неделя... 

Мисля, че Роланд умря при удара - за мен това бе очевидно. Обикновено потвърждаването на случилото се отнема известно време. Когато гледах филма за Сена, видях и себе си – някой дойде да ми каже новината. Аз просто отпуснах глава и си тръгнах."

Решението на Дейвид Брабъм е да участва в състезанието.

"Забелязах, когато влязох в пит-лейна в неделя, че гъстите тъмни облаци надвиснали над отбора малко се бяха разкъсали. Мислех, че заради отбора трябва продължа. Реших да се състезавам само заради момчетата...

Никога не съм скърбил - не знам защо. Не изпаднах в униние, или нещо подобно. Не знам дали стана така, защото трябваше да продължа въпреки всичко, или защото така съм устроен, но със сигурност аз подкрепих отбора на Симтек тогава.

Роланд бе страхотно добър човек. Нямаше нито една задна мисъл в главата. Беше много чаровен и забавен. Заради това и всички го харесваха. Вероятно е умрял щастлив, защото в този ден беше пилот от Формула 1. Качи се в болида с усмивка на лицето. Затова аз така и го запомних."

Съботния ден 30.04.1994 година приключва трагично. ФИА, пилотите и мениджмънта на Формула 1 вземат решение състезанието в неделя на първи май да се състои...

В неделя болида на Аертон Сена е намерен австрийският флаг, който великият пилот би развял в памет на загиналия си приятел и колега след карирания флаг в състезанието, който той никога не видя… 

–––––––––––––––––
Д.Димитров
Снимки: Wikipedia