Формула 1 е страст

Нямам идея, защо заглавията ми все са на латиница. Ту  на френски, ту на английски... Ще ми се и нещо на немски да кажа, но трудно ми се завърта езикът, оттам и емоцията се спъва в този ръбат език. Михаел Шумахер каза "goodbye" на Формула 1. Каза го на английски - на пистата Сузука в Япония. Каза, че този път вероятно ще е завинаги, но след края на сезона. Каза още, че напоследък нямал мотивация и енергия за да продължи... Тъжно заключение.  Подробностите вероятно сте прочели по всички медии ангажирани с Формула 1, както и в тези които никога не обръщат достатъчно внимание на високоскоростния спорт. Новината е толкова голяма, колкото тази за избора на президент на Съединените щати, например... Не желая да произвеждам излишни коментари и драми около тази новина. За Шумахер съм говорил в продължение на 12 години без да спра. Казвал съм много добри думи, отправял съм и много упреци. Но днес виждам само две думи reimagining energy - написани на болида на Михаел. 

Гран при на Сингапур - дали вече не бях го гледал... Всички познават онова странно психично състояние, при което настоящето изглежда на съзнанието, като нещо вече преживяно. Неслучайно то се нарича deja-vu - нещо вече видяно. От Гран при на Сингапур, която мина като товарния влак през малка гара, не останаха конкретни спомени, а само проклетото дежа-ву. Събитията на пистата и извън нея след това се редуваха в преминали вече спомени. Първо - по спомени от последното състезание в Италия Люис Хамилтън отново бе на първа стартова позиция. Отново бе много уверен в силите си и много спокоен на старта. Пълната му непоколебимост явно бе в резултат на взетите и приети вече решения относно бъдещето. Резултатите винаги са по-добри, когато вече си избрал посоката си и просто няма какво да доказваш на хората около себе си, защото вътрешно си доказал на себе си, че не те интересуват... За емоциите около напускането на Хамилтън на Отбора-Майка и гмуркането му в дълбоките води на са

Миналата година в сайта  http://f1.f-e-n.net  публикувах един от текстовете си за пръв път. Любопитно ми бе как феновете ще реагират на провокацията, напълно непознат за тях автор да изкаже мнението си относно надпреварата във Формула 1.  Резултатът надхвърли очакванията ми. Текста беше възхваляван и охулван, авторът - критикуван и обсъждан. Но интересът бе сериозен. Феновете по своему споделяха казаното. А написаното бе личното ми мнение за един пилот, който бе влязъл в устата на всички журналисти пишещи за Формула 1. Пилот, който имаше изключително противоречив сезон, изпълнен с добри и лоши прояви - на пистата и извън нея. От гледната точка на днешния ден, виждаме, че е имало полза от критиките спрямо първият чернокож пилот в големия керван. Многото изсипани думи миналата година не го съсипаха и през този сезон го виждаме прероден - като Люис Хамилтън! (а не като Аертон Сена) Отново ви представям този провокативен текст. Можете да го коментирате и в светлината на днешният

Много любопитна история открих, преглеждайки събитията преди състезанието в Сингапур миналата година. Казаното отлита - написаното остава. Така ни учат древните, оставяйки написаното от тях на каменни плочи и стълбове. Казаното отлита, написаното се носи, учим се ние и пишем във въздуха. Върху виртуалната плоча, поставена пред входа на глобалното село - интернет всеки може да остави отпечатъка на мислите си... Дали, обаче те наистина остават!? Връщайки се година назад, виждам написаното относно вододела Монца - Сингапур, който и тогава, както и днес е бил наситен със събития от особена величина. Ето странните мисли на един радиоводещ година по-късно:  Формула 1 и тъмната страна Интересни дискусии последваха състезанието за Голямата награда на Италия. Много малко от казаното се отнасяше до победителя Себастиян Фетел. Победата му бе толкова безапелационна, че почти никой, ако се изключи тима на Ред Бул, не пожела да я дискутира. Светлините на прожекторите бяха насочени

По какво си личи, че идва краят на сезона във Формула 1? Ще кажете, по яснотата кой ще стане световен шампион, или поне по това, кои са претендентите за титлата. Е, през това странно за Формула 1 лето 2012-то пилците, които се броят на есен са различни. Въпреки, че ние много добре си ги познаваме. Но колкото са популярни имената и лицата им, то два пъти по-разпознаваеми са действията им... Първо беше старата муцуна Еди Джордан. Ирландецът пръв започна разпродажбата. Но артикула, който бе пръв в неговия лист не бе онзи болид на Джордан, с който Михаел Шумахер кара в първото си състезание на пистата Спа. Не. Първият изтъргуван от стария джамбазин бе Люис Хамилтън. Еди Джордан го купи от Макларън и го продаде на Мерцедес. И като се започна една търговия, едно наддаване, едно суетене... Не остана ръждясал журналист да не се е изказал по темата. Според всички тях договорът вече бил сключен, всичко било "пито-платено", че и заплата му определиха на Хамилтън, и срок

В неделя, само седмица след състезанието за Гран при на Белгия, следва надпреварата на пистата Монца. Състезанието на италианците. Състезанието на Ферари. Състезанието на тифозите. Само червеният цвят има съществено значение на пистата, останалото е пълнеж. В духа на тези мисли се изказа и победителят от Белгия - Дженсън Бътън. В прав текст британецът каза пред вестник Телеграф, че подиума на Монца не е от най-приятните места за него. "Тифозите са там заради Ферари, не заради нас." допълни Бътън. Не е лесно да се победи на Монца, но никой няма да се откаже да се качи на подиума, само защото под него хиляди тифози крещят в червено... Точно това се случи на Себастиян Фетел и на Дженсън Бътън миналата година. Тифозите подкрепиха Фернандо Алонсо, който бе на най-ниското стъпало на подиума.  С огромно удоволствие ви представям текста от състезанието на Монца от 2011 година, проведено точно на 10-та годишнина от атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк.    Итали

       Дали, защото миналата седмица в Гран при на Белгия се случи нещо, много близо до това, което не бива да се случва в съвременната Формула 1? Дали, защото мъртвите пилоти говорят много по-силно от живите за Великата надпревара? Дали, защото следващото състезанеие в календара е на пистата Монца...? Не знам. Но е хубаво да си спомним днес за един велик пилот  - единственият Световен шампион във Формула 1, който приживе не знаше, че е Световен шампион.  Йохан Риндт.  Да си спомним за него и да замълчим... Jochen Rindt - 18.04.1942 - 05.09.1970