Deja-vu

Гран при на Сингапур - дали вече не бях го гледал...

Всички познават онова странно психично състояние, при което настоящето изглежда на съзнанието, като нещо вече преживяно. Неслучайно то се нарича deja-vu - нещо вече видяно. От Гран при на Сингапур, която мина като товарния влак през малка гара, не останаха конкретни спомени, а само проклетото дежа-ву.
Събитията на пистата и извън нея след това се редуваха в преминали вече спомени.

Първо - по спомени от последното състезание в Италия Люис Хамилтън отново бе на първа стартова позиция. Отново бе много уверен в силите си и много спокоен на старта. Пълната му непоколебимост явно бе в резултат на взетите и приети вече решения относно бъдещето. Резултатите винаги са по-добри, когато вече си избрал посоката си и просто няма какво да доказваш на хората около себе си, защото вътрешно си доказал на себе си, че не те интересуват...
За емоциите около напускането на Хамилтън на Отбора-Майка и гмуркането му в дълбоките води на самодоказването ще се потрудим по-късно. Сега представянето в Сингапур.

Пилотът на Макларън, който тръгна пръв от старта, си остана начело и водеше уверено, точно както в Италия, а преди това и в Унгария. Като че ли нищо не можеше да наруши ритъма на Хамилтън и да го лиши от първото място. Нищо ли? Освен лошите спомени на вече видяното. Видяхме го на другата градска писта по-рано през годината - Себастиян Фетел водеше колоната във Валенсия и сигурно щеше да победи. Обаче спря някъде по улиците и изостави колата си - да я вдига паяка. Същото направи Люис в Сингапур и само по-късния час го спаси от принудителното репатриране... 
Фетел може би най-добре разбра какво му се случи на Люис, въпреки, че и съотборникът му Дженсън Бътън също преживя подобни емоции само две седмици преди това. Отпадане на болид на Макларън поради техническа повреда в две поредни състезания? Ооо, това съм го гледал някога, но май не беше толкова скоро. През изминалите два сезона отпаданията поради технически проблеми във водещите отбори като че ли бяха понамалели, но пък сега е толкова по-интересно.

Градските писти и през тази година предлагат едно и също неприятно меню с главен готвач Берт Майлендер. Разбирам, че и феновете на Мерцедес искат техен автомобил да оглавява колоната,  но те със сигурност искат в нея да седи Михаел Шумахер, или поне Нико Розберг. Така е - градска писта без кола на сигурността е като крем карамел без захар - тоест - бъркани яйца...

Това дори не можем да го пишем за дежа-ву, защото толкова често се повтаря, че дори е по-скоро интересно, отколкото досадно. Недомислица обаче си остава безумното изпреварване от страна на затворените с обиколка болиди, което си е просто загуба на време за състезаване.
Не знам защо и откъде накъде, но появата на сейфти кар заради болид на HRT ми беше първото истинско дежа-ву. По всички правила на класическото преживяване, описано за пръв път от френският психолог Емил Буарак, не съм напълно сигурен случвало ли се е наистина или не. Но е толкова вероятно, че като че ли наистина съм го виждал, само че не си спомням нито къде, нито кога...
Градската писта създава градски усещания. Някои обичат да паркират на забранени места, други - да превишават скоростта не само на правите, но и в завоите, трети мразят да спазват дистанция. Но градът не прощава подобни прегрешения. Тези, които паркират и тези, които влизат по-бързо в завоите са ясни, то заради тях се налага мерцедесът да поведе колоната, но какво да кажем за тези, които не обичат да спазват дистанцията? Те май са най-опасни, защото блъскат отзад.
Вероятно се досещате какво ще кажа. Изглежда ви като дежа-ву? Така си е. Михаел Шумахер имаше особено неприятно преживяване на нещо вече видяно. Същият завой, същият болид малко по-напред, също толкова лоша преценка на събитията и скоростта. 
Да припомня все пак за тези, които не си спомнят. Миналата година Шумахер катастрофира при опит да изпревари Серхио Перес на пистата в Сингапур. Тогава вместо да заобиколи съперника си и да влезе преди него в следващия завой, Шумахер предпочете да влезе в задната му лява гума, при което закономерно болидът му полетя във въздуха и състезанието му приключи в глухия коловоз. Тази година за разнообразие, след като видя Серхио Перес пред себе си Шумахер така агресивно бе връхлетян от своето дежа-ву, че се натресе в задницата на болида, опитващ се да изпревари Заубера. Горкият Жан Ерик Верн. Той изобщо не разбра защо му се случи всичко това. То и Михаел твърдеше, че не е наясно защо непоправимото е станало, но при него винаги е ясно - гумите не са го държали, спирачките са изпуснали, болидът е бил по-тежък от очакваното... Направо се чудя, как цели 49 обиколки преди това, този същият болид изобщо е спирал където и да е по пистата!? 


Психичните недостатъци от Гран при на Сингапур се пооправиха, когато установих, че обичайната стратегия с разпадащите се гуми не е така неприятно жива и ритаща по градското трасе. Дори може да се каже, че стратегията точно на тази писта, предвиждаща отново Пирели да доминират в коментарите, е напълно срината. Появата на Майлендер с мерцедеса отпред, заради онзи другия мерцедес дето му се били повредили системите за спиране, сцеплението на гумите, натиска на спирачния педал, или каквото и да е друго там, но не и грешка на пилота, доведе до това, че гумите на останалите на пистата стигнаха до края на състезанието. Е, поне на тези в челото.
В крайна сметка гумите на Себастиян Фетел го докараха до победния финал, настъпил малко по-рано от края на онези 305 километра, които са задължителни за надпреварата. Просто двата часа не стигнаха и не за друго, а заради онзи мерцедес, който така настойчиво водеше колоната обиколка след обиколка...

Дженсън Бътън и Фернандо Алонсо също стигнаха до края без да се занимават с излишни действия, като смяна на гуми, смяна на носове, смяна на очила... каквато се наложи на други пилоти зад тях. И отново на подиума получих дежа-ву. Кога ли за последно ги гледах тези тримата да се заливат с шампанско!? Отдавна ще да е било, щом не помня...

Това, което ще запомним, обаче се случи след Гран при на Сингапур. Търговията се развърза. Започнаха да дамгосват конете и да ги кичат с мъниста и нанизи от милиони пендари. Колко милиона се размениха в петък сутринта не стана известно. Люис Хамилтън обаче приключи с един период от своя живот. Казват, че човек за 7 години сменя повечето от клетките си, което означава, че си е нов човек. За 14 години в структурата на Макларън, Хамилтън поне два пъти израсна - веднъж до отбора във Формула 1 и втори път до световната титла. Дали цикълът е приключил или не - няма значение. Пилотът (вероятно силно подпомогнат в решението си от агенцията на Саймън Фулър и от новият си шеф Ники Лауда) реши, че е дошъл моментът да стане нов човек, или по-скоро нов пилот в един относително нов отбор (ако вярваме на Бърни Екълстоун). 
От гледната точка на днешния ден успехите не изглеждат като нарисувани. Вероятно Хамилтън го чакат нови (поне три) трудни години. Защото за толкова един друг шампион  много по-кратен нищо не успя да постигне със същия този болид. Или пък точно заради това се хвърли точно там - в дълбокото...?
Безумните спекулации, че причината за преминаването на Хамилтън в Мерцедес били парите - отказвам да коментирам. Дали това е било част от мотивацията е напълно без значение. Друг е въпросът на какво разчита в новия отбор световният шампион от 2008-ма година. При липсата на свободни тестове, в рамките на които той би се адаптирал към новия отбор и особеностите на болида на Мерцедес, при пълната липса на опит в различен отбор, чиито резултати не са сред първите три отбора в кервана и не на последно място, поради напълно новата среда за работа, Хамилтън ще трябва много бързо да се докаже. Но тъкмо така ще разберем, а и той самият, дали е способен, като Кими Райконен, да се адаптира бързо към друг болид.
Едно е сигурно, ако Хамилтън запази жълтият цвят на шлема си, трудно ще различаваме двата мерцедеса на пистата. Двамата пилоти - Розберг и Хамилтън и преди са били наричани "близнаците", така че вече ще да е било видяно подобно приятелство и съперничество...

Далеч от сферата на вече видяното бе и преминаването на Серхио Перес в Макларън. Почти от началото на сезона за него се говори като за бъдещ пилот на Ферари. Все пак, всеки пилот от академията за млади пилоти на Ферари очаква един ден да премине в червеният отбор, още повече, ако се развива и показва добри резултати. Отборът на Заубер всъщност бе стъпалото през което премина и сегашният втори пилот на скудерията. Лука Ди Монтедземоло обаче отрече вероятността Перес да облече червения екип и затова пътят на мексиканица ще продължи при доскорошния най-голям враг на Ферари - отбора на Макларън. 
На Мартин Уитмарш едва ли му се е наложило да е много убедителен пред младия пилот на Заубер. На пръв поглед преминаването на протежето на Карлос Слим - собственика на „Телефонос де Мехико“ - „Телмекс“, „Телсел“ и „Америка Мовил“ в отбор спонсориран от Vodafone изглежда странно, но както е известно от историята, няма вечни приятели/врагове- има вечни интереси. Явно от преминаването на мексиканеца в британския отбор всички ще имат изгода.
Както коментирах веднага след появата на двете новини - Перес направи крачка напред, а Хамилтън - две назад. Това е от гледна точка на настоящето. Отборът на Макларън е за предпочитане пред този на Мерцедес днес, но както казва Ники Лауда пред Хамилтън има едно ярко предизвикателство - да покаже, че може да се справи по-добре от Михаел Шумахер в отбора на германския концерн. Няма да му е лесно, също както не му беше лесно на двукратния световен шампион с отбора на Бенетон, когато премина във Ферари...но пък да не му беше лесно на Люис в Макларън?

На фона на тези събития се чуха поредица от странни изказвания и наяве излязоха отдавна брадясали новини. Първо Бърни Екълстоун отново се произнесе по въпроса за двигателите с обем от 1,6 литра. Не звучали като сегашните и били по-скъпи. Е, добро утро, дедо!? Това като ти го разправяха хората ти на ушите ли си седеше? Въвеждането на малолитражките не е за Формула 1. Винаги ще подкрепям отказването от каквато и да е безумна идея за осакатяване на любимия ми спорт. Дори бих подкрепил идеята тези моторчета да бъдат окончателно пратени за скрап, да бъдат претопени и от тях да се направят отново трилитрови двигатели, както си му е редът. Така и Ферари и Мерцедес ще са доволни.
После научих, че Германия щяла да строи нова писта край град Патра. Не знам за какво им е на германците писта в Гърция, та са решили отново да я строят. Да, странно ви звучи, но си е точно както на европейското първенство по футбол - спонсорът на Гърците през цялата 2012 година си остават германските данъкоплатци. Та затова им се чудя!? Въпреки, че нямам нищо против да отскачам до Патра за състезанието. Но ми се струва, че цялата работа е като онази за българската писта - "на гол тумбак чифте пищофи".

...и тъкмо когато си мислех, че реалността ме е завладяла и вече съм психически здрав!? О, Боже! Дежа-ву. Привидя ми се, че Ален Прост отново е седнал зад волана на синята кола. Защо ли обаче бе накичена с бикове... А после сънувах Аертон, който шепнеше в слушалките ми: "Мисс ю Алан, мисс ю..."


Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн

"Как пилотите на Ферари попречиха на Фетел да спечели в Китай" - Гласът на експерта