Място на сражението - Сингапур
Миналата година в сайта http://f1.f-e-n.net публикувах един от текстовете си за пръв път. Любопитно ми бе как феновете ще реагират на провокацията, напълно непознат за тях автор да изкаже мнението си относно надпреварата във Формула 1.
Резултатът надхвърли очакванията ми. Текста беше възхваляван и охулван, авторът - критикуван и обсъждан. Но интересът бе сериозен. Феновете по своему споделяха казаното. А написаното бе личното ми мнение за един пилот, който бе влязъл в устата на всички журналисти пишещи за Формула 1. Пилот, който имаше изключително противоречив сезон, изпълнен с добри и лоши прояви - на пистата и извън нея. От гледната точка на днешния ден, виждаме, че е имало полза от критиките спрямо първият чернокож пилот в големия керван. Многото изсипани думи миналата година не го съсипаха и през този сезон го виждаме прероден - като Люис Хамилтън! (а не като Аертон Сена)
Отново ви представям този провокативен текст. Можете да го коментирате и в светлината на днешният ден. Надявам се да е интересно:
За войната и битките
Формула 1 е велика надпревара.
Това е едно от малкото състезания, които не приключват,
когато шампионата е решен. Липсата на интрига в края на сезона прилича на
спечелена война, в рамките на която продължават да се водят битки с неясен
изход.
Победителят е известен и никой не се съмнява, че ще продължи
да побеждава до края, но никой не знае как ще се случи това. Защото важен е
пътят, а не крайната цел.
Пътят, пистата, поредното предизвикателство е сериозният
мотив на Себастиян Фетел през този сезон. Изглежда така, че младият немец е
забравил за постиженията, загърбил е сметките и статистиката и точно по тази причина
чупи рекорд след рекорд. Ако осъзнаваше какво точно прави сигурно щеше да се
замисли и да сбърка посоката. Но той е толкова уверен и дързък, че нищо и никой
не е в състояние да го отклони от пътя на победата.
След състезанието за Голямата награда на Сингапур, обаче
споровете и страстите не се отнасяха за победителя. Отново. Наложи се бързо да
бъде забравен и изоставен след състезанието, още повече, че му остана една
точка до титлата. И въпреки, че и математиците се отказаха да спорят относно
възможностите Себастиян Фетел да не стане шампион преди края на сезона,
икономистите извадиха тефтерите и решиха да проверят получава ли Световният
Шампион шампионска заплата. Установиха, че скромното немско момче все още е на
полагащото му се (засега) трето място по доходи във Формула 1. Пред него са
седемкратния световен шампион Михаел Шумахер, който пък е изпреварен от
двукратния Фернандо Алонсо. Но Фетел е толкова млад, че другите двама има за
какво да му завиждат (особено единия). Пък и Себастиян сигурно ще ги настигне -
пожелаваме му го. През 2010 година не му личеше толкова много, но днес Фетел
показва, че се учи бързо и може да мачка безпощадно.
Доста думи отделихме на Световния шампион, напук на колегите
от останалите медии, но да се върнем на главното - битките на пистата. И понеже
пилотите на стълбичката на победителите в Сингапур водиха чиста борба, пилотите
зад тях трябваше да правят състезанието „интересно”. Както и след предното
състезание в центъра на вниманието отново бе Люис Хамилтън. Всички видяха какво
направи и как го наказаха. По-задълбочените привърженици видяха и реакцията на
Филипе Маса след състезанието, а после чуха как Роб Смедли казва на пилота си
да унищожи състезанието на Хамилтън. Водевилът, обаче продължи, с оправданията
на скудерията, че било чиста случайност, това, че след тази безумна заповед,
Хамилтън остави половината от предното си крило в задната гума на Ферарито. В
крайна сметка бе унищожено състезанието на Филипе, но Люис Хамилтън си го
получи, заслужено или не…вече няма значение. За едни той е суперталант, който
прави спорта интересен, а за други е ужасен пилот, който съсипва както своите
надпревари, така и участието в тях на колегите си. В опит да открием истината
ще се опитаме да погледнем към причините за случващото се с британския пилот.
Въпреки противоречивото му поведение май обвиненията срещу
него са повече от необходимото. Твърде често медиите го обливат с помия, която
не заслужава дори последната отрепка на улицата, камо ли Световен шампион от
Формула 1. Едва ли е нужно всеки втори привърженик на Формула 1 да обвинява
Люис за края на света. Нещата никога не са просто черни и бели. И все пак –
дали има „без вина – виновен”.
През този сезон Люис Хамилтън е изключително лабилен и неубедителен
не само на пистата, а и извън нея. Особено като види микрофон на британска
медия. Корените на тази нестабилност са видими и невидими и е сигурно, че ги
има.
През 2008 година Люис Хамилтън стана Световен шампион на 23
години. За „цели” две години бе най-младият световен шампион в историята на
Формула 1. Самочувствието му бе изключително високо, още повече, че през
дебютният си сезон 2007 година, Хамилтън „спечели” битката в отбора на Макларън
с двукратния Световен шампион Фернандо Алонсо. Победата му в отбора бе толкова
старателно изработена, че Алонсо напусна Макларън обиден и разочарован.
Съотборникът му през 2008 година – Хейки Ковалайнен, с поведението си на
пистата, му осигури уникалната възможност да бъде пилот номер едно в отбор,
който никога не признава предимства на единия пред другият си състезател.
Всички тези факти от ранната история на Хамилтън във Формула 1 го натовариха с
големи очаквания за бъдещето. Сър Франк Уйлямс си позволи да го нарече
„суперчовек”. Беше сравняван с най-великите пилоти. Беше казано, че ще ги
изпревари и от него се очакваше да печели, само да печели…, а грешките му бяха
простени като на първолак. Всяка дума на младото черно момче пред медиите, в
този период, бе като бисер. Придаваше му се неземно обаяние и очарование…
Нормално е, когато получаваш само похвали да позагубиш почва
под краката си. Още повече, ако имаш до себе си жена ласкател… Но както е
написано в библията: „… ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към
жена си”. Буквално по християнски постъпи Люис и остави баща си, заради една
„певица” и си нае рекламна агенция вместо мениджър. И вместо да получи здрава
опора под краката си, Хамилтън си получи „заслуженото” за решенията, които взе.
Хората около него продължиха да изискват много и той се стремеше и се стреми до
ден днешен да оправдае техните очаквания. На пистата обаче реалността е
по-различна. Там няма ласкатели и „втори” пилоти, които да те галят с перце и
да те пропускат във всяка ситуация. Там борбата е доста по-твърда. И не стига,
че съперниците му не му позволяват да се покаже в най-добрата светлина, ами и
съотборникът му го побеждава доста по-често от когато и да било.
Щеше да е добре, ако Хамилтън оставяше хвалебствията в бокса
преди да се появи на пистата, но както вече споменах в коментара след Гран При
на Унгария, самият той се смята за инкарнация на Аертон Сена.
Е, няма как!
Свръхочакванията рядко търпят успех. Така е защото няма
свръхчовеци или „суперчовеци”, или наречете го както искате. Колкото по-бързо
осъзнае този факт, толкова по-скоро Хамилтън ще се върне на правилния път.
Мисля, че има морала и силите да го направи, особено, ако си спомни, че дори
легендата Аертон Сена да Силва бе Човек, преди да премине в по-добрия свят.
На фона на това, Себастиян Фетел продължава да побеждава. Но
той печели, защото е стъпил здраво на краката си. Дано не се главозамае
от втората си титла, но не вярвам.
Коментари
Публикуване на коментар