Идва краят на сезона

По какво си личи, че идва краят на сезона във Формула 1?
Ще кажете, по яснотата кой ще стане световен шампион, или поне по това, кои са претендентите за титлата.

Е, през това странно за Формула 1 лето 2012-то пилците, които се броят на есен са различни. Въпреки, че ние много добре си ги познаваме. Но колкото са популярни имената и лицата им, то два пъти по-разпознаваеми са действията им...

Първо беше старата муцуна Еди Джордан. Ирландецът пръв започна разпродажбата. Но артикула, който бе пръв в неговия лист не бе онзи болид на Джордан, с който Михаел Шумахер кара в първото си състезание на пистата Спа. Не. Първият изтъргуван от стария джамбазин бе Люис Хамилтън. Еди Джордан го купи от Макларън и го продаде на Мерцедес. И като се започна една търговия, едно наддаване, едно суетене...
Не остана ръждясал журналист да не се е изказал по темата. Според всички тях договорът вече бил сключен, всичко било "пито-платено", че и заплата му определиха на Хамилтън, и срок на договора също и всичко това, само защото Люис бил сдържан след победата си на Монца. Не стига това, ами и разни бивши шампиони взе да раздават съвети, къде било по-добре за Хамилтън, къде щял да има по-големи успехи, кой отбор щял да бъде закрит с петмитутка на борда... Пфууу!

Цял сезон - 2011-та се занимаваха само с мръсното бельо на момчето, но пък и той раздаваше от него с килограми, и с лека ръка при това. Днес обаче Люис е търпелив с журналистите и колегите си, и няма причини да чоплят в личният му живот, но за сметка на това спортния такъв е тема номер едно за обсъждане.
Какво толкова - ако е подписал - ще премине в Мерцедес, ако не е - ще остане в Макларън, пък ако ще и в Лотус да ходи - негова си работа. Само на Еди Джордан не му е чиста работата този път...

После се появи негова светлост Маркизът. С обичайната реплика за края на сезона - Ферари ще напусне Формула 1. Ама този път наистина! Докога, дълбокоумажаемий Лука Ди Монтедземоло, ще слушаме тази "Приказка безкрай". Тя дори в оригинал си има Енде!? Хайде стига вече. Да не дойде септември, или май, и от Италия идва припев - "Lasciatemi cantare... Lasciami una Ferrari! Ди Монтедземоло не разбра, че като на онова лъжливото овчарче никой не му се хваща на думите. Вероятно, дори и наистина да извади Ферари от Формула 1 никой няма да повярва. Но ако планът му за 2012-та се реализира и черните кончета вземат някоя титла, даже и той няма да си повярва, че щял да "вади отбора".

Монтедземоло имаше и глупостта да твърди преди състезанието, че виждате ли Фелипе Маса можел да победи в Гран при на Италия. Само, че не беше питал за това нито Доменикали, нито Роб Смедли, нито Андреа Стела, нито Фернандо Алонсо, а за Серхио Перес вероятно както и всички останали, даже не беше се сетил...

Ето по това си личи, че идва краят на сезона. Започва сезона на спекулациите. Сега поне три старта ще ни занимават със смехотворни въпроси, като този - ще се пенсионира ли Михаел, или не, и ако да - кога, ама като се пенсионира в Мерцедес ли ще работи (ненаработиха се тия пенсионери), или във Ферари. А Перес, колко милиона ще взема във Ферари догодина на мястото на Маса? Ама дали Перес изобщо ще кара Ферари, защото не бил толкова опитен, колкото беше Маса, когато премина при черните кончета... да бе!? А Грожан, още колко катастрофи трабва да направи за да го пратят в HRT? А Ди Реста ще премине ли в Макларън, въпреки че скъса с Антъни Хамилтън (или пък точно заради това)? Ковалайнен по-бързо ли ще премине във Ферари, отколкото в Макларън? А Д`Амброзио може ли да кара и с КЕРС, щото без КЕРС се видя, че може...
Аман!?
Все пак да кажа няколко думи по казуса на Ферари.
На непомнещите ще напомня, че към момента на преминаването си във Ферари Фелипе Маса имаше почти цели три сезона опит. Само, че в края на първият си сезон беше натирен от Заубер, а след като дори и Джордан не пожела да го има за пилот, младият тогава бразилец стана тест пилот на Ферари. После още два сезона бе пилот на Заубер, но за целият си престой със зеленият болид на пистата спечели всичко на всичко две четвърти места, и нито веднъж не стъпи на подиума. Ако от Серхио Перес се очаква да се търкаля и трети сезон в Заубер, само защото Маркиза обезценява таланта и постиженията му до момента, с прогреса на отбора и чудесното си каране с опазване на гумите, Перес ще вземе да спечели първата си победа във Формула 1 с швейцарския тим, а не с червената кола. Това така неприятно за Лука, ще вдигне интереса към него и цената му, че Ферари ще трябва да се наредят на опашка при Хайме Саларес, заедно с останалите водещи отбори.
В крайна сметка и мен ме заболя главата от това безсмислено пресмятане и пренареждане.
Нека да ни оставят да си гледаме състезанията.
И все пак имаше едно такова и на Монца преди повече от седмица.
Легендарна писта. Легендарна публика. Всеки път легенди се творят на това трасе и все по-легендарни стават. Но си е живата реалност, че като се качиш на подиума и не си от правилният отбор получаваш само освирквания и дюдюкания, колкото и да се опитваш да говориш с легендарната публика - като папата - на родния й език.

За Люис Хамилтън ми е думата. Пак той. И аз да кажа няколко думи за него, дано не му натежат. Чудесно завръщане на Люис. Имам усещането, че проблемите го правят по-силен този сезон, напук на предишния. На Спа го изтормозиха заради страстта му към twitter.com, Грожан направо си го отнесе на пистата, имаше и някои объркани фенове, които го обвиниха за катастрофата, а после Еди Джордан и компания го купуваха и продаваха... Ама не. Това нито го разконцентрира, нито го обърка, нито му смачка самочувствието. Напротив. На Монца най-търгуваният и охулван пилот взе пол-позишън, а после си го реализира класически, превръщай ки го в третата си победа за сезона. Хамилтън показа, че вътрешното спокойствие е разковничето към победата. Но пък съотборникът му доказа, че само то не достига. Дженсън Бътън бе втори на старта. Въпреки, че за известно време бе трети в надпреварата можеше да направи победата на Макларън двойно по-сладка, но ... само спокойствието не стига. Трябва и здрава техника.
Ето и по това си личи, че идва краят на сезона. Техниката взе да предава пилотите. Да беше само Бътън, да си траем, но то не бяха алтернатори, анти рол-барове, изтощени КЕРС-ове, счупени скоростни кутии, неработещи DRS системи, повредени задни окачвания... какво ли не. И половината от тях в болида на Шумахер...

Но да се върнем на състезанието за Гран при на Италия. Това, че Хамилтън го спечели се дължеше от една страна на това, че стартира първи, но от друга - имаше доста фактори, които спомогнаха реализацията на стратегията му. Зад него пилотите се бореха, страдаха, гумите им се износваха, но водачът на колоната нямаше такива проблеми. Защо ли всичко това ми напомни състезанието в Унгария? Първа позиция на старта - правилна стратегия - победа. Много скучно изглежда понякога. А не е. И не е лесно, каквото също изглежда. Да караш на Монца с 320+ на три места и да запазиш концентрация, да не повредиш техниката и да спечелиш е трудно! Много трудно. Питайте Фернандо Алонсо. Той за втора поредна година е трети. А през 2010-та Алонсо спечели Гран при на Италия с Ферари.

Първите десет пилота стартираха състезанието с медиум гумите - такива са правилата. Гумите от третата част на квалификацията понякога не са подходящи за състезанието, но пилотите трябва да се примирят. Трудно е да се каже, дали твърдите гуми на Пирели бяха по-подходящите за начало на състезанието, а това зависи много и от болида върху който са поставени, но Серхио Перес определено извлече максималното точно от тези гуми в първата част на надпреварата. Перес успя дори да оглави колоната, когато съперниците му посетиха бокса. Неговата стратегия да остане максимално дълго с първият си комплект гуми му донесе желаната позиция. От друга страна замяната им с гуми с по-меката смес му осигури възможност да се бори след посещението си в бокса по най-добрия начин и да бъде много по-бърз от съперниците, които неизбежно трябваше да заменят медиумите с хард. 


Серхио Перес получи своите аплодисменти, въпреки че за тях изпревари не едно, а две Ферарита. Това последното му беше много лесно, но разбира се причината бяха италианските гуми. Графиката ясно показва, кой от тримата, качили се на подиума, бе най-бърз в края на състезанието. 


В Италия, на легендарната Монца нямаше как да се мине без легендарен инцидент. Алонсо - Фетел. Легендата бе подсилена с доста кадри от миналогодишното състезание, в което на почти същото място се случи сходен (но не същия) инцидент. За да го оценя правилно започвам от там, че до преди 5 години (че дори и по-малко) това си беше съвсем нормална маневра за защита на позиция. В случая с Монца 2012 защитаващият се бе Фетел. В днешната изнежена Формула 1 обаче, поведението на Фетел бе напълно в разрез с изключително уточнените правила. Фетел може да благодари лично на Нико Розберг за наказанието си в Италия. Именно заради маневрите на пилота на Мерцедес и желанието му да запази позицията си като затвори линията, по която се опитва да се промъкне съперникът му, се наложи правилата за защита да бъдат прецизирани. Комисарите на ФИА ясно определиха, че при подобна маневра, пилотът защитаващ позицията си трябва да остави място - широчината на един болид - до края на пистата, дори само предното крило на атакуващият болид се е застъпило с неговия болид. Ясно и точно - ако не го спазиш - наказание. Колкото и да твърди Фетел, че не е изтласквал Алонсо извън пистата, няма да успее да докаже, че е оставил един болид ширина до края на трасето. 
Инцидента - ясен, наказанието - наложено. До тук добре. Но защо му трябваше на Алонсо да плаче по радиото? Както му каза Андреа Стела - всички видяха какво се случи. Ами не стига, мрънкането на Алонсо, което досажда ужасно и изобщо не приляга на поведението на един двукратен световен шампион, ами и от Ферари ревнаха, че това било провалило състезанието на Алонсо. Сякаш, ако не бе инцидента Маса нямаше да го пропусне, а Перес нямаше да го задмине...
А що се отнася до мрънкането на феновете на Фетел, че миналата година Алонсо бил направил същото срещу немеца, ще кажа само да гледат по-внимателно. 

На трасето в Италия имаше и други пилоти - Шумахер и Розберг с Мерцедес, Пол ди Реста със  Сахара Форс Индия, Сена и Малдонадо с Уйлямс, Камуи Кобаяши със Заубер и както вече споменахме Жером Д`амброзио без КЕРС..., но май останалите начело с Марк Уебър и двигател от Рено май няма с какво запомнящо се да ги спомена. Освен да подчертаем отново разликата между старият и новият iPhone...


Има един Хари Худини обаче, който напоследък доста странно се измъква от всякакви ситуации и печели аплодисменти с това - Кими Райконен. Пилотът на Лотус е най-постоянният на пистата през този сезон. Нито едно отпадане и само веднъж (в Китай) извън точките. Забележително постоянство - бих казал ледено постоянство, но пък нито една победа... Колко и той да бяга от инцидентите на сладо-ледения  му бяга победата. Докога ли?


Формула 1 вече е далеч от Европа. Краят на сезона наближава във времето, колкото и да се отдалечава в пространството. В Сингапур нощното състезание винаги е трудно. Само ставането за него в Европа е лесно. Дано преживеем поредното драматично състезание, в което обратите нямат край. Имало е такива на Марина бей. 

---------
Снимки: F1zoom, Sauber F1 Team
Графика: http://f1.f-e-n.net/

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Стартът в Сингапур - кой е виновен?

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн