Формула 1 е страст

Да караш на тъмно. Без фарове.  Това бе усещането за повечето пилоти в състезанието за Гран при на Великобритания, минало и заминало като бързия влак през малка тъмна гаричка.  Гумите "Пирели" отново взеха връх в надпреварата. Начина на използването им и стратегиите изградени от отборите бяха от ключово значение за победата на пистата "Силвърстоун". Причина за карането „на тъмно” бе типично британското време в петък и събота. Дъжд, кал, затънали автомобили, огромни локви и гумени ботуши – толкова очарователно английско лято. Това бе прогнозата за петък и събота и тя се сбъдна.  За сметка на това, през тази година, лятото в Англия дойде в неделя. Напълно неочаквано, но за сметка на това абсолютно реално. В неделя, на осми юли, за изненада на всички - и пилоти и отбори, на пистата Силвърстоун не падна и капка дъжд по време на състезанието. По този начин тестваните настройки на мокро в петък и събота се оказаха напълно безполезни за състезанието

От доста време се води спор има ли място Гран при на Европа на уличното трасе във Валенсия. Привържениците на идеята надпреварата да бъде пренесена на друга писта са много повече, от тези които искат да гледат състезанието от средиземноморският испански град. Днес е възможно привържениците на трасето да станат повече. За целта обаче, след много странната квалификация за място вчера, е нужно днес да получим и едно наистина интересно състезание.  Себастиян Фетел успя да класира своя Ред Бул на първа редица, като постигна 33 пол-позишъна. Така той се нареди до двама велики състезатели - Джим Кларк и Ален Прост. Фетел постигна този резултат след 89 участия в Гран при. Резултата е малко по-слаб от този на Кларк, защото летящият шотландец е поставил своя рекорд само за 73 състезания. Исторически погледнато рекорда принадлежи на Джим Кларк от 1968 до 1989 година, когато в Гран при на САЩ Аертон Сена печели 34-ят си пол-позишън. Сега пред Себастиян Фетел в тази класация са само великия

Седмица преди Гран при на Канада 2012, преглеждам историята на надпреварата и попадам на миналогодишният си текст от предаването Автохоризонт. Този текст до момента не е публикуван никъде. Но поражда интересни мисли в контекста на настоящият сезон. Затова си позволявам да припомня, какво се случи миналото лято в Канада . Любителите на точността ще кажат, че е било през миналата късна пролет, но какво от това... Миналата година Люис Хамилтън получи много критики, къде заслужено, къде не чак толкова. Поведението му на пистата и извън нея бе широко дискутирано. Признавам си, че се присъединих към критиците на пилота на Макларън. Днес продължавам да смятам, че той напълно си е заслужавал критиките и упреците. Друг е въпроса, че през този сезон Люис отново е един великолепен пилот, с много желание да побеждава (въпреки, че до сега не му се отдава в сезон 2012), но и един малко по-мъдър в действията си човек.  По тази причина, както и заради препратките в текста за Гран при на Кана

Шампионът се завърна на първа стартова позиция Този сезон е мечтата на всички фенове. Три старта - трима различни победители, а в четвъртото състезание първите трима не са печелили до сега през сезона. Имаме основания да очакваме и четвърти различен победител, а защо не и от четвърти различен отбор.  Още преди началото му споделях, че ни чака нещо уникално. Още след завръщането на Кими. Единственото, в което сбърках бе представянето на Ред Бул. Мислех, че ще са силни още от самото начало. Но пък, така стана още по-интересно. Ред Бул изостанаха достатъчно за да се хвърлят здраво в битка на този етап, а не да доминират още от началото на сезона, както през миналата година. Мерцедес показаха слабости в Бахрейн В Бахрейн имаме стартова решетка, като от края на предния сезон - Ред Бул - Макларън, Ред Бул - Макларън. Разликата е, че следва Мерцедес, а не Ферари. Както написах и в последния анализ, смятам, че в Китай Мерцедес победиха поради уникалното стечение на обстоятел

Има едно състезание в календара на Формула 1, което всеки пилот мечтае да спечели. Има и едно състезание, което всеки световен шампион трябва да спечели. Всъщност, всеки пилот мечтае да спечели всички състезания през годината, но все още никой не е успял да го направи.  Себастиан Фетел много искаше да спечели състезанието за Гран При на Монако и вчера мечтата му се сбъдна. Сигурно Фетел наистина е възжелал тази победа, защото десетина обиколки преди края на надпреварата по улиците на Монте Карло, победата му не изглеждаше вързана в кърпа. Износени гуми, Алонсо и Бътън залепени зад него като скачени съдове, ярки влизания на червения болид в огледалата… неприятности на финала – това го чакаше Фетел. Но не би. Късметът бе с него в хазартната и бляскава надпревара по улиците на Монте Карло.    Тази година Гран При на Монако беше интересно, не само заради атмосферните условия, или множеството катастрофи, а и заради истинската борба за първото място. Д