Блясъкът на Монте Карло

Има едно състезание в календара на Формула 1, което всеки пилот мечтае да спечели. Има и едно състезание, което всеки световен шампион трябва да спечели.

Всъщност, всеки пилот мечтае да спечели всички състезания през годината, но все още никой не е успял да го направи. 


Себастиан Фетел много искаше да спечели състезанието за Гран При на Монако и вчера мечтата му се сбъдна.

Сигурно Фетел наистина е възжелал тази победа, защото десетина обиколки преди края на надпреварата по улиците на Монте Карло, победата му не изглеждаше вързана в кърпа. Износени гуми, Алонсо и Бътън залепени зад него като скачени съдове, ярки влизания на червения болид в огледалата… неприятности на финала – това го чакаше Фетел. Но не би. Късметът бе с него в хазартната и бляскава надпревара по улиците на Монте Карло. 

 

Тази година Гран При на Монако беше интересно, не само заради атмосферните условия, или множеството катастрофи, а и заради истинската борба за първото място. Дженсън Бътън, Фернандо Алонсо и Себастиан Фетел водиха една запомняща се надпревара за победата. Вярно е, че никой друг не успя да се включи в тази борба, но при реалната възможност Фетел и Уебър да изпреварят всички с една обиколка и да водят през 100% от времето на пистата, тази тройна борба си беше направо състезание в състезанието. Въпреки, че тримата се бориха за челната позиция и си я разменяха, истинският виновник за интересната надпревара бе Люйс Хамилтън.

Пилотът на Макларън-Мерседес участва в толкова много битки назад в колоната и предизвика толкова инциденти, колкото дори Камуи Кобаяши не е направил за първите шест състезания на този сезон.

Това е блясъкът на Монте Карло – той заслепява! Особено, тези които излизат от тунела. А заслепените може да се блъснат, особено ако ги заслепява славата. Твърде много световни шампиони има на пистата тази година. Твърде много блясък, твърде много амбиции се сблъскват. Това е добре за състезанията. Но в края на надпреварата печели само един. Останалите се нареждат зад него, а в Монако победителят получава целия блясък. От тримата световни шампиони, които се бориха за победата вчера, само Себастиан Фетел не бе печелил Гран При на Монако.  И затова трябваше да го спечели! 

А трябваше ли наистина?

Според феновете на Ферари и Макларън Мерседес, Фетел не трябваше да спечели. Според безпристрастните фенове, победата му може и да не беше напълно заслужена, но пък той удържа всички атаки. Според феновете на Ред Бул – Фетел е страхотен шампион. Добре, че има такова разнообразие на мненията, че иначе само партийно правилният пилот трябваше да печели...

Блясъкът на Монте Карло е в хазарта. 

А в хазарта, както е известно печели основно казиното! Понякога печелят и играчите, но това е само привидно. Вчера, организаторите на играта пак обраха печалбите. Гладиаторите се биха с риск за живота си, рискуваха повече от това, с което разполагат, и накрая победи най-пресметливия – този, който блъфира най-успешно. Фетел така блъфира, че след години, когато анализаторите разглеждат състезанието може да решат, че той е победил само с една смяна на гуми – а не беше така!

Блясъкът на Монте Карло е в етикета. На стълбичката при награждаването „Принцът на Астурия” (както е титулуван Фернандо Алонсо в Испания) се поклони на Принца на Монако – церемониално и напълно в тон с представянето си на пистата.

Така е – някой могат достойно и да се покланят. А останалите, видя се, могат да дефилират като манекенки по подиума – и на някои това им се отдава. 


Къде в цялата тази суетня беше Формула 1? 
Е, Формула 1 отново бе заслепена от блясъка на Монте Карло.