Формула 1 е страст

Себастиян Фетел и Марк Уебър отново са на първа стартова линия за утрешното състезание за Гран при на Индия.  Неизвестно защо, това никого не учуди. Резултатът бе един от малкото очаквани на фона на разнообразния до момента сезон. Доминацията на Ред Бул в последните състезания обаче, започна да напомня за лимонадената скука на 2011-та.  Последните промени по болида на Ред Бул и пълната липса на идеи, водещи до положително развитие при съперниците им ни карат да си мислим, че сезонът отново приключва не там, където желаем. До Бразилия има още три старта, но ако Ред Бул мачкат противниците си по същия начин, по който това се случи в последните три състезания и днешната квалификация, то точките изглеждат раздадени и за пилотите на Ферари и Макларън няма да има много от тях.  Но и през тази година малко, или много факторите за доминацията на австрийския тим са същите. Ейдриян Нюи и екипът му, които осигуряват аеродинамика за завиждане. Себастиян Фетел, който не търпи неуспехи - с

Световният шампион се завърна в челото на класирането при пилотите. Себастиян Фетел успя за две състезания не само да стопи преднината на Фернандо Алонсо, но и да го изпревари. Пилотът на Ред Бул спечели три състезания по ред. Сингапур, Япония, Корея. Допреди три състезания никой не доминираше отчетливо. През по-голямата част от сезона доброто представяне се свеждаше до постоянството и качването на подиума всеки уикенд, като за грешките се плащаше скъпо – особено от пилотите на Макларън . На източния фронт за Ред Бул всичко е спокойно. Толкова спокойно, че на останалите сериозно им запари под краката. Елементът на изненадата винаги е бил важен във Формула 1. Да измислиш нещо ново, да го приложиш в болида и то да даде необходимия резултат. Толкова лесно звучи, а е толкова трудно да го направиш. Цяло лято Лотус разработваха някаква странна система, наричана двоен ДРС. Няколко пъти на свободните тренировки в петък пробваха системата, но тя все не даваше нужните резултати.

Гран при на Сингапур - дали вече не бях го гледал... Всички познават онова странно психично състояние, при което настоящето изглежда на съзнанието, като нещо вече преживяно. Неслучайно то се нарича deja-vu - нещо вече видяно. От Гран при на Сингапур, която мина като товарния влак през малка гара, не останаха конкретни спомени, а само проклетото дежа-ву. Събитията на пистата и извън нея след това се редуваха в преминали вече спомени. Първо - по спомени от последното състезание в Италия Люис Хамилтън отново бе на първа стартова позиция. Отново бе много уверен в силите си и много спокоен на старта. Пълната му непоколебимост явно бе в резултат на взетите и приети вече решения относно бъдещето. Резултатите винаги са по-добри, когато вече си избрал посоката си и просто няма какво да доказваш на хората около себе си, защото вътрешно си доказал на себе си, че не те интересуват... За емоциите около напускането на Хамилтън на Отбора-Майка и гмуркането му в дълбоките води на са

Миналата година в сайта  http://f1.f-e-n.net  публикувах един от текстовете си за пръв път. Любопитно ми бе как феновете ще реагират на провокацията, напълно непознат за тях автор да изкаже мнението си относно надпреварата във Формула 1.  Резултатът надхвърли очакванията ми. Текста беше възхваляван и охулван, авторът - критикуван и обсъждан. Но интересът бе сериозен. Феновете по своему споделяха казаното. А написаното бе личното ми мнение за един пилот, който бе влязъл в устата на всички журналисти пишещи за Формула 1. Пилот, който имаше изключително противоречив сезон, изпълнен с добри и лоши прояви - на пистата и извън нея. От гледната точка на днешния ден, виждаме, че е имало полза от критиките спрямо първият чернокож пилот в големия керван. Многото изсипани думи миналата година не го съсипаха и през този сезон го виждаме прероден - като Люис Хамилтън! (а не като Аертон Сена) Отново ви представям този провокативен текст. Можете да го коментирате и в светлината на днешният

Е, няма такова състезание. Няма такава катастрофа. Няма такова приземяване. Няма такова лидерство. Няма такава победа. Няма такова завръщане... Това което се случи в неделя на пистата Спа Франкошампс не е за вярване. Върнахме се във времето, когато "хляб и зрелища" бе водещото мото на Формула 1. И когато смъртта се приближаваше до пистата и целуваше любимият си пилот нежно, изпивайки последното му дихание. Откакто Марк Уебър направи "салто мортале" във Валенсия преди 2 години, толкова сериозен инцидент май не е имало. Бяхме позабравили тази страна на медала. Формула 1 е убийствен спорт. Инцидентите са част от него. Слава Богу смъртта вече не е. Дано си остане така. Но инциденти като този на Спа отново ще има. Отношението ни към тях обаче се е променило. Така и трябва, вероятно.  Инцидентите са неизменна част от този спорт, отпаданията също. Нищо, че Фернандо Алонсо не бе отпадал от началото на сезона - ето и на него му се случи. По най-ужасния начин. С п

Люис Хамилтън с Макларън Мерцедес спечели Гран при на Унгария. И като казвам спечели имам предвид, че световният шампион от 2008 година просто не остави никакъв шанс на съперниците си.  Хамилтън победи в съботната квалификация, при това доста убедително. Показа, че болида на Макларън в неговите ръце е изключително бърз на горещата унгарска писта. В състезанието стартира отлично, въпреки че старта бе отложен с една обиколка заради Михаел Шумахер (но за него малко по-късно). Не остави шанс на никой да го застраши, въпреки, че болидите на Лотус бяха застрашително бързи.  Няколко бяха причините за победата на Люис Хамилтън в Унгария. На първо и на последно място едновременно бе факторът "първа стартова позиция". Хамилтън имаше най-бързата кола в квалификацията за място. Той убедително победи съперниците си в събота и значително улесни задачата си за неделя. На тясната и прашна писта в Унгария, ако не вали дъжд състезанието е в ръцете на водача. Ако той знае какво да напра