Защо само Макс Верстапен бе виновен в Баку

Гран при на Азербайджан! Леле!

Има такова състезание! Има такъв екшън! Има такава руска рулетка!

Вероятно на тези, чиито любимци получиха куршум в главата, няма да им е весело сега, но за непредубедения фен това си беше страхотно състезание! Нито миг покой! Неочаквани обрати до финала!

НО, спирам с удивителните. Да дадем думата на здравия разум.

Люис Хамилтън бе щастливият победител в това страхотно състезание с много обрати и неочаквани събития. Пилотът на Мерцедес се възползва от всички грешки и нещастия, застигнали останалите на пистата и финишира първи напълно неочаквано, дори и за себе си. Хамилтън страдаше от недозагряването на гумите си, страдаше от въздушните потоци на болидите пред него. Така и не изпревари никого на пистата, с изключение на злополучния и нетърпелив Себастиан Фетел, който блокира гумите си в първия завой малко преди финала.

Хамилтън се възползва и от отпадането на съотборника си Валтери Ботас след спуканата му гума. Ако щете Хамилтън се възползва и от грешката на Кими Райконен в съботния ден…

Но какво се случи с всички останали за победителя е без значение – победителите не ги съдят. А късметът спохожда силните.

Победата на Хамилтън обаче бе засенчена от един доста неприятен инцидент между съотборници. Това, да се бориш с пилота, който управлява същия болид като твоя винаги е голямо предизвикателство. Неведнъж сме били свидетели на доста агресия между съотборници. В Азербайджан отново го преживяхме, а някои дори и страдаха от това…

Няма спор, че най-интересното в състезанието бе съперничеството между пилотите на Ред Бул. Дани Рикардо и Макс Верстапен преминаха през всички фази на състезанието един зад друг. През цялото време всеки от двамата имаше желание да е пред другия и понякога не подбираха средствата.

Още на старта Макс даде заявка, че ще се опита да доминира над по-опитния си съотборник. Успя да го изпревари в първата обиколка, но не успя да се откъсне много напред. Имаше и проблеми със зареждането на батерията (проблем, проявил се и при двамата на различни фази от състезанието) и Дани Рикардо го притисна. Двамата обаче трябваше да отстъпят по една позиция на пилотите на Рено, които бяха доста силни в началото на надпреварата. Карлос Сайнц изпревари и Рикардо и Верстапен, а Нико Хюлкенберг само по-задния от двамата. След това битката си стана лична. В 12-та обиколка Макс Верстапен бе изпреварен за кратко от съотборника си, но Дани Рикардо трябваше да отстъпи след доста агресивното преминаване на Макс в един от 90-градусовите завои и докосване между гумите на двата болида. В 27-та обиколка упражнението се повтори. Играта бе сравнително честна, защото Рикардо отново отстъпи, а Макс излезе победител… за кратко. В 35-та обиколка обаче прошка нямаше и Дани Рикардо си взе своето на пистата. Три обиколки по-късно обаче спечеленото с толкова усилия бе изгубено след влизането в на двамата пилоти на Ред Бул в бокса и Макс Верстапен отново бе на позиция пред Дани Рик.

Така се стигна до фаталната за двамата 40-та обиколка.

Какво се случи правило по правило, кадър по кадър.

Преди две години в спортните правила на ФИА за Формула 1 пряко бе указано, че когато един пилот е на правата, има право да направи една защитна маневра. В настоящите правила, такъв текст отсъства. Има обаче текст, който препраща към спазването на международния спортен кодекс (THE INTERNATIONAL SPORTING CODE) . В приложение L на този документ ясно и точно са посочени начините на защита на позиция от пилота, срещу който е подготвена изпреварваща маневра.

„Не е разрешена повече от една промяна на посоката при защита на позиция.“ Кратко, ясно и точно. Имаш право на една промяна на посоката в случай, че си на правата и пилотът зад теб се опитва да те изпревари.

При инцидента на правата в Баку Верстапен трябваше да избере дали ще защитава завоя отвътре, или отвън (в конкретния случай с маневра наляво (вътре) или надясно (отвън). Макс Верстапен имаше право да направи само едно движение. (Така повелява правилото от кодекса, а не нещо, което си измислям.)

Видно от разкадровката Макс направи движение надясно (защита на завоя отвън), понеже Рикардо тръгна да го изпреварва в тази посока. Веднага след това Рикардо завъртя наляво, защото Макс вече съобразно кодекса няма право да се защитава отвътре в завоя. Даниел би следвало да очаква Макс да продължи маневрата си надясно и да отвори завоя, защото това повеляват правилата. Обаче Верстапен, вместо да остави вътрешната страна на пистата свободна, зави веднага наляво и затвори съотборника си, който вече беше събрал скоростта, с която да го изпревари. Тази втора маневра на Верстапен е забранена от международните спортни правила. Пилотът отзад няма как да я предвиди, за да спре и да не се блъсне.

За виновното си поведение Макс Верстапен следваше да бъде наказан. Какво обаче се случи след състезанието? Двамата пилоти се явиха при стюардите. При което и двамата пилоти получиха „порицание“. (Честно казано изумлението ми бе пълно. Не вярвах, че някой може да види вина у Дани Рикардо за начина, по който се случи катастрофата.)

В документа за разглеждане на случая е записано:

"И двамата пилоти имат принос за катастрофата. Пилотът на кола 33 [Верстапен] направи две движения, като и двете бяха сравнително малки. Пилотът на кола 3 [Рикардо] призна, че е направил опита си да изпревари вляво, твърде късно. За стюардите е очевидно, че макар инцидентът да започва поради движенията с кола 33, пилотът на кола 3 също е допринесъл за катастрофата. Двамата шофьори изразиха съжаление за техния принос към инцидента по време на изслушването им."

Не е ясно кой и как е убедил Дани Рикардо, че той е съпричинител на инцидента. Това обаче не отговаря на истината. Стюардите отново взеха погрешно решение. Преди години имаше множество инциденти, при които стюардите търсеха вина само у един от пилотите, или пък обявяваха случилото се за „състезателен инцидент“, при който виновни нямаше (което е пълен абсурд, защото точно при такива инциденти вината обикновено е споделена). В състезанието от 29-ти април 2018-та стюардите на ФИА решиха да разпределят вината между двамата пилоти. Почти не помня да е имало друг случай, в който те да са се произнасяли с подобно решение.

То обаче, точно в този случай, е неправилно. Именно хората, които трябва да следят за правилата, следва добре да са ги изучили, за да могат да ги прилагат. Разчитането на познания от 90-те години, или на опит от други моторни спортове едва ли ще им е в помощ, защото преди години защитата на позицията на пилота отпред бе „свещена крава“ и всеки пилот имаше право не на две, а на колкото си поиска движения на правата. Е, днес не е така. И правилата са за това, за да се спазват, независимо дали ни харесват или не.

Интересен въпрос, обаче е кои са тези стюарди:

Гари Конъли – добре известен рали пилот от Световния рали шампионат. Никога не е бил пилот във Формула 1.

Том Кристенсен – големият шампион от 24-те часа на Льо Ман – 9 победи за 17 години. Никога не е бил пилот във Формула 1.

Денис Дийн – бивш офицер от военноморските сили, бивш президент на комисията по рекордите на скоростта във ФИА, понастоящем член на спортния съвет по моторни спортове към ФИА. Никога не е бил пилот във Формула 1.

Анар Шукуров – Генерален секретар на Азербайджанската автомобилна федерация. Магистър по икономика, Доктор на философските науки. Никога не е бил никакъв пилот.

Мисля, че едно нещо обединява и четиримата стюарди, и то не е по отношение на опита им по пистите във Формула 1, а е в липсата на логическо мислене. Невъзможността да се види причината и нейното следствие. Защото причината за инцидента бе маневрата на Макс Верстапен вдясно и след това вляво. При скорост от 300+ км/ч малкото движение вляво или в дясно има огромна стойност, колкото и да го подценяват стюардите. Няма съпричинителство, защото няма маневра от страна на Дани Рикардо, която да е в разрез с правилата. Твърденията, че Дани Рикардо „бил спрял прекалено късно в завоя“ (всъщност в задницата на болида на Верстапен), не е причина за инцидента. Това е следствие от нарушението на правилата от болид №33. Разбира се Рикардо можеше да има вина за нещо друго, в случай, че Верстапен му бе оставил място. Тогава вероятно щяхме да разберем щеше ли Рикардо наистина да успее да спре в завоя, или щеше да мине по пътя на Фетел (от малко по-късно). Но при положение, че това никога няма да стане ясно, защото е едно несбъднато минало, то вина у пилота с №3 няма. Цялата вина за инцидента трябваше да бъде разпределена на Макс Верстапен за нарушение на чл. 27.2 от Спортния правилник на ФИА за Формула 1, в който е казано, че „пилотите трябва да спазват по всяко време разпоредбите на кодекса при движение по пистата“. А кодексът гласи, че „Не е разрешена повече от една промяна на посоката при защита на позиция.“

Толерирането на Макс Верстапен от ръководството на отбора и от санкциониращите лица от ФИА вече е тенденция. Очевидно е, че пилотът замесен в най-много инциденти по време на състезание е агресивният и арогантен млад пилот на Ред Бул. Това, че след всяко събитие с негативен характер предизвикано от него на пистата няма последствия, очевидно влияе доста неправилно на развитието му. То го прави все по-арогантен и недосегаем. Оставянето на случая от Баку без ясно определен виновник, ще доведе до това, че утре Макс Верстапен отново няма да се съобразява с правилата на пистата.

А това ли е целта? Да правим състезанията забавни, като оставяме един агресивен пилот да нарушава безнаказано правилата? Ако това е целта на ФИА и на собствениците на Формула 1 – определено са я постигнали.

Вижте го внимателно отново:

----------------------
Автор: Д.Димитров
Редактор: В. Гайдарджиева