Трите минути на Чарли

Чарли Уайтинг - Състезателен директор на Формула 1, Делегат по сигурността, Постоянен директор по стартовата процедура и Главен директор на техническия департамент на Формула 1. (Formula One Race Director, Safety Delegate, Permanent Starter and head of the F1 Technical Department). В негова власт е да решава въпроси свързани с логистиката на всяко състезание, да инспектира болидите в закрития парк преди надпреварата, да предлага промени в правилата на Формула 1 и да контролира светлините, флаговете и колата за сигурност във всяко състезание. Освен това има право да разговаря с пилотите и покровителствено да ги напътства…

…твърде много титли, ще кажете.

Твърде много власт в ръцете на един човек – ще ви репликирам.

Чарли Уайтинг е вечната Амбър на Формула 1. Той е от малкото, които останаха на отговорни длъжности от времето на Бърни Екълстон, Макс Мозли и на незаменимия доктор Сид Уоткинс. Чарли е с Бърни в отбора на Брабъм от края на 70-те години. Става делегат на ФИА през 1988, или преди цели 30 години, като постепенно получава властта, която има днес, през не много близката 1997 година. От тогава неизменно е на върха на пирамидата в областта на сигурността. Вярно е, че под ръководството му се случиха много и важни промени в безопасността на пилотите и публиката. Нямаше загинал пилот от 1994 до 2014 година. Но след смъртта на Джулс, този човек няма повече място на пистите за провеждане на състезания, поне според мен, защото морално е амортизиран.

Но вероятно 65 годишният Черли ще чака да достигне възрастта на Бърни, когато може и да реши, че ръката му трепери и не може вече да натиска бутона... До тогава, ние ще наблюдаваме неадекватни реакции на трасето.

Действията на този човек днес са с решаващо значение за състезанията. Те са решаващи състезания, понякога. Както беше и в Гран при на Китай.

Ето какво каза след състезанието на пистата Шанг господин Чарли Уайтинг:

„Въпрос: Според Себастиан Фетел, решението да пуснете колата за сигурност е било правилно, но не е било нужно да се чака две обиколки, преди това да се случи. И се постави резонния въпрос защо решението бе оповестено, след като лидерите на колоната бяха подминали входа на питлейна?

Чарли Уайтинг: Първо ще отговоря на втория въпрос. Никога не разглеждам това, дали и на кого ще повлияе появата на колата за сигурност. Ако вземем решение за извеждането на SC на трасето, това се прави от съображения за сигурност. Мен не ме интересува дали някой ще получи преимущество, или на друг тя ще попречи. Аз си спомням, как преди няколко години в Унгария Нико Розберг водеше и той, заедно с още три болида минаха покрай входа на питлейна, като се оказаха в неблагоприятно положение. Така че, случвало се е и преди.

А причината, заради която изчакахме е проста: парчетата карбон по пистата бяха разпръснати в достатъчно голяма част от трасето и аз исках да почакам, докато колата за сигурност събере колоната от болиди зад себе си. Едва тогава можех да изпратя маршалите на работа. Даже, ако отчетем относително ниската скорост на SC, пак не смятам, че маршалите можеха да работят спокойно на трасето. Необходимо бе да се гарантира, че интервала на преминаване е достатъчно голям, за да може да се излезе на пистата и да се отстранят отломките.

Но първо трябваше да се убедя, че наистина е необходимо да пуснем кола за сигурност. Не искахме да го правим, само защото три, или четири отбора са се обърнали към нас, заявявайки, че е нужна кола на сигурността. Това се случва почти всеки път. Затова аз попитах маршалите дали ще могат да почистят, като използват интервала на преминаване на болидите, на което получих отрицателен отговор. Но аз исках и да се убедя, че пускането на кола на сигурността е оправдано.

Въпрос: Защо не използвахте режима – виртуална кола на сигурността?

Чарли Уайтинг: Защото при него болидите нямаше да се съберат. Ако бяхме обявили режим на VSC, а маршалите трябва да навлязат в трасето доста навътре, можеше да се окаже, че са в опасна ситуация. Въпреки, че скоростта се намалява с около 30%, тя все пак остава доста висока. Аз не бях сигурен, че в такава ситуация можем напълно да разчитаме на пилотите.

Въпрос: Но вероятно можехте да първоначално да обявите режим VSC, за да запазите реда на болидите в състезанието, а след това да пускате реална кола на сигурността?

Чарли Уайтинг: Можеше и така да направим, но в това няма особен смисъл. Надявам се разбирате, че ако трябва да се изкара кола на сигурността – просто я пускаме на пистата.

Въпрос: Но така можеше да постъпите заради справедливостта.

Чарли Уайтинг: Защо това да е по-справедливо?

Въпрос: Защото тогава всички щяха да имат еднаква възможност да посетят боксовете.

Чарли Уайтинг: Повтарям: ние не гледаме това, дали някои ще се окажат в благоприятна ситуация, а други в неблагоприятна. Аз изобщо не разбирам защо тази тема сега предизвиква такъв интерес. Ние използваме коли на сигурността от 20 години. И много добре знаем, че понякога, когато те са на трасето за някого това е благоприятно, а за друг не е. Ние просто нямаме време да изчисляваме кой какво преимущество ще получи. Не това е нашата задача.“

Нека обобщим. Първо – ясно е, че задачата на Уайтинг е да се грижи за сигурността на пилотите, маршалите и публиката. В това никой не се съмнява. Чарли няма задача да следи разположението на пилотите по трасето в състезанието след като изпълни стартовата процедура. Той отговаря за това да реагира при наличието на опасни ситуации. Затова е оправдано да се приеме, че на Чарли изобщо не му пука къде по пистата са Фетел, Ботас, Райконен, Хамилтън или, който и да било от сегашните пилоти.

Обаче, в същото време на Чарли Уайтинг му трябват две обиколки на пистата Шанг за да реши дали е нужно да се пусне кола на сигурността. Две обиколки в този момент са около 3 минути и 10 секунди! Три минути, Чарли! Във Формула 1? При скорости от над 330 км/ч.? Три минути! Това е прекалено много време. При това три-четири отбора вече са сигнализирали за проблемите на трасето, знае се, че на всяка писта има армия от маршали, които трябва също веднага да подадат информация за отломките по трасето. Три минути… Направете си сами сметката за реакциите на този човек.

Добре, че точно тези три минути не бяха фатални, както в онзи дъждовен есенен японски ден на Сузука…

Rest in peace Jules

--------------------
Д. Димитров