Последното състезание на Джим Кларк

Историята на Формула 1 познава много обрати и странни стечения на обстоятелствата. Смъртта на Джим Кларк - "летящият шотландец" е едно от тях. Джим Кларк не загива в състезание от Формула 1. 

Точно както и кариерата на един много талантлив съвременен пилот бе прекратена неочаквано не в надпревара от Формула 1 - тази на поляка Роберт Кубица. Аналогията е странна, но малко, или много се натрапва. Благодарение на съвременната техника и късмета си Кубица не загина в ралито Ronde di Andora, но бе много близо до смъртта. Много по-близо отколкото в Гран при на Канада през 2007 година. 
Но, днес отбелязваме "последното състезание на Джим Кларк", а не "флиртовете" на Кубица със смъртта.

Джим Кларк загива на 7 април 1968 година (неделя) и днес 7 април 2013 година (също неделя) се навършват цели 45 години от тогава. 
Кларк загива на пистата Хокенхаймринг в старата й конфигурация, в състезание от шампионата във Формула 2. 

Много често този факт се изписва с пренебрежение, относно надпреварата, в която губи живота си младият (само на 32 години) шотландец. 
От днешна гледна точка, вероятно връщането на пилот от Формула 1 в GP2 сериите би било, ако не напълно невъзможно, то поне - доста сериозно неглижирано. На него журналистите биха гледали като на връщане на дипломиран учител - в 5-ти клас. Днешните серии с едноместни болиди, които са в класовете под Формула 1 се възприемат като мястото, където млади момчета и юноши придобиват умения, които да ги изпратят във Формула 1
Нищо подобно не е съществувало като предразсъдък през 60-те години на миналия век. 
Европейският шампионат Формула 2 също е бил школа за млади пилоти, поели към Формула 1, но за разлика от днес - то е било открито за пилоти от всички надпревари. Поради тази причина много от пилотите във Формула 1 са използвали състезанията в шампионата, за да се впуснат в авантюра с по-младите пилоти. А те от своя страна са имали възможността да се учат от големите пилоти на своето време. 
Двукратният световен шампион Джим Кларк (1963,1965), бъдещият трикратен световен шампион Джеки Стюарт (който започва кариерата си във Формула 1 през 1965 година), и Световният шампион за 1970-та година Йохан Ринд (състезаващ се във Формула 1 от 1964 г.) вземат участие в (и печелят) множество гонки от Формула 2 през 1967 и 1968 година. 
Участието във Европейската Формула 2 е важна част от програмата на някой от отборите във Формула 1. Отбори като Лотус и Брабам, които произвеждат множество пистови автомобили по това време, използват Формула 2 като допълнително място за реклама. 
Затова, участието на звездите на отбора от Формула 1 в по-малкия клас, е важен елемент и в договорите на пиполите е записано, че те са задължени да участват и в определен брой състезания от Формула 2. Въпреки това Кларк, Стюарт, Риндт и Греъм Хил участват в състезанията напълно по свое желание и го правят с удоволствие. 

По ирония на съдбата в същата неделя Джим Кларк е трябвало да участва в състезанието на BOAC (British Overseas Airways Corporation) "1000 километра" на писатата Brands Hatch. Но заради спонсорски задължения, а и по свое собствено желание, Кларк предпочита да участва в състезанието на Хокенхаймринг. 

По това време пистата е дълга почти осем километра и се състои от две дълги прави с плавнен ("източен") завой в гората. Трасето дава възможност скоростта да не бъде намалявана в продължение на 90% от обиколката. Можете да си представите как болида се движи с пълна газ по неравното на места трасе и най-малкият недостатък на техниката е способен да го запрати в дърветата. 

Точно това се случва и с Джим Кларк. В петата обиколка на състезанието, движейки се с около 240 км/ч по правата, Кларк излита от пистата и се забива в дърветата. Причините за инцидента остават неизяснени. Дали инцидентът е в резултат на дефектирала гума, на повреда в механиката, или на грешка на пилота - вероятно за някого това има значение... Но от гледна точка на отминлите 45 години без един от най-великите пилоти на своето време, а и на Формула 1 изобщо - това едва ли е от съществено значение. По-важното е, че въпреки твърденията от тези времена - че смъртта на пилотите е нещо нормално за спорта - това малко по-малко започва да се променя. Смъртта на Кларк и Сена напомнят всеки ден, че загубата на най-великите е саможертва с цел - да живеят и да управляват без страх сегашните поколения пилоти във Формула 1. Защото този спорт е за смелите! 


---------------------
В текта са ползвани идеи от следните източници: 
Снимки: 



Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Стартът в Сингапур - кой е виновен?

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн