Факторът Хамилтън

Остин, Тексас, 18 ноември 2012 година, Пистата на Америките. 
Отлично време за състезание от шампионата във Формула 1.
24 болида на старта 22 финиширали. Нито един сериозен инцидент.
Америка получи своето шоу. Забавлението бе водещия елемент в надпреварата. Американците знаят как да го направят - с мексиканска публика и каубойски шапки.

Борбата за титлата в шампионата на пилотите остана нерешена. 
Себастиян Фетел не успя да спечели нужните му 15 точки. Спечели само 3 в повече от съперника си. Така часът на последната битка бе насрочен за неделя 25 ноември в Бразилия. Пистата наречена Хосе Карлос Паче, известна повече като Интерлагос отново ще се превърне в арена на бурни страсти, а гласовитата бразилска публика ще има удоволствието да посрещне новия трикратен световен шампион. До тогава остават броени дни.

В САЩ състезанието се получи. Дори много добре се получи. Почти като в холивудска продукция. Само че продукцията бе тексаска - предимно с европейски актьори. За цвят имаше един мексиканец, няколко южноамериканци и азиатци. Но те бяха за цвят. Битката беше в черно и бяло. Като в добрите стари уестърн времена... или по-скоро като в не толкова старите - спагети-уестърн времена на "Добрият, лошият и злият" (който американците разпознават по-скоро като грозен).

Стреляй пръв.
Ферари успяха първи да забъркат своя спагети-уестърн на брега на река Колорадо. В събота темпото на черните кончета беше отчайващо. Алонсо не успя да направи нито една добра обиколка. Дори след квалификацията си го призна. Пат Фрай вдигна безпомощно ръце и каза, че не е наясно защо "проклетата кола" (по израза на Фетел от Абу Даби) не върви. За да бъде пълно объркването Фелипе Маса изпревари Алонсо, но това бе единствената добра новина за двукратния световен шампион. Той обаче още не го знаеше..., а може и да е знаел?!

Не за пръв път Алонсо разкрива, че притежава особени сили. Свръхестествена дарба?! Ето какво буквално казва след квалификацията в събота: "Нашата цел остава непроменена и тя все още е възможна: в неделя, могат да се случат всякакви неща." Алонсо дори бе сигурен, че ще се представи по-добре от Фетел в неделя. Не му повярвахме. Да ни се чуди човек на акъла. Трябва да се вярва на Алонсо! Той явно знае какво говори. Вероятно и "отгоре" му нашепват...

В неделя скудерията се върна към "най-добрите си времена". Отборният дух излезе от бутилката и сътвори чудеса. Още не беше се излюпило тексаското утро и спекулациите започнаха: - Ферари ще върнат Маса с 5 места назад. - Скоростната кутия на Фелипе е повредена. - Не е повредена, но има нужда от поправка. - Ферари са счупили печата на скоростната кутия на Маса.  - Вторият болид на Ферари изместен с 5 места назад в решетката заради наказание...
Само за Маса говориха цяла сутрин. А той твърди, че не бил щастлив... Отгоре на всичкото това говорене! Трябваше да литне до небесата, защото от крайно неприятната 6-та позиция се премести на така изгодната 11-та. Просто да му завидиш!
Сега няма да спекулираме с темата за "чистата" и "мръсната" страна на пистата. Толкова думи се изписаха, че вече и малките деца се научиха, че лявото не е добро. Така си е, мили дечица. Затова се е наложил изразът - "Айде у лево!" - като синоним на това да си прецакан. Като един истински мачо Алонсо не желаеше да стартира от лявата страна на пистата. Мръсна била, хлъзгава била, щял да залитне, някой да го чукне отзад, да го минат няколко пъти... Затова като се премести отдясно и взе правилно да настъпва педалите. Така здраво ги натисна, че онези от ляво разбраха напълно ясно и категорично, че са били от грешната страна.

Решението на Ферари предизвика полемика. Като всяко друго подобно решение на Ферари. Чуха се упреци. Но нямаше изстрели. Определено Ферари стреляха първи и уцелиха. Прави, криви - историята ще ги съди. Само ще направя няколко исторически ретроспекции.
Първо: Разместването на стартовата решетка изглежда като невинна шегичка в сравнение със случилото се през 2002 година в Австрия. Там Рубенс Баричело водеше до последната обиколка пред световния шампион Михаел Шумахер, но на финалната права "напълно неочаквано" Шумахер изпревари. Безобразието бе такова, че дори немските фенове се възмутиха. Циркът продължи на подиума, където Михаел избута Баричело на най-високото стъпало и му връчи купата на победителя. Пелин!
Второ: Както сме на тема Гран При на САЩ да се върнем в същата 2002 година, когато на пистата в Индианаполис Михаел Шумахер и Рубенс Баричело направиха най-близкия финал между първия и втория. На тази тема ще се спрем малко по-надолу. Напълно неочаквано за всички, включително и за самият Шумахер победител в Гран при на САЩ през 2002 година стана Рубенс Баричело. Много колегиално...
Също както и в Австрия Ферари получиха много повече дюдюкания и освирквания, отколкото аплодисменти.
Трето: Германия 2010-та (без коментар, скоро беше, всички помнят) бе прелюдия към това което се случи в неделя.
И какво пък толкова се случи. Ферари си получиха наказанието. По-точно Фелипе Маса. То може да е било като погалване с перце от съдбата, но си беше напълно по правилата. Алонсо каза, че се гордее с решението на отбора. А ние му вярваме на Алонсо. Доменикали пък каза, че всеки друг отбор би направил същото. Е, още не сме се убедили в свръхестествените способности на Доменикали, че да му даваме такъв сериозен кредит на доверие. Все си мисля, че Рон Денис нямаше да го направи точно така. По-скоро щеше да премести някое Ферари с пет места назад, отколкото някой от своите болиди. Но Рон вече не играе в тази игра. Първоучителят на Алонсо в тези забавления - Флавио Бриаторе също отсъства (по извинителни причини). Така, че не се сещам кой е този друг шеф на отбор, който щял да го направи? За Хорнер ли ставаше дума...?

Добрият, лошият и злият.
Трудно се раздават заглавия на каубойски филми във Формула 1. Винаги има сърдити. Напоследък дори има и сърдити старчета. Добрият обикновено е победителят, ако победеният е лошият, то за третия остава късата клечка и малкото точки. Но никой не иска да играе нито злият, нито тъпото копеле. За съжаление винаги има изпълнители и на тези роли. Не знам кой бе добрият и кой лошият в борбата за първото място в Голямата награда на САЩ, но Нараин Картикеян беше набеден за тъпото копеле. Неизвестно защо все германци му налитат напоследък. Миналата седмица Розберг, тази Фетел. И ако този път Себастиян се въздържа от цветущи епитети, то беше само защото от ФИА много сериозно му обърнаха внимание на това какви ги говори, щом се е запътил да става Световен шампион. Затова в безсилието си Фетел едва не се разплака от ярост. Така добре си пазеше позицията от Хамилтън в продължение на  42 обиколки. Но когато беше изпреварен - е нямаше как да е по негова вина... Немски синдром.

Имам и една идея за злия от уестърна, и с риск да си навлека отново гнева на армията от фенове ще го изрека. Да. С действията си срещу Бътън, Михаел Шумахер влезе в ролята на злия. Така коварно затваряше пространствата на тази толкова широка писта, че на Бътън се наложи да го изпреварва на изхода на питлейна. Продължавам да се чудя на спортната злоба на седемкратния световен шампион. Вече няма какво и на кого да доказва. Може само да стане за резил...

Но той след състезанието в Бразилия окончателно влиза в историята на Формула 1, откъдето по мое мнение изобщо не му трябваше да излиза.


Факторът.
Хамилтън. Великолепен боец. Нищо общо с миналогодишните слабости. Когато техниката му издържи на натоварването да я управлява толкова напорист пилот, нещата са наред. Хамилтън се превърна отново в елемент от борбата за световната титла. За съжаление той лично няма как да се бори за нея. Но участието му в САЩ бе от решаващо значение. Хамилтън лиши Фетел от цели 7 точки на финала на надпреварата, които може да са решаващи в последното състезание. След многобройните комплименти изречени между Алонсо и Хамилтън, британецът в крайна сметка направи своя решителен жест без думи. Вярно е, че една победа е много по-ценна от сметките за световната титла, но кажете, кой можеше да се противопостави на Ред Була на Фетел на новото трасе в САЩ. Никой друг - само факторът Хамилтън. Атакуващ, атрактивен, напорист. Победата на това трасе напълно му отиваше.

В борбата за титлата с по-малко решаваща роля се включиха още няколко пилоти. Марк Уебър изпита онова неприятно чувство да ти се повреди алтернатора. Така австралиецът (който по думите на една американка имал отличен английски, като за неамериканец) без бой предаде третата позиция на Алонсо. Може би щеше да е по-интересно да има такъв пряк двубой между червения бик и черното конче, но не било писано. Фелипе Маса беше по-бърз. От Бруно Сена, Пастор Малдонадо, Ромейн Грожан, Нико Хюлкенберг, Михаел Шумахер (то кой ли не беше по-бърз от него) и Кими Райконен. Само от Алонсо нямаше как да е по-бърз, въпреки, че Алонсо твърдеше обратното след състезанието...
Нараин Картикеян не беше толкова бърз, но пък успя сериозно да повлияе на събитията в борбата на шампионите. Ролята му малко напомняше тази на Ам-Гъл във Властелина на пръстените... Пазиха го до последно в играта, само и само съдбата да си свърши своето чрез него. Както казваше Сам, защо господин Билбо не го утрепа още в пещерата!?

Спомените.
Интересни спомени от събития в минали година на великата надпревара породи състезанието в САЩ. Тази година за четвърти път ставаме свидетели на много малка разлика между финиширалите първи и втори. В Монако малките разлики бяха ясни. Поради падналите капки дъжд в края на надпреварата лидерът на колоната Марк Уебър караше по-бавно дори от изостаналите с обиколка пилоти в дъното на колоната (в 76-тата обиколка Хейки Ковалайнен бе по-бърз от лидера Уебър с цели 7 десети от секундата). Затова и колоната се сгъсти и в края на краищата Нико Розберг финишира на 0,643 секунди зад победителя. В Унгария победи Хамилтън, а в спора за второто място се забъркаха двата лотуса, но Кими Райконен надделя. Той се опита да влезе в битка и за победата, но една секунда и тридесет и две хилядни го разделиха от победителя.
В Абу Даби отново имахме нова двойка, завършила състезанието в рамките на секунда. Кими Райконен спечели първата си победа с Лотус пред Фернандо Алонсо само на 0,852 секунди.

В американското състезание, за да има емоции до последната секунда на тексаския уестърн, първите двама също финишираха доста близо един до друг. Хамилтън победи само с 675 хилядни. Красива разлика. Красив завършек на едно красиво състезание, почти без грозни сцени (напук на холивудската помия от последните години). Незабравими ще останат двубоите гума до гума на съотборниците от Лотус и Уилямс. Както и няколко подобни между пилоти на различни отбори.

Щом стана дума за малки разлики между първия и втория, нека си спомним няколко факта от миналото. Най-малките разлики между победителя и втория за всички времена. Субективното ми мнение в този аспект надделява над известните до момента статистики. На първо място поставям двубоя между Аертон Сена и Найджъл Менсъл от Гран при на Испания 1982 година. Забележителен двубой завършил с фотофиниш на 0.014 секунди в полза на Сена. Историята твърди, че най-малката разлика е регистрирана през 1971 година в Гран при на Италия, когато Питър Гетин с BRM печели пред Рони Петерсон и неговия Марч с разлика от 0.01 секунда. Измервателните уреди през 1971 година не отчитат хилядните от секундата. Така че остава неизвестно дали тези 0.01 секунди са 10 или 19 хилядни. Интересен факт е, че в същата тази секунда финишират общо петима пилоти.
Това са някъде около 0,675 секунди
Още един резултат бие рекорда на Сена и Менсъл - онази неочаквана победа на Рубенс Баричело над Михаел Шумахер през 2002 година, която обаче няма характера на битка за първото място.
В историята на формула 1 е имало и други близки двубои, които се нареждат след тези резултати, но в рамките на десета от секундата.

Но е добре да напуснем Съединените Американски Щати и да насочим погледите си в южната половина на Америките. Бразилия е толкова близо, колкото и развръзката в шампионата. Този път пилотите и математиците имат равен шанс за изява, за разлика от предната година, когато в края на сезона математиците безобразно ни обясняваха небивалици относно това какви възможности имало някой друг да спечели титлата, а не Себастиян Фетел. Тази година е друго. Математиците имат шанс, както и Алонсо. И понеже се нагледах на изчисления от най-различен характер. Прегледах множество сметки относно това - кой как ще приключи сезона, в зависимост от това къде ще завърши в Бразилия и ще споделя само едно различно предложение.
Скучните пресмятания не ми се отдават добре. Затова ще направя само една сметка - малко странна и неочаквана. Като гледам прогнозата за времето - не и нереалистична. Възможността е: Фернандо Алонсо да спечели състезанието, Себастиян Фетел да отпадне или да се класира след 10-то място, и Алонсо да загуби шампионата с 0,5 точки разлика. Този сценарий е напълно реалистичен, ако състезанието бъде прекратено преди да са преминати 75% от състезателната дистанция. В този случай за победата си Алонсо ще спечели 12,5 точки. Напълно недостатъчни за трета световна титла в неговата биография. 
Интересното е, че това няма да е прецедент. Спомените за добрите стари времена отново идват на помощ. Ники Лауда спечели именно третата си световна титла точно по този начин през 1984-та година. Разликата между него и Ален Прост бе само 0,5 точки.

Финалът.

Какъв финал само на какъв забележителен сезон ни очаква?! Никой още не знае! Ще научим в неделя и вероятно някои няма да са доволни, а други ще преливат от щастие. Щастието на трикратния световен шампион. 

--------
Снимки: F1Zoom, makformula1.blogspot.com
Графики: http://f1.f-e-n.net/

Коментари

  1. Супер. Само с едно не съм съгласен- относно твърдението, че било излишно завръщането на Шумахер. По мое мнение Ф1 имаше вапиюща нужда от неговото участие, най-малкото заради страхотния отлив на интерес към състезанията. Знаем как още през 2009г., след като пружината на Барикело нокаутира Маса, светът чакаше с притаен дъх новините за участието на Михаел с болида на Ферари. За съжаление глупавата травма във врата попречи за завръщането на Шампиона. Тогава някъде започна и лобирането на Монтедземоло за разрешаване участието на трети болид от един отбор. Разбира се това щеше да бъде пирон в ковчега на политиката за намаляване на разходите в спорта. Но все пак жаждата на публиката на Формула 1 да види отново Шумахер на стартовата решетка беше достигнала своя пик. Точно тогава Мерцедес предвидливо яхнаха тази вълна и подписаха с германеца не само заради страхотните му опит и технически познания, но и заради марката "Шумахер", продаваща всичко и по много. Аз лично си спомням как в първото състезание през 2010г. по RTL въртяха постоянно интервюта и репортажи за Михаел. Актуалните "звезди" тогава минаваха покрай камерите и микрофоните и никой не им обръщаше внимание. Няма как да е друго яче, Великанът се беше завърнал. В крайна сметка и спортът спечели- интересът на феновете се завърна отново. Неприятното за всички беше, че Михаел зае мястото си в сребърен болид, вместо в червен. :-)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Защо Мерцедес изгубиха в Бахрейн

"Как пилотите на Ферари попречиха на Фетел да спечели в Китай" - Гласът на експерта