...ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ!

Жадувахме подобна надпревара, като тази в Абу Даби на пистата Яс Марина.

Всеки от участниците даде всичко от себе.

Мисля, че този път не останаха разочаровани фенове на великата надпревара. Всяка минута на пистата беше наситена със събития. Емоциите се редуваха и съобразно пристрастията всеки имаше своите върхове и падения.

Чудя се откъде да започна? 

От борбата на двамата претенденти за титлата? Не.

От първата победа на Кими Райконен с отбора на Лотус? Не.

Започвам от съботата преди старта!

Съботата принадлежеше на Хамилтън. Той даде всичко от себе си. Макларън направи нужното и Люис бе отново познатият изключително бърз пилот, който безкомпромисно решава квалификациите в своя полза, при това с голяма разлика пред съперниците си и пред съотборника си. Вече няма спор, че Люис Хамилтън е по-бързият от пилотите на Макларън през този сезон. Бътън дори определи годината като най-лоша от началото на престоя му в Макларън. И като гледаме резултатите през годината - "престой" определено е много точно определение на случващото се с Дженсън Бътън по пистите, въпреки впечатляващия старт в Австралия през март. А Дженсън твърди, че дава всичко от себе си, само дето колата не му пасва...

Хм, даа... Стрелката сочи надолу. Каквото и да значи това...

Но сега иде реч за Люис Хамилтън. Резултатите му в събота наистина впечатлиха всички и победата му изглеждаше като нарисувана. В квалификацията за място Хамилтън направи най-малко обиколки - само 15, за да запише най-бързото време. Дори на съотборника му бяха нужни цели двадесет тура за трите части на квалификацията, но и трите пъти Бътън бе поне с половин секунда по-бавен от Хамилтън. Това не бе просто надмощие, това си бе тотално разбиване, още повече, че преди три състезания смеещият се бе Бътън. Е, не е ясно кой ще се смее последен през този сезон, но е сигурно, че няма да е британец.

Хамилтън вероятно виждаше ясно победата в състезанието, след великолепния си старт от първа позиция. Пилотът на Макларън имаше достатъчно основания (главно базиращи се на неочакваната му бързина) да смята, дори и след появилия се на пистата автомобил на сигурността, че изходът от надпреварата е ясен. Вярваха му и в бокса на Макларън. Вероятно те бяха дали всичко от себе си, за удивителната скорост на болида на Хамилтън. Но за съжаление и горивната помпа на Макларъна даде всичко от себе се... Понякога техниката възприема тези метафорични понятия твърде буквално и след като даде всичко от себе си, помпата спря да подава гориво към двигателя на мерцедес.

От момента на безмилостното отпадане на Люис Хамилтън от надпреварата доста отчетливо се установи, че зад него е имало един пилот, който дава всичко от себе си и е готов (но този път напълно готов) да спечели състезанието. Толкова пъти пилотите в болидите на Лотус стигаха до това състояние на духа обозначено с "почти". Вече се бе превърнало в мантра. Беше ясно, че рано, или късно първото място ще сполети и отбора на Лотус. Кими Райконен съвсем ясно очерта границите на това, как се дава всичко от себе си: „Leave me alone, I know what I’m doing!” По-категорично не можеше да бъде. Не за пръв (и не за последен) път леденият доказа, че останалите на пистата не го интересуват. Няма никакво значение на колко секунди зад него са преследвачите му, няма значение кои са, няма значение какъв е броят им,  болидът им, отборът им, спонсорът им, крилата им, или каквото и да било. Всички тези неща са второстепенни. Важен е Кими - пилотът, който знае какво прави! 

Е, хубави фланелки излязоха!

"Усмихнах се! Видяхте ли? Това ви беше за тази година!" 

Съобразно усещането си за Кими Райконен няма да го засипвам с хвалебствия и суперлативи. Не е нужно. Той знае къде се намира, какво иска и най-вече какво прави. Какво повече да обясняваме? Ако има някой на пистата, който докато пилотира болида си дава всичко от себе си - това е Кими. Научихме го и от него и от екипа му. 

Но добре, че не е само той.

Цял сезон Фернандо Алонсо дава всичко от себе си. Имаше дори твърдения, че давал и повече. Не се сещам как може да се случи това, че да "надхвърли себе си". Звучи ми малко като да си прескочи сянката. Вероятно болидът на Ферари не винаги е най-бързата кола на пистата. Ферари обаче са добре работеща машина и въпреки всичките си недостатъци осигуриха най-малко авариралата кола до момента сред лидерите в шампионата. За разлика от Себастиян Фетел и Люис Хамилтън, Алонсо не е отпадал поради техническа причина от първата позиция в състезание през сезона. Но от състезанието в Германия през юли, претендентът за трета световната титла не е вземал победа. За сметка на това Фернандо във всички състезания дава всичко от себе си. Но докато в Белгия на старта бе лишен от всичко, поради младостта на един френски пилот, то в Япония сподели вината за отпадането си с Кими Райконен. Финландецът, обаче не се интересува от това какво се е случило с гумата на Алонсо, важното е че неговото крило оцеля и той продължи да бъде единственият пилот на пистата завършил всички състезания.

Фернандо Алонсо показа отново удивителния си характер. Състезанието му малко или много бе белязано от факта, че Себастиян Фетел трябваше да стартира от бокса. Това определено бе шанс Алонсо отново да се изкачи на първа позиция в класирането при пилотите. Но в Абу Даби - това не би!

Себастиян Фетел не бил давал всичко от себе си... не можел да изпреварва... не бил пилот, а шофьор. Имаше такива легенди преди състезанието в Абу Даби. Фетел обаче даде всичко от себе си. Изцеди душичката на реното зад гърба си. Два пъти чупи носа на болида и два пъти влиза в бокса. Потроши се от изпреварвания, забърка се с DRS маркери. Направи невъзможното. Казано на футболен жаргон "изяде тревата" само и само да спечели каквото може да се спечели. А стартира след всичките други 23 болида. И за тези, които не харесват пилота на Ред Бул и ще набедят колата за сигурност за "победител" в световния шампионат тази година (ако Фетел го спечели, разбира се) ще кажа, че без късмет нищо не става. Ако те преследва лошата съдба - от нея отърване няма. Световен шампион без малка (или голяма) доза шанс - не се става. Но обикновено в игрите на съдбата е както в природата - има баланс.

Анализът показва, че Себастиян е спечелил на пистата по един или друг начин 21 позиции, за да финишира трети. Но в процеса на състезанието, поради влизането си в бокса за пръв път Фетел е загубил 8 позиции, така че реално в рамките на едно състезание световният шампион е сменил 29 пъти позицията си. На това му се вика динамично състезание. Интересно е да се отбележи, че в последните 3 състезания (от края на първата им обиколка) Себастиян не бе сменял нито веднъж позицията си. Тя неизменно бе само и единствено първата.

В състезанието Себастиян трябваше и два пъти да изпревари болида на Ромейн Грожан. Сигурно в бокса на Ред Бул молитвите да не се стигне до инцидент точно в този момент от състезанието са били най-горещи. Дали молитвите, или спокойствието в процеса на изпреварване между Ред Була и Лотуса помогнаха повече - едва ли ще научим, но Фетел се справи с острия камък. След състезанието дори не си спомняше това да го е затруднило. По думите на Фетел, единственият по-труден за изпреварване на пистата се оказал Бътън. Не му е за пръв път на Фетел да се мъчи с Макларъна на Бътън. И докато в Германия изпреварването бе извършено нелегално то в Абу Даби широчината на пистата напълно му стигна и Червеният бик на Фетел препусна в преследване на черното конче на Алонсо в последните обиколки.

Представянето на тези двама пилоти на пистата приличаше на истинска борба за световната титла. Никой от двамата не остави нито сантиметър, който можеше да бъде спечелен. В анализа на времената на двамата пилоти се вижда, че Фернандо Алонсо е бил по-бърз в 34 обиколки от Себастиян Фетел. Пилотът на Ред Бул е бил по-бърз в останалите 21 обиколки. Интересен факт е, че последните обиколки и на двамата са без ясен победител в двубоя. 50-тата е за Алонсо, следващата е за Фетел. 52 и 53 са обиколките на Алонсо, особено втората, която е най-бързата му в цялото състезание. Последните два тура са в полза на Фетел, а именно предпоследната обиколка на германеца е най-бързата в състезанието изобщо.

Доста лошо се научиха останалите пилоти, че при съприкосновение с Грожан виновният обикновено е французин. Е да, ама не! Лошо е, когато един пилот е несправедливо набеждаван за инциденти, докато дава всичко от себе си.

Първоначалната спонтанна реакция при инцидента, извадил най-много болиди от надпреварата в Абу Даби отново бе: - Ооо, Грожан! Но справедливостта възтържествува след решението на комисарите да накажат Серхио Перес. Мексиканецът така бе полетял, изпреварвайки наред по трасето, че пропусна напълно да се съобрази с очертанията на пистата. Дерек Уоруик и комисарите на ФИА показаха, че не разрешават да се кара през просото. Фетел също се опита да подкара "ракетата" си през просото (пак заради този пусти Грожан), но бързо му бе напомнено, че така не става... но да не се връщаме пак там, откъдето минахме вече два пъти.

Втори път стомна за вода...

Същото неглижиращо отношение се наблюдава и относно Картикеян, особено от немско-говорящите си колеги. Но германецът Розберг, дали защото е наполовина скандинавец (баща му е роден в Швеция, но се състезаваше под флага на Финландия), или поради други причини не изрази по немски отношението си към индиеца. Липсваха цветущи етикети като stupid, idiot, cucumber... Нямаше и размахани пръсти..., а!? имаше - но бяха на индиеца и бяха в посока на превоза. Рикшата за извозването им от мястото на инцидента се забави.

Иначе катастрофата бе изключително зрелищна. Мерките за сигурност на ФИА, изразяващи се в изключително грозните носове на колите, не ликвидираха напълно понятието "летящ болид". Може да не беше изстрелване в небесата, но ниско прелитащият над главата на Картикеян мерцедес на Розберг си изглеждаше страшничък. Добре, че всичко завърши само с потрошен карбон и повишен адреналин. Но се видя, че Нико нищо не е научил от татко си. Вижте как реагира в критична ситуация старият финландски пилот от шведски произход: 

Въпреки по-лошите си резултати Маса и Уебър дадоха всичко от себе си, за да помогнат на съотборниците си. Такава роля им е отредила съдбата в края на този сезон. 

Едва ли има пилот на трасето, който да се пести. Не ми се иска да изброявам заслугите на всичките 24 момчета с шлемове. Дори и Михаел Шумахер, нищо че вече е пенсионер - и той продължава да работи, да се бори... да му се неначудиш на акъла! 

...единствено от домакините можеше да се желае повече. Но като се има предвид манталитета на нацията, измислила израз като "иш Аллаа", което ще да рече, че една работа може да се свърши, когато "Господ каже", то справянето им с парчетата от болиди по пистата бе близко до скоростта на светлината.

Не! Не ви казвам да бързате...

Себастиян Фетел и Кими Райконен също имаха забележки към организаторите. Не им допадна напитката на подиума. Трудно е да се разбере как може да платиш за съоръжение от ранга и вида на Яс Марина цели 1 322 000 000 долара, а да не купиш три бутилки качествено шампанско за победителите. Това - казано на шега. А иначе - уважение към местните традиции. 

Запуши си ушите, тати....

Фетел и Райконен показаха публично "уважението си". 

На Дейвид Култард красивият подиум над падока му се видя тесен. Наложи му се да обяснява как някой е казал нещо, което не трябвало да казва. ФИА също се произнесе по "мръсните" думички на Райконен и Фетел. Аз лично не намирам нищо неуместно в това да говориш откровено, това което мислиш. Омръзнало ми е от евтини PR-ски думички след всяко състезание. Наслушал съм се на заучени фрази от сорта на "колата беше много добра", "благодаря на екипа си за това което направиха", "ние направихме всичко, което се изисква от нас", "имахме добри шансове, които реализирахме"... пфууу. Скука! Знаем момчета! За всеки старт, всеки от вас дава всичко от себе си! Но Благодарение на Кими и Себастиян се върнахме в годините, когато пилотите говореха с журналистите и хората, преди да са говорили с PR-ите си.* 

Състезанието в Абу Даби тази година наистина ще остане в историята, като едно от най-впечатляващите през този много интересен сезон. При това не само заради противоречивите изказвания на подиума. Интригата всъщност бе налице, благодарение на наказанието на Фетел да стартира от последна редица. Не знам дали беше грешка на отбора на Ред Бул, или провокация, или конспирация... каквото и да е - то направи състезанието вълнуващо и неповторимо. Всички дадоха всичко от себе си, за да бъде така...

... и да! Прав е световният шампион Себастиян Фетел. Който и да спечели световната титла през този сезон ще я заслужава напълно, защото със сигурност ще е оставил твърде много от емоциите си и от себе си на пистата.

-----------

*Докато пишех тези коментари напълно очаквано в моя тон заговори и Марк Уебър. :)

Снимки: F1zoom и f1.f-e-n.net

Графики: f1.f-e-n.net