Формула 1 е страст

Всички фенове на Формула 1 си спомниха за Аертон Сена на 1 май. 20 годишнината от смъртта на великия пилот бе почетена по незабравим начин. Нямаше медия, която да не публикува информация, статия, снимка, спомени, разкази и какво ли още не от трагичния ден. Това върна Аертон Сена към живота. Целият свят отново бе заедно със своя шампион. Пилотът, заради който толкова много хора заобичаха Формула 1. Заедно с него, заслуж ена почит бе отдадена и на Роланд Раценбергер, който загина на 30-ти април, в онзи черен уикенд на Имола. Но за Сена трябва да се сещаме по-често, защото заради неговата смърт на пистата във Формула 1 повече не е загинал нито един пилот, защото с мерките за сигурност извън състезанията - по пътищата на света, много хора днес са живи. Те дори не знаят, че сред причините за сигурността им на пътя са жертвите от Имола. Макс Мозли (колкото и да е противоречив като личност) вчера припомни именно този факт, че смъртта на Рони и Аертон бе причина мерките за сигурно

В духа на гладиаторските битки на живот и смърт, е поредният текст в рубриката Гласът на експерта. Антраник Титизян ни е подготвил анализ на списание F1 Racing за конкуренцията, противоборството, лидерството и оцеляването на пилотите в отбора на Макларън, в най-новата ера, през която ръководната роля отново е в ръцете на вездесъщия Рон Денис. Неслучайно текстът започва със спомена за великият Аертон Сена – най-обичаният пилот в отбора Макларън Хонда. 2015 година чука на вратата, а от смъртта на Сена изминаха 20 години. Ситуацията е интересна, но ви оставям в ръцете на колегите от F1 Racing :  Макларън търси топ-пилоти за 2015 година След като Рон Денис отново ефективно пое властта в Макларън и след като Хонда официално  е партньор на отбора и доставчик на двигатели за 2015 г., отборът от Уокинг има нужда от топ пилоти за следващия сезон. Рон Денис е решен да върне отбора си на върха във Формула 1 и затова в момента се оглежда за най-добрата възможна двойка пилоти.  Без съ

15 септември 1985  Днес, когато всички са обърнали взора си към великолепните за Формула 1 сблъсъци на трасето от средата на 70-те години, преминали под силното влияние на Ники Лауда и съперника му Джеймс Хънт, ние изместваме вниманието малко по-напред във времето. Ще се опитаме да ви направим непреки свидетели на едно от най-запомнящите се съперничества от 80-те и началото на 90-те години на миналия век - ДУЕЛЪТ: ПРОСТ срещу СЕНА.   Започваме с една близка дата - 15-ти септември. По интересно стечение на обстоятелствата денят през 1985-та е неделя, както и през 2013 година. На тази дата се провежда Гран при на Белгия. Пистата "Спа Франкошампс" се завръща в календара. Предният сезон - 1984 година, трасето "Золдер", в провинция Лимбург (Фландрия) е домакин на белгийската "Гран при". Но след реконструкция трасето в белгийските Ардени отново е готово да приеме състезания от Формула 1. "Спа" винаги е предизвикателство за пилотит

Винаги ми е било трудно да се връщам към фаталния инцидент на Имола, превърнал 1 май в най-черния ден в историята на Формула 1 за мен.  Може да изглежда странно и претенциозно, но преживяването на смъртта на Сена за мен бе нещо толкова лично - колкото смъртта на близък. Може би не съм единствения, най-малко защото цяла Бразилия потъна в скръб по същия начин. Хората плачеха, както не са плакали на погребенията на своите. Бяха неутешими в скръбта си, въпреки, че смъртта на Сена бе като нарисувана - на картата на живота му.  Затова е много трудно, не само на мен, а и на много други хора по света, за които Формула 1 се измерваше с личността на бразилският пилот, да се връщат към деня на трагедията. Колкото и години да минат усещането за загуба остава същото.  Все пак днес е денят в годината, в който отбелязваме с емоция смъртта на човека оставил светла диря в историята на моторните спортове и оставил живота си на трасето.  Ще си спомним отново последното му състезание, не за д

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие.   Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван. Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана. Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия.  Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е?  Победата на Малдонадо в Испания миналата