Първа стартова позиция в Монако

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие. 

Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван.

Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана.

Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия. 

Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е? 

Победата на Малдонадо в Испания миналата седмица, вероятно ще се помни дълго. Само един сезон преди този е имал толкова голяма палитра от победители в началото. Единствено, ако някой от лотусите, или зауберите победи в Монако следващата седмица, и постижението бъде подобрено оценката на тази победа ще се промени, но не много. 

Победата за отбора на Уилямс може да бъде обезценена само при едно развитие на събитията. В случай, че добрите резултати не продължат. Тогава ще се окаже, че победата е била плод на случайност и добро стечение на обстоятелствата. Но отбора е силно мотивиран, Пастор Малдонадо е жаден за победи, а Бруно Сена има какво още да покаже. До края на сезона има много време и състезания, в които Уилямс да докаже, че е най-бързо развиващият се отбор във Формула 1.

Какво ни очаква в Монте Карло? 

Като начало - много блясък, яхти и съпровождащи събития, но и най-престижната награда в календара – Гран при на Монако.

Каквото и да се случи в Княжеството ще е изненада. Но от друга страна, каквото и да се случи по улиците на Монте Карло, вече не може да ни изненада. Феновете на Формула 1 вече очакват именно неочакваното.

След Гран при на Испания напълно категорично можем да кажем, че фаворити през този сезон до момента – няма. Всеки може да победи. Разликите между отборите са толкова малки, че дори от средата на колоната в досегашните надпревари може да изникне победител. 

И все пак какво е важно за Гран При на Монако?

Първата позиция на старта. 

Съботната квалификация, в повечето случаи се явява по-важната част от надпреварата, но и състезанието в неделя не е за подценяване. Странното през този сезон е, че последната част на квалификацията е доста подценявана от отборите и от пилотите. Няколко пъти видяхме, как стратегията за запазване на гуми, взема връх пред добрата позиция на старта. Някои от пилотите напоследък масово пропускат да запишат време в третата част на квалификацията, но това, освен с няколко изключения, не им донесе желания успех. За Монако обаче подобна тактика е неприемлива (поне по мое мнение). Старта от средата на колоната рядко води до победа, или подиум в надпреварата в Монте Карло.

Кой обаче ще завоюва стратегическият пол-позишън?

Макларън показаха, че обичат да се борят до последната капка гориво в квалификациите, така, че вероятно те ще са един от отборите, които ще търсят победата в събота. Хамилтън и Бътън имат победи в Монако, съответно от 2008 и 2009 година. Победата на Хамилтън от шампионският му сезон е последната за Макларън в Монако. Бътън през 2009 година също стана шампион, но победи в Монако с отбора на Браун. 150-я пол на Макларън продължава да бъде предстоящ, след отнетата първа позиция на Хамилтън в Испания. Така, че за пореден път отбора ще търси юбилейната първа стартова позиция. Ако тя стане факт, но малко по-солиден, от този на пистата Каталуня, може да им донесе още повече успехи. 

Историята дава предимство именно на Макларън. 

Отборът има 15 победи в Гран при на Монако, като пет от тях са спечелени от Аертон Сена и още четири от Ален Прост. Само тези двама пилоти имат победи равни на всичките 9 на втория най-успешен отбор в Монако - Ферари. А от 9-те победи на Ферари пет са извоювани от Михаел Шумахер. На спънатото трасе в княжеството обаче Шумахер и отбора на Мерцедес едва ли ще имат добри шансове за отлично представяне, като знаем, че силата им е на бързите трасета. Въпреки, че пилотите на Мерцедес са на обратното мнение, не смятам, че трасето в Монте Карло е в съответствие със способностите на болида на немската марка. А специално при Шумахер нещата са доста усложнени от факта, че ще стартира с пет места назад, независимо от това дали ще спечели първа позиция, или не. 

Големият напредък при  Уилямс и Ферари след тестовете на Муджело са гаранция, че Малдонадо и Алонсо отново ще се замесят в борбата. Дано същото направят и техните двама бразилски съотборници. 

Двата отбора имат доста общи елементи, като това, че испано-говорящите им пилоти вече имат по една победа, а съотборниците им, които говорят на португалски се замесват непрекъснато в инциденти, дори и един срещу друг. И ферарито и уилямса са трудни за управление, но за сметка на това достатъчно бързи. Нестабилността на болидите и в двата случая се компенсира от пилотските умения на Алонсо и Малдонадо... 

Лотус определено са тима с най-стабилно представяне в последните състезания и може би само един пол-позишън ги дели от първата им победа през сезона, но дали ще е за Кими Райконен, или за Ромейн Грожан не може да се твърди категорично, защото представянето на французина в квалификациите е доста по-добро.

Техническият директор на отбора Джеймс Алисън обърна внимание на един интересен факт преди състезанието в Монако, това, че болидите на Лотус са губили в бавната част на трасето в Барселона. Въпреки оптимизма на Алисън за добро представяне в Княжеството е добре, да се обърне внимание на слабостите на отбора на бавните трасета. Освен, ако не са много бързи в една обиколка в събота, Лотус може отново да не успеят да победят. Всъщност директора на тима Ерик Булие отново направи най-точнният анализ на сезона до момента. На въпроса колко е трудно да постигнеш победа през 2012 година Булие каза следното: 

"Ако гледаме броя на победителите досега през този сезон, може да се каже, че е по-лесно да постигнеш победа, отколкото преди. Но това не е точно така. Отборите са толкова близко като представяне през този сезон, че може в едно състезание да си  герой, а в следващото да се превърнеш в кръгла нула. Нашата сила е в това, че се представяме добре почти във всеки кръг от надпреварата. Досега не сме страдали от колебливо представяне, нещо което е доста голям проблем за повечето от нашите конкуренти. Ако продължим по този начин, ние ще имаме шанс да съберем доста точки за спечелване на шампионата. Да печелиш точки е едно, (да се събират точки е полезно, защото този, който има най-много, печели титлата) но разбира се ние най-много желаем да спечелим победа."

Ред Бул имат предимството и двамата им пилоти да са печелили Гран При на Монако. При това в последните две години. Но както Марк Уебър (победил през 2010) така и Себастиян Фетел (победил през 2011 година) вече нямат болида, който печелеше пол-позишъни с лекота. 

Крайно време е Ред Бул да разберат, че състезания през този сезон се печелят най-лесно от първа позиция. Пестенето на гуми в квалификацията при тях следва да бъде заменено, поне временно в Монако с повече настойчивост във финалната част на квалификацията.

Ако Заубер или Торо Росо искат също да се намесят в надпреварата за най-много различни победители от началото на всички сезони във Формула 1, могат да направят заявка за това още в събота, защото в неделя ще има бъде доста по-трудно. 

Гран при на Монако е непредвидима надпревара. 

Изглежда странно, но Формула 1 днес напомня сезоните от началото на 80-те години на миналия век. И ако рекордните 5 победители от пет различни отбора от сезон 1983-та вече имат своето повторение, то едва ли може да се повтори драмата от Монте Карло, развила се в последните обиколки през сезон 1982 година. Тогава Ален Прост с Рено води до 73-тата обиколка, но се завърта след преминаването на шикана, след тунела и отпада. Рикардо Патрезе, поема лидерството със своя Брабъм-Форд, но се завърта на фибата в предпоследната обиколка. Първото място е в ръцете на от Дидие Пирони с Ферари, зад него е Андреа ди Чезарис с Алфа Ромео, но и двамата отпадат поради изчерпване на горивото. Дерек Дейли е пред Патрезе в този, момент но и той отпада след инцидент и счупено предно крило. Така Рикардо Патрезе в крайна сметка се оказва единственият завършил всичките 76 обиколки в Гран При на Монако през 1982 година и печели първата си победа във Формула 1. 

При подобни, но не чак толкова драматични обстоятелства, през 1996-та година Оливие Панис спечели единствената си победа във формула 1 на пистата в Монте Карло.

Дали отново ни чака подобна драма, или нещо още по-впечатляващо – отговорите идват в следващата събота и неделя. И не забравяйте, че свободните тренировки в Монако са в четвъртък, а не в петък.