Черния уикенд на Имола - петък 29.04.1994 г.

Преди 25 години на този ден бе отворена първата страница от последните дни в най-черната черната седмица за Формула 1 от 90-те години на миналия век. 

Пистата е Имола денят е петък - 29 април 1994 година. 

Разпети петък по православния календар. 

Съобразно действащите правила, квалификацията за Гран при на Сан Марино се провежда в петък и събота. Сесиите са две, по време на всяка от които няма ограничения за използваните гуми и горивото, с които са заредени болидите. Пилотите имат право да излизат когато пожелаят на трасето, през цялото време на квалификационните сесии. 

Рубенс Баричело пристига на Имола като пилот на Джордан. След първите два старта от сезон 1994 година младият бразилец има 7 точки и е втори в класирането при пилотите. Чудесният старт на сезона за него е белязан от четвърто място в Гран при на Бразилия и трета позиция в Пасифик Гран при в Япония на пистата Аида. В тази, втора за сезона надпревара, 21-годишният Баричело за пръв път се качва на подиума до Михаел Шумахер  с Бенетон и Герхард Бергер с Ферари. Само Шумахер е толкова постоянен в началото на сезон 1994-та с двете си победи и закономерно Баричело е втори в класирането. 

Но точно тогава идва черния уикенд...

Времето в петъка на пистата "Енцо и Дино Ферари" е чудесно и напълно подходящо за една добра квалификация. Около 15 минути след обявения старт на сесията Рубенс излиза на трасето и започва бързата си обиколка. Но стига само до завоя Variante Bassa. Там болидът на Джордан полита след страничен контакт с бордюра... Изцяло във въздуха със скорост от около 225 км/ч. той се удря над предпазния пояс от гуми - право в стената. След това се преобръща на тревата. Ударът е квалифициран като претоварване от 95G! Пилотът е в безсъзнание.

Маршалите край пистата преобръщат колата върху колелата й, а Рубенс не дава признаци на живот. В този момент той е глътнал езика си и се задушава. 

Само 25 секунди след инцидента на място пристига професор Сид Уоткинс. Той веднага се заема с живото-спасителна операция. Веднага е установено състоянието на Баричело. Каската му е свалена и започва борба за живота на пилота. 

Само благодарение на незабавната намеса на лекарския екип Рубенс запазва живота си на Имола. Той веднага е настанен в болницата в Болоня, но още в събота се връща на пистата с превръзка на ръката, счупен нос и сцепена устна. 

Баричело не си спомня нищо от инцидента, след удара. Потънал в дебрите на безсъзнателното, той преживява собствената си катастрофа без стресови последици. Много по-голям ефект върху него имат следващите два дни. 

Ето и разказа на Рубенс Баричело за случилото се на 29.04.1994 г. на пистата Имола: 

"Спомням си всичко от този уикенд. Започнах добре в тренировките сутринта и бях настроен положително за квалификацията. Спомням си, че бях по-бавен с осем десети от предишната си обиколка, но преди да стига до края на обиколката, аз се разбих, след като влязох във Variante Bassa.

От инцидента си спомням само това, че един много млад и много глупав Рубенс Баричело се опита да влезе твърде бързо в завоя. Почти веднага щом се случи си казах: "Опа ..." Беше толкова жесток удар, че не помня нищо след това. Спомням си само това „Опа“. Дори не помня кога Сена ме е посещавал в болницата. Всъщност изобщо не помня болницата. Но си спомням, че се върнах на пистата на следващия ден със счупения си нос и ми беше много трудно да дишам. Като си помисля, наистина е бил страхотен удар. Измерванията показаха 95g! 

След това се върнах в Англия и отидох при приятели за да гледам състезанието преди да се върна в Бразилия..." 

Черният уикенд продължи, но за съжаление с жертви в събота и неделя...

________________

Д. Димитров