Сметки в Малайзия

Гран при на Малайзия остави противоречиви настроения. Състезанието бе интересно. Резултатите от него - примирителни. На някои сметките им излязоха, на други не съвсем. Пресмятането ще продължи до края на сезона.
Макс Верстапен спечели състезанието. Това бе втората му победа във Формула 1, след уникалния дебют в тима на Ред Бул, в Гран при на Испания през 2016 г. На фона, на станалият вече досаден брой инциденти, в които се забърка холандеца, представянето му в състезанието за Гран при на Малайзия бе като глътка чист въздух. Макс стана на 20 години и всички фенове на Ферари и Мерцедес се молят наистина да е пораснал и повече да не блъска любимците им, където и както му падне. 
В състезанието се видя и нещо друго. Макс Верстапен е изключително агресивен пилот, който знае как безкомпромисно да завоюва позиция. Безжалостно, пресметливо и без да се бави излишно. Безразсъдната смелост му осигури почти незабавната маневра, с която изпревари Люис Хамилтън, в четвъртата обиколка, веднага след като го застигна. Но дали беше чисто безразсъдство, или отлично премерен риск? Така или иначе на него сметките му излязоха верни.
Много пилоти биха се поколебали да атакуват по начина, по който го направи Верстапен. Но точно това отличава Макс от останалите - желанието за победа, което го владее до безразсъдство. Много фенове не одобряват подобно поведение днес. Често обаче същите тези фенове припознават като велики пилоти - Аертон Сена, Михаел Шумахер, Фернандо Алонсо, Люис Хамилтън, Себастиан Фетел... Всички тези пилоти извършваха много по-безкомпромисни действия и участваха с безразсъдни маневри в достатъчно на брой битки, за да бъдат забравени. Това ги отличаваше от останалите - желанието им на победа на всяка цена. Е, почти всички...
Вероятно много пилоти не биха отстъпили на Верстапен лидерската си позиция в състезанието, по начина по който Люис Хамилтън го направи днес. Пилотът на Мерцедес (особено в годините прекарани в Макларън) правеше доста често подобни маневри срещу съперниците си, на каквато стана жертва днес. Хамилтън винаги е знаел, (и е казвал) че победата е най-важното нещо за него. Също като идола си Сена, който нарече себе си "създаден да побеждава", Хамилтън не признаваше отказа от борбата за победата. Е, днес станахме свидетели на обратното. 
Загубата на една битка обаче бе (вероятно) цената на победата във войната. Хамилтън имаше пред себе си негативния опит на Себастиан Фетел в Гран при на Сингапур. Там, именно Фетел имаше най-голям шанс да не се забърква в инцидента на старта, да поеме по най-дясната траектория и да си спечели състезанието, което всички бяха нарочили за спечелено още преди да е започнало. И понеже точно Верстапен бе забъркан в тази така широко дискутирана катастрофа, Люис Хамилтън реши да не рискува. Той реши да отстъпи без бой. Призна веднага след състезанието на Верстапен, че го е пропуснал, но бе контриран от Макс, като от опитен покер играч: "Ти имаш шампионат за губене." Вероятно щеше да го каже и на Фетел, ако го бе изпреварил на старта в Сингапур. Анализът на Верстапен за ситуацията е нещо, в което сметките отсъстваха, но Формула 1 бе в чистия си вид. Ето какво каза Верстапен в анализа си за ситуацията: 
„Имах добра скорост на правата след последния завой и затова атакувах във вътрешната част на първия завой. Знаех, че Люис има какво да загуби в борбата си за шампионската титла. За мен имаше допълнителен риск, но това беше единственият ми шанс. След като изпреварих Люис, вече можех да се съсредоточа върху темпото и да се грижа за гумите си. Това се случваше за пръв път в моята кариера и установих, че много ми харесва! Просто трябваше да остана много съсредоточен, защото изостаналите с обиколка можеха много да ме забавят.“ 
От своя страна Люис Хамилтън също постъпи мъдро - не според собствените си разбирания, но много по-правилно от започналия да търси "минимизиране на щетите" Себастиан Фетел. Това е днешната Формула 1 - тънки сметки водят отборите и пилотите, а не борбата за победата на всяка цена. Този феномен не е от вчера - гледали сме го много пъти и ще го гледаме и занапред. Може и да не ни харесва, но е част от играта. 

Пилоти, които не се страхуват да се "забъркват в инциденти" като Макс Верстапен, Естебан Окон, Серхио Перес, Кевин Магнусен винаги ще имат привърженици, които ще ги възхваляват за желанието, с което се борят и отрицатели (или хейтъри, както е модерно да се казва днес), които ще ги укоряват за безразсъдството им. Но точно тези пилоти и тяхната мотивация движат Формула 1 напред и я правят състезанието, което много хора предпочитат. Защото, ако момчето в болида е пасивен наблюдател на изпреварващите го по трасето - значи не е за Формула 1. Един млад британски пилот вече го осъзна...(обаче май е късно). 
Погледнато през тази призма, поведението на Люис Хамилтън не беше онова, което се очаква от характер като него. Той предаде позиция без съпротива. Знаеше какво може да направи и го прецени, като ненужен риск. Това действие също ще има привърженици и отрицатели, но те ще се идентифицират до голяма степен с изначалното харесване или нехаресване на трикратния световен шампион. 


Едно е сигурно. Точно сметките, до края на сезона, могат да отведат Хамилтън до четвърта световна титла, а не безразсъдното противопоставяне на маневрите на съперниците му. Това е и урокът, който Себастиан Фетел може би вече научи (по трудния начин). Само, че на него сметките може и да не му излязат, както се случи днес, докато преминаваше покрай Ланс Строл в обиколката след карирания флаг. 

Интересното е, че от тук до края на сезона най-сериозен дял в борбата за титлата при пилотите ще има техниката и работата на механиците. Защото двигателите са към края на ресурса си и не е ясно кога и кой ще бъде предаден. Затова, поведението на Люис Хамилтън, да страни от инциденти и да не претоварва техниката вероятно е най-правилното за спечелването на войната. По този път едва ли има голямо значение, дали ще изгубиш някоя и друга битка. 

Едно обаче е сигурно. Сметките на Гран при на Малайзия приключиха. Това беше последното състезание от шампионата Формула 1 на Сепанг. (Поне засега).

-----------------------

Д. Димитров






Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!