"Защо се състезавам в Инди 500" - Гласът на експерта

Само след седмица пилотът от Формула 1 и двукратен световен шампион Фернандо Алонсо ще се опита да тръгне по стъпките на Джим Кларк, Греъм Хил, Емерсон Фитипалди и Жак Вилньов - четирима шампиони от Формула 1, печелили и най-престижното състезание зад океана - 500-те мили на Индианаполис. Опитът от Формула 1, напоследък, вероятно дава предимство за отлично представяне в Инди 500. Достатъчно е да проследим победите от последните две години - на Хуан Пабло Монтоя от 2015 и на Александър Роси от 2016-та. Победата на Роси бе в дебютното му участие в състезанието, а интересен факт е, че и Монтоя и Греъм Хил също са печелили надпреварата "от раз". 

Дали Фернандо Алонсо ще има този късмет - все още не знаем, но със сигурност представянето му ще е нещо специално. Специално и за самият него - както той твърди за изданието theplayerstribune.com. 

Антраник Титизян подготви текста написан от Фернандо Алонсо за вас в рубриката ни "Гласът на експерта". Истинско удоволствие е да надникнем в мислите на един двукратен световен шампион. Насладете се:

Защо се състезавам в Инди 500

Първата кола, в която се състезавах не беше предназначена за мен. Беше за сестра ми.

Баща ми искаше тя да кара картинг, също като него. Затова й направи един започвайки от нулата. Обаче имаше проблем. Тя беше осем годишно момиче, което нямаше абсолютно никакъв интерес да кара картинг по пистите в северна Испания.

Затова той сложи мен вътре, само на три години. Картинга беше малко голям в началото. Не можех да стигна педалите, но наместихме седалката и педалите и се получи.

Обичах да карам, но също толкова и времето прекарано със семейството. Майка ми, баща ми, сестра ми и аз, заедно през уикендите ходейки по състезания. Всъщност аз карах всеки ден по няколко часа, а след това отивах да играя футбол с приятелите си под испанското слънце. Тези спомени са още с мен, дори и когато съм на пистата днес.

Научих много за карането през онези дни, но най-вече научих нещо за себе си: Обичам да се състезавам. Обожавам да се състезавам. Затова на 28-ми май, в най-големия уикенд за моторните спортове, няма да бъда с отбора си в Гран При на Монако. Ще бъда в Индианаполис. Ще се състезавам на Брикярд. Защото имам нужда. Инди 500 е едно от най-великите събития в спорта. Всички пилоти по света знаят това. Принадлежа на това състезание. Защото съм състезател. Винаги съм бил и винаги ще бъда.

Картинга е състезание в най-чиста форма. Оспорвани надпревари на малки писти, с много изпреварвания и много битки. Като пилот, човек се учи на майсторство именно там. Както казах, баща ми направи картинга и повечето ни пари отиваха за пътни разходи. Не можехме да си позволим друг, затова той трябваше да издържи всяко следващо състезание. Дори гумите трябваше да издържат. Имахме само един чифт.

Този тип проблеми ти помагат да се учиш.

В едно от първите ми състезания валеше. В този ден за пръв път видях гума за мокро. Беше на автомобил, който беше до мен на решетката. Нямах представа, какви са тези гуми. Гумите на другите пилоти изглеждаха много по-груби и им даваха повече сцепление при мокри условия.

Аз карах със сликове – само с това разполагахме. За мен не беше странно, защото аз само това знаех. Карах с тях вече няколко години и знаех, какво могат. Трябваше да съм по внимателен и прецизен. Бях само на 6 години, но се настройвах в движение. Отварях повече завоите, за да може на изхода колата да е с носа напред и да използвам цялата мощ по-рано. Адаптирах се, защото ми се налагаше. Учих се, растях и ми харесваше.

Когато взех нещата по-сериозно, започнах да научавам повече за пистите, по които карах. Наслаждавах се да научавам спецификите им. Исках да знам всичко, за всеки завой, преди да се кача в картинга.

Когато станах на 13, започнах да се развивам още по-бързо. Прекарах време в Италия, работейки с италиански производител и се опитвах да науча всичко, което мога. Започнах да разбирам напълно моя картинг. Плюс това, когато бях в Италия, не се налагаше да ходя на училище, това беше страхотно. Търсех друг вид знания.

През 1996, спечелих Световното първенство по картинг. След тази победа, семейството ми и аз решихме, че може би имам бъдеще в състезателния свят. 

Но какво бъдеще?

През 90-те в Испания, Формула 1 и като цяло автомобилните състезания, не бяха много популярни. В нашата страна на почит бяха футбола и моторите. Не знаех нищо за големите Европейски шампионати. Не знаех дори кой е Михаел Шумахер. Просто се състезавах.

През 2000-та, направих скок към европейската Формула 3. Състезавахме се на най-историческите писти, като Спа и Монако. Тогава очите ми се отвориха към историята на моторните спортове. Мислех си, че състезанията с картинг в Испания са всичко. Но ето ме, аз съм в Монако и пред мен се разкрива изцяло нов свят. Между състезателните уикенди наблюдавах пилоти, за които бях слушал в падока. Пилоти като Шумахер, Сена и Прост. Колкото повече научавах за тях, толкова повече се мотивирах. Исках да съм на тяхното ниво.

Година по-късно бях във Формула 1. След новобранския ми сезон с Минарди, изкарах следващия, като тест пилот за Рено. Следващата година вече имах място в колата. В Малайзия през 2003-та спечелих първия си пол-позишън и подиум. Първата победа дойде в Унгария.

Разбира се, помня всички победи в шампионата, но тази първа победа е специална. 

В този тип състезания, помниш всичко. Дори закуската в хотела. Тези са състезанията, които обичам.

Няколко години по-късно, през април 2005-та, отново ми се случи такова състезание.

Беше Гран При на Сан Марино на Имола, в Италия. На квалификацията се бях класирал втори след Кими Райконен. В неделя от отбора ми казаха, че има проблем с колата. Един от 10-те цилиндъра не работеше. Имахме 9 и ½ цилндров двигател, което не беше никак добре. Мощността беше намалена и естествено бяхме по-бавни. Имахме две опции - да сложим нов двигател, но това означаваше да стартираме в дъното на решетката или да си останем с понижена мощност и да видим, какво ще излезе.

Решихме да видим, какво ще излезе.

Само след 9 обиколки Кими отпадна, заради проблем с задвижващия вал. Водех в следващите 50 обиколки. Колата изглеждаше добре. Малко по-малко мощност, но пък бях в ритъм. Оставаха 12 обиколки, когато влязох в бокса за нови гуми. Когато се върнах на пистата, погледнах в огледалата си и виждах само ярко червено. Ферари червено. Михаел Шумахер ме притискаше здраво. Имаше повече мощност в този ден и да... беше много бърз.

Аз разчитах на спомените си и това, което бях научил. Познавах пистата. Познавах колата. Адаптирах се. Исках да го задържа зад мен на всяка цена. Беше повече ментална битка, отколкото физическа. Михаел се подаваше в огледалата през всеки завой. Искаше младото момче да направи грешка. Но аз не направих. Удържах до победата и дори и досега това е може би моята най-любима победа.  Или поне е някъде там. Трудно е да имаш само една. Привързан съм към този момент, защото аз и отбора ми преборихме лошия късмет от сутринта и вложихме всичките си умения, за да спечелим. Не беше, като нито едно друго състезание. Усещането беше напълно ново.

Сега също е време за нещо ново. Нова писта. Нова кола. Нов свят.

Мисля за Инди вече 4-5 години. Гледал съм няколко състезания, но не знаех много за самите серии. Знаех някои от имената и отборите, но като цяло всичко това е нова информация за мен. Затова отново се върнах към нещо, което обичам – да се уча. Всички от отбора на McLaren-Honda Andretti, до хората които срещнах по време на престоя си в Америка бяха толкова отзивчиви.

Единствените пилоти, които не са така отзивчиви са другите пилоти във Формула 1, защото завиждат. Ха-ха-ха. Шегувам се, шегувам се. Много ме подкрепят и ми желаят успех. Доста сме сплотени в падока. За нас значи много, когато някой се представя добре в други серии. Когато Нико Хюлкенберг спечели FIA WEC през 2015, това беше голяма работа за нас.

Трудно е да пропусна Гран При на Монако, но традицията в Инди също е огромна. Чувам това от почти всеки, с който говоря. Нямам търпение за церемониите преди състезанието и атмосферата. Ето ме, ветеран съм, но всичко е ново за мен. Химна, пистата, състезанието – благодарен съм, че мога да го изпитам. Ще се опитам да се насладя изцяло на времето ми извън колата, защото дойде ли състезателния уикенд е време за газ.

Благодарение на тестовете в симулатора чувствах, че вече познавам колата си, преди да я карам за пръв път. Но когато влязох в нея имаше едно нещо, за което нищо не можеше да ме подготви. Суровото и нефилтрирано чувство за мощ. Колите в Инди са малко по-опростени от тези във Формула 1 и затова усещането е по-чисто. Тук има по-малко механично сцепление и затова, когато натиснеш газта има по-голям кик. Отне ми време, за да се почувствам комфортно, но отбора свърши чудесна работа, докато ме подготвяха. Най-голямата ми награда е вълнението, че съм зад волана. Нямам търпение да дойде 28 Май.

Също както картинга, тази кола не е направена за мен. Не е предназначена за мен, но ще направя всичко възможно да накарам хората, които са я направили да се гордеят с мен. Може би това ще бъде началото на ново приключение за мен.

Искам да направя едно разяснение. Не съм дошъл да си почивам или да се забавлявам – аз съм състезател и съм дошъл да се състезавам. Най-вече се надявам да запомня това събитие до края на живота си. Надявам се това, което ще видя и изпитам да остане в съзнанието ми завинаги.

Надявам се в края на тези 500 мили, да съм научил нещо, което досега не съм знаел.

------------------------
Източник: https://www.theplayerstribune.com/fernando-alonso-indy-500-mclaren-honda-andretti/
Автор: Фернандо Алонсо
Превод: Антраник Титизян
Редактор: Димитър Димитров
Снимки: ANDREW HANCOCK/THE PLAYERS' TRIBUNE, Clive Mason/Getty Images,Wikipedia, F1.com,