Somebody stop me!

„Някой да ме спре!”
Спомняте ли си героя от филма „Маската” и най-вече изражението на Маската, докато произнасяше тази запомняща се реплика? 
Е, същото изражение можеше да се види на лицето на Световния шампион във Формула 1 – Себастиян Фетел - след състезанието на пистата Монца в Италия.
Somebody stop me! 
Себастиян отново победи. За шести път през този сезон. От тук до края на сезона определено няма кой да го спре. Единственият негов противник за световната титла може да бъде единствено техниката. Ако болидът на Ред Бул продължи да бъде толкова бърз, колкото бе на Монца, и толкова издръжлив, колкото бе в 90% от състезанията, то Себастиян Фетел неизбежно ще бъде четирикратен световен шампион.
Неизменният атрибут
Тази увереност идва от факта, че за Гран при на Италия на пистата Монца, Ред Бул не бяха сочени за фаворити. А какво би било на писти, на които не са губили от години, а те тепърва предстоят в календара. 12 състезания, шест победи. Ако от оставащите 7 старта Фетел победи в поне три – не се учудвайте. Конкуренцията не е победена, тя просто е унищожена!
Също както във филма „Маската”, Себастиян Фетел е много по-бърз от враговете си. Класирането му на първа стартова редица е наполовина гаранция за успех и в състезанието. Сред феновете властва мнението, че след първата си световна титла през 2010 година Себастиян Фетел се превърна в пилота, който най-лесно печели от първа стартова позиция. Според статистиката това, обаче е почти вярно.
От началото на сезон 2011 до състезанието на Монца Фетел има 25 първи стартови позиции. От тях е спечелил „само” 15 състезания. Следователно успехът му от пол-позишън е 60%. През настоящия сезон тази тенденция се повишава. От четири  първи позиции Фетел е постигнал три победи. За сметка на това, обаче значително се повишава броят на победите му от втора позиция – три. Причината за това, ако загърбим сухата статистика, не е някаква радикална промяна в пилотските умения на германеца. Не, причината е че пилотите на Мерцедес през този сезон успяват да спечелят първото място на старта, след което в повече от 60% от случаите го губят. При Хамилтън дори процентът е по-висок. Болидът им е много бърз в една обиколка, но цялото състезание го плаши. Особено, ако има място на трасето където съперниците да ги изпреварят.
Две шампионски години - 2011 и 2012. Третата е на път. 
Няма съмнение, че „немската машина” работи добре. Само, ако се има предвид, че с този термин означаваме Себастиян Фетел. Пилотът на Ред Бул има всички нужни качества, за да бъде Световен шампион във Формула 1. И ако някой се опита да обезцени този факт, нека се замисли върху следното. Защо един пилот става световен шампион? В 99% от случаите отговорът е – защото разполага с най-бързата и най-стабилната кола през сезона. 
Машина и в машината - машина...
Болидът на Ред Бул е фантастичното пособие, което в ръцете на изключително концентрирания и целенасочен Фетел постига вече четвърта година подред най-големия успех в надпреварата. Световната титла вече не е самоцел нито за Фетел, нито за Ред Бул. В три последователни сезона те властват в шампионата. Постигането на следващия успех при тях вече е закономерност. Ако го сравним с развитието на големите световни компании, се получава ясна картинка. Всяка година успехът се измерва с успеха в предходната. И ако през 2012 бяха шампиони – то следващата по-висока цел е световната титла и през 2013-та. Трудно е да се обясни технологията на успеха във Формула 1. Но почти е сигурно, че всяка победа те води към нова такава. И всеки неуспех (в случая с Ред Бул за противниците) води по спиралата надолу. Много е трудно да се съчетаят необходимите качества от хора, екип, техника, пилот… за да се получи онази печеливша амалгама – наречена Световен шампион. Но без човешкия фактор – и най добрата кола няма да се докара сама до финала на лидерската позиция. Пилотът е толкова важен, колкото и колата. И така - отговорът на въпроса „Защо един пилот става световен шампион?“ отново получава своя страхотен отговор (в стил Кими Райконен) – Защото е спечелил най-много точки в шампионата. 
Затова Формула 1 е страст за много хора по света. 
Разликата в темпото на Фетел и Алонсо на Монца е позазателна и за темпото им към световната титла
Анализът на един от елементите от развитието на състезанието на пистата Монца може да ни даде едно малко, но добре изрязано парченце пъзел от технологията на успеха. 
Графиката показва изоставането в секунди на първия от втория в течение на състезанието. Първи, през повечето време, е Себастиян Фетел, а Фернандо Алонсо е втори след седмата обиколка. Ако приемем, че докато изпревари Марк Уебър и съотборника си Маса (който достопочтено му стори път) то Алонсо има „стартово” изоставане от малко по-малко от 5 секунди. Какво обаче се случва след това. От 8-та до 18-та обиколка Алонсо не само не настига съперника си, но изостава и в осемнадесетия тур разликата между първия и втория е почти 7 секунди.
Няколко обиколки след старта - Somebody stop me!?
И точно тук следват правилните решения в стратегията на Ред Бул. Шампионските решения! Вместо да губят темпо от по-лошото състояние на гумите – в 23 обиколка Себастиян Фетел влиза в бокса и прави най-бързия стоп в състезанието (виж инфографиката на Пирели).
 Великолепна стратегия! Рискът е само в това, дали твърдите гуми ще издържат натоварването до края. Какво обаче става всъщност – риск няма. Алонсо остава на трасето до 27-та обиколка. В това време, с новите твърди гуми Фетел е по-бърз от него и печели по секунда и половина на обиколка. Алонсо влиза в бокса и на изхода – вече изостава с цели 10 секунди. На трасето условията са приблизително равни. И двамата са с твърди гуми. Пилотът на Ферари продължава да изостава от темпото на лидера и в 43-та обиколка състезанието е приключено. 12 секунди разлика и само 10 обиколки до края. Себастиян Фетел дори не се напъва да направи най-бързата обиколка в края на състезателната дистанция (за разлика от друг път). Уверено и спокойно той е контролирал цялото състезание. При карирания флаг той е на пет секунди пред съперника си. Ето така се става шампион. Изглежда малко скучно, но просто никой не може да го спре
Колкото си по-млад толкова си по-безразсъден - Естебан Гутиерес с най-високата скорост на Монца - 341,1 км/ч.
Така беше на Монца. А това е писта на която, според специалистите, болидът на Ред Бул не е най-успешен. Е, специалистите могат да замълчат. По-лошото за съперниците на Себастиян Фетел е, че предстоят състезания в Сингапур, Корея, Япония и Индия. От графиката по-горе се вижда, че Фетел е бил победител в последните две години на тези трасета, само с едно единствено изключение – Гран при на Япония от 2011 година. Но тогава и третото място на пистата Сузука бе напълно достатъчно Фетел да стане най-младият двукратен световен шампион. 
Със седем победи от осем състезания на тези трасета Фетел тръгва като безспорен фаворит към покоряването на изтока и на четвъртата си поредна световна титла. Има ли кой да го спре?

Вече е трудно да се даде отговор на този въпрос.

Е, хайде де... ;)
Второто място обаче все още е под въпрос. Фернандо Алонсо и Люис Хамилтън изглеждат като най-вероятните кандидати за него, Кими Райконен също не бива да бъде изключван. Скритият фаворит за второто място обаче е Марк Уебър. Австралиецът си тръгва от Формула 1 в края на сезона, а в дългата му кариера по пистите има много малко запомнящи се последователни добри представяния. Ако приемем, че вече е освободен от напрежението и все още има нужната мотивация да се докаже „като за последно”, нищо чудно да се включи в борбата с конкуренцията. Друг е въпросът дали Ред Бул ще му помогнат за това, защото напоследък все на него нещо не му е наред по колата – я КЕРС-а, я гумата, я скоростите…

Уебър хвърли шапката. Жан Алези му каза чао. В края на сезона и ние ще го изпратим...
Малко или много, погледите вече са устремени към следващия сезон. Кими Райконен подписа договор с Ферари за две години. През следващия сезон двукратният световен шампион Алонсо и Световният шампион с Ферари от 2007 година ще се състезават рамо до рамо или по-скоро (всички се надяваме) гума до гума. От 60 години Ферари не са имали едновременно двама световни шампиони в отбора. През 1953 година съотборници са Джузепе Фарина (шампион от 1950 г.) и Алберто Аскари (шампион от 1952 г.). Но през сезон 1953 - Ферари разполагат с общо шестима пилоти, включително и бъдещия шампион от 1958 година Майк Хоуртън.
Договорът на Кими Райконен с Ферари е за две години. Дали ще му видим края...
„Ще се радвам да съм отново с хора, с които имам силна връзка, както и да работя заедно с Фернандо, който считам за голям пилот. Надявам се да дам на тима успеха, което заслужава.” – каза Райконен след съобщаване на новината за преминаването му във Скудерията. Дали наистина „Леденият“ смята Алонсо за по-добър от него, или просто това е размяна на любезности, преди началото на следващия сезон – ще видим. Дали няма да видим отново една безкомпромисна борба, като преди години между Аертон Сена и Ален Прост. Едва ли. По-скоро сюжетът от историята на МакЛарън ще се повтори във варианта Алонсо – Хамилтън (все пак единият участник е същият). 

А може би, точно тези двамата заедно ще успеят да се справят със задачата – да спрат Себастиян Фетел!?

Графика на класирането на първите четирима пилоти - контролът от страна на Фетел през сезон 2013 е очевиден

Специални благодарности на Веселина Гайдарджиева, Арт формация Ми и Александър Драганов

Снимки safety-car.es



Графики: f1fanatic.co.uk, Pirelli, Wikipedia

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!