Състезанието за живота / Състезанието за смъртта

Годината е 1976.

Двама млади мъже – от онези лудите, които се въртят в кръг, пилотирайки мощни автомобили, пълни с високооктаново гориво, търсещи смъртта във всеки завой, или по-точно казано – избягващи смъртта във всеки завой – са се вкопчили един в друг. Ники Лауда и Джеймс Хънт са главните герои във филма „RUSH” на режисьора Рон Хауърд („С пълна газ” - в България разпространяван от „Тандем Филм"). Двамата са като китайските ин и ян, като огъня и леда, като шумното парти и аскетичното самовглъбяване. Противоположностите, които се привличат, но толкова много не си приличат. Характерите, които се ненавиждат, но всъщност в крайна сметка се обичат (е, или поне се уважават).
Темата за дуализма във филма на Хауърд е до такава степен майсторски втъкана в сюжета, че в един момент си задаваш въпроса: "Кой от двамата герои ми е по-симпатичен?" Дали онзи, който всички обичат? Харизматичният, чаровният, вдъхновеният от живота на ръба, подиграващият се на смъртта и предизвикващият я англичанин Джеймс Хънт. Или аскетичният, отдаденият само на състезанието, прецизният и търсещ перфектност във всяко свое обосновано от интереса действие австриец - Ники Лауда. И не можеш да си отговориш – защото те са едно цяло. Те са двете страни на един медал. Те са кръглото съвършенство на борещите се противоположности.

Филмът „RUSH” си поставя много високи цели. Много е хубаво, обаче, че не го декларира по холивудски (все пак продукцията е великобританска). В началните надписи липсва грозната апликация „по истинска история” (всички знаем, че е така). В края на филма го няма типично американското обяснение: „След като през 1976 година Джеймс Хънт стана световен шампион – той остана още две години и половина във Формула 1, след което прекрати състезателната си кариера и стана коментатор на телевизия ББС. Ники Лауда стана Световен шампион през 1977 година с отбора на Ферари, а през 1984-та и с отбора на Макларън.” Няма нужда от това! Филмът просто има нужда от посока за да постигне целите си.
Посоките, както вероятно ще се досетите, са две (както и всичко останало в „Rush”).
Едната е - реалистичното представяне на шампионата във Формула 1.
Филмът е базиран на истинската история на двамата пилоти. Той проследява събития от реалния живот, които феновете на спорта познават в доста големи детайли. Целта, авторите да се придържат максимално към случилото се преди 37 години е почти напълно постигната. В лентата са заснети истински болиди от Формула 1, използвани от отборите на трасето в сезоните `75 и `76 година. Част от тях са пилотирани и от актьорите. Стремежът към прецизност на детайла е накарал режисьора да използва 35 камери за заснемането на една-единствена сцена. Затова зрителят успява да види отблизо движението на отделните елементи в болида, в момент в който той се движи с подобаваща скорост.
Състезанията са заснети на оригиналните трасета – Нюрбургринг (Нордшлайфе), А1 Ринг, Донингтън парк… Изобщо – съмнения относно факта, че филмът е за Формула 1 не остават – от първия до последния кадър. Включително и докато Джеймс Хънт и Ники Лауда карат в по-долните нива (Формула 3 и Формула 2).

Другата посока е да се разкаже една човешка история.
Защото състезания от Формула 1, със съвременните технически устройства, всеки може да гледа и настоящи, и минали. Историята на отношенията между двамата пилоти е вплетена както в борбата им на пистата, така и извън нея. В разказа извън трасето, вероятно измислиците са малко повече, отколкото в разказа за резултатите на пистата. Но статистиката не е способна да разкаже онова, което е ставало извън трасето, а спомените са субективно нещо. Вероятно заради това, близките на Джеймс Хънт (починал през 1993 година от сърдечен удар) не харесват образа от филма, а Ники Лауда, излизайки от салона твърди, че видял себе си на екрана.
Голяма роля за това имат актьорите. Младият испански артист с немски корени – Даниел Брюл действително забравя за себе си, когато играе образа на Ники Лауда. Внушението от превъплъщението му е толкова силно, че нито за миг, човек не се опитва да преценява играта му – а през цялото време само се възхищава. Героят от филма „RUSH” - Ники Лауда е съвършеният „образ”, който самият Ники Лауда представлява.
Повярвайте ми – гледам Лауда по телевизията от години (дълго време той беше основен коментатор на RTL, а и сега като шеф на Мерцедес отново коментира). Срещнах се с него през 2001 година в Унгария. И мога да ви уверя, че той беше същият чепат характер, който видях и на екрана на премиерата на филма. Австралийският актьор Крис Хемсуърд също интерпретира необятният характер на Джеймс Хънт, но е далеч от съвършенството на Брюл. Може би, защото психо-физиката на англичанина Хънт, леко прегърбената му фигура, оформените му съобразно натоварванията през 70-те години мускули (далеч от фитнес-моделите на настоящето) са трудни за постигане от съвременен актьор. Не става дума само за физическата прилика, а по-скоро за общото излъчване. Трудността идва може би, и от това,
че Хънт е далеч по-интересен и сложен характер от Лауда… Но не ме разбирайте погрешно – образът на Хънт в изпълнението на Крис Хемсуърд има и дълбочина и правдивост. Просто перфектността на Брюл леко обезценява постиженията на партньора му.
Мощният сблъсък на характерите във филма идва от тази странна хармония между двамата герои. Те не са изградени по класическия метод – протагонист – антагонист. Не, и двата образа са по човешки несъвършени – всеки от тях има своите бляскави моменти и своите недостатъци. Да, те са в непрекъсната борба един със друг, но всъщност – това е борбата вътре в тях. Хънт е обичаният от тълпите, харизматичният, очарователният, плейбоят покоряващ женските сърца, а Лауда е самовлюбеният, обърнат към себе си перфекционист, който смята, че не може да сгреши.
Хънт граби от живота всяка секунда. Живее, сякаш всеки негов ден е последен. Лауда страни от рисковете и не желае да излага живота си на опасност.
И точно тук е разковничето – на филма, на живота, на смисъла на Формула 1. Този, който се качва в болида – наричайки го движещ се ковчег – остава недокоснат на пистата. Той е готов да се гмурне в бурните води на риска и да го носи докрай, дори и след края заради победата.  А този, който не иска никога да пристъпи и крачка, ако има повече от 20% риск, се оказва толкова близо до смъртта…

Състезанието на Хънт за живот, изпълнен във всеки един миг – го доведе до Световната титла през 1976 година, а после – състезанието със смъртта при него завърши на 45 години.
Състезанието на Ники Лауда за живота през 1976 година имаше ясен победител, състезанието със смъртта за него продължава, след цели три световни титли във Формула 1…
И двамата бяха в rush и двамата натискаха здраво – с пълна газ!
Но, кой натискаше повече? Трябва сами да си изберете.
Гледайте „С пълна газ” в кината – струва си всяка секунда от двата часа, които ще отделите от своя живот.

Оригиналите
---------------------------
Специални благодарности на Веселина Гайдарджиева
Снимки и видео: ТАНДЕМ ФИЛМ - "С пълна газ" / rushmovie.com, личен архив

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!