Световен на Сузука


Себастиян Фетел спечели първа стартова позиция за утрешното състезание за Гран при на Япония. Пистата Сузука определено се превръща в любимо трасе за двукратния световен шампион. Явно и болидът на Ред Бул е създаден така, че в една обиколка да дава най-добрият резултат на това трасе. Това усещане се затвърди и от втората стартова позиция, която завоюва съотборникът на Фетел - Марк Уебър. Изцяло първата редица на Ред Бул бе дискусионна в продължение на три часа след края на квалификацията, защото комисарите на пистата разследваха "инцидент" между Фетел и пилота на Ферари - Фернандо Алонсо в третата част на квалификацията - Q3. Така нареченият инцидент бе изпреварване от страна на Алонсо на прибиращия се в бокса Фетел, в завой 16. Изпреварването бе извършено в самия завой, затова останаха малки съмнения, че Фетел е забавил ферарито. Фетел бе порицан за постъпката си и до разместване в стартовата решетка не се стигна. По мое мнение, дори това наказание бе твърде сурово, но както винаги съм подчертавал - щом е произнесено от съдиите, то е наложено и трябва да се изпълни. Очаквам Себастиян да кимне в знак на съгласие и да го изтърпи, вместо да обжалва. Това в кръга на шегата... Не на шега обаче двата Заубера изпревариха в Q3 единственото останало Ферари на трасето, същото направи и Ромейн Грожан. След квалификацията Алонсо обясняваше как можел да е трети утре, ако не било завъртането на Кими Райконен... Но пропусна да обясни, що за нелепо поведение имаше отборът останал само с един болид в Q3, който пропуска осем от десетте минути на квалификацията? Пазене на гуми? Разбирам - мили са им, родни... Но да се впуснат в хазарта на последните секунди, за да правят квалификационна обиколка? Нелепо! Или пък - безценно! Както биха казали съперниците им... Ей така се пази шампионска преднина в класирането при пилотите, да знаете. С шести места в квалификацията...  
Но млъкни сърце! 
Тоз, който спечели да си вдигне пръста! Той така направи и миналата година - спечели в събота и малодушно падна в битката в неделя. Но стана Световен на Сузука. Спомнете си как: 

Световен на Сузука

В календара на Формула 1 има още цели четири състезания, но след като приключи Гран При на Япония в неделя сутринта, сезона сякаш свърши. Себастиян Фетел стана най-младия двукратен световен шампион. Тапата на шампионското шампанско отлетя, а с нея си отиде и малкото останала интрига в шампионата.
Усещането не е нещо ново, но малко го бяхме позабравили в последните години заради решаващите състезания в края на календара. Така беше през 2007 година, когато Райконен открадна титлата от пилотите на Макларън, така стана и миналата година, когато Себастиян стана шампион напълно отникъде, именно в последната надпревара. 
Въпреки това, оставащите четири състезания няма да бъдат скучни – убеден съм.
Но да се върнем на Сузука – пистата, на която са ставали шампиони легендарни личности във Формула 1.
В състезанието победи Дженсън Бътън, единственият който можеше да запази интригата в шампионата, но само ако Себастиян Фетел си бе останал в къщи да гледа състезанието по телевизията. Победата на Бътън бе изкована типично в негов стил. Бавно, методично и много прецизно. Инцидента на старта показа ясно, че Бътън е британския пилот, който побеждава със сила, но без бруталност. Не беше красиво, това което направи Фетел срещу колегата си, но реакцията в действията на Бътън бе отлична. Той остана на трасето - за да победи. Колкото и да беше спорен инцидента, от гледна точка на заплахата пилотите да се сблъскат, той остана без последствия. Дали заради уговорката да се допуска по-твърда „игра” на старта, или защото не искаха да вгорчават състезанието на шампиона, комисарите оставиха стореното от Фетел без последствия, независимо от острите реплики на Бътън по радиото.
В края на надпреварата двамата имаха възможност да обсъдят инцидента, като Бътън елегантно постави точка на спора, казвайки, че денят принадлежи на Себастиян. Така или иначе британецът не можеше да получи повече от Голямата Награда на Япония. А тя много му приляга, поне в името на Джесика Мачибата. 
Наистина денят принадлежеше на Фетел. Двукратен световен шампион, огромен талант, приятен и естествен човек пред камерите и медиите. За това го подготвяха в Ред Бул – това постигнаха с него (засега). Въпреки спечелената световна титла, обаче усещането от начина, по който проведоха състезанието си в Япония Ред Бул и Фетел, бе с малко сладникав финал. Цяла седмица преди надпреварата Фетел обясняваше, че титлата не е основното, за което мисли, че иска да спечели в Япония както е печелил досега, тоест – да завърши пътя си към втората титла с победа. Но не би! Буйните коне в двигателя на Рено бяха удържани. Фетел не само не победи, но и бе изпреварен от отличната тактика на Фернандо Алонсо при спиранията в бокса за смяна на гуми. 

Но в поведението на отбора на Ред Бул нямаше нищо странно. Желанието да спечелят световната титла при пилотите бе много по-силно от амбицията да спечелят състезанието за Голямата награда на Япония. След надпреварата Кристиян Хорнер си призна, че е удържал пилота си от битка в последните обиколки. Затова извоюването на титлата от Себастиян тази година изглеждаше, като че ли леко малодушно, но можем да му простим. Дисциплината, която показа немеца е завидна. Всъщност, сигурно това е правилния път към титлата.
Много и комплексни са факторите качили Фетел за втори път на върха в най-великата надпревара. Невероятната му отдаденост на пистата и желанието да побеждава разбира се са сред първите фактори. В популярната психологическа литература това се нарича – психология на успеха. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха, казват психолозите. Фетел бе убеден през целия сезон 2011, че всичко е в неговите ръце. Той не загуби пътя към успеха в нито една надпревара. Но за разлика от други пилоти, Фетел умее да вижда ясно крайната цел. Да остане фокусиран и когато не побеждава. Всъщност това е поемане на отговорност – да останеш втори, трети или четвърти, но да запазиш силата си и сигурността си в следващия успех. Подплатено с типичните за немците самодисциплина и желязна воля – ето ви един истински шампион.
Вторият фактор (но не по важност, защото всички са в комплекс) е невероятният автомобил на Ред Бул. Много се изговори за този болид и неговия автор Ейдриън Нюи. Със седем титли при конструкторите зад гърба си, Нюи се оказа правилният човек за Ред Бул и милионите на Дитрих Матешиц вече се изплащат. Болида на Ред Бул, конструиран от Нюи почти не бе заплашен от конкуренцията през сезона и можеше да доминира, дори на писти като Спа, за които се твърдеше, че не пригоден. Към гения на ародинамиката Нюи, можем да добавим и заслугите на технологията Leica Absolute Tracker и  Leica T-Probe. Решаваща роля за успеха изиграха именно системите за измерване и контрол на елементите от болида на Ред Бул. Резултата, е очевиден – Себастиян Фетел нямаше нито една повреда в състезание през сезона. Нито веднъж двигателят не даде дефект, нито веднъж скоростната кутия не го изостави по пътя към финала. Машината наистина се представи перфектно, за което хората могат само да й завиждат. Но хората около Себастиян също бяха солиден фактор за успеха. Кристиян Хорнер направи всичко по силите си за да осигури спокойствие и увереност на първия си пилот. И колкото да обясняват от Ред Бул, че техните пилоти са равнопоставени, едва ли някой ще им повярва. Защото думите са едно – а делата друго нещо.
Подкрепа в тази посока оказа и Марк Уебър, който, като че ли се примири със съдбата си на втори пилот и не успя да спечели нито една надпревара.
Съперниците също много помогнаха на Фетел. Алонсо така и не получи кола победител. Триумфа на Силвърстоун, по повод 60-тата годишнина от първата победа на Ферари, си остана една случайна победа. Черните кончета така и не свикнаха с по-твърдите италиански гуми. 
Макларън направиха всичко по силите си за да догонят червения бик, но както винаги липсата на първи пилот в отбора взе своето. Две победи за Хамилтън и две победи за Бътън изглеждат доста разпиляно на фона на девет победи за Фетел и нито една за Уебър. Като прибавим разколебаното представяне на Люис в доста от надпреварите (включително и в последната, която по думите му била шокираща), както и късното събуждане на младия британски лъв – Бътън, силата на Фетел изглежда невероятна.
Прекалено много суперлативи се изказаха относно пилотските умения на Себастиян, за това че бил съвършеният пилот, че бил неудържим, непобедим и други подобни. Сигурно е, че е огромен талант, но свръхчовек Фетел не е, и не бива да си помисля, че ще бъде. Съвършени хора, пилоти, конструктори, мениджъри няма – всички те са хора като нас и са преходни, въпросът е друг – какво оставя човек в историята след себе си.
Сигурно има още куп причини, знайни и незнайни заради, които Себастиян Фетел приключи сезона толкова рано с втора Световна титла. Сега остава да се докаже през следващия сезон, а предпоставките за това са налице – натам сме вперили погледи вече.
Защото бъдещето на Формула 1 е доста по-интересно от настоящето.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Последното състезание на Сена

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!