What a race

Какво състезание само!

Просто не ти идват думите на родния език.

Така се случи и на Михаел Шумахер. Седемкратен световен шампион, победител в 91 надпревари, пилот стъпил 155 пъти на подиума. След всеки подиум Шумахер е заставал пред камерите и е говорил първо на английски, както повеляват правилата, а след това на немски. И представете си каква е била неговата емоция след Гран при на Валенсия, щом след състезанието на пресконференцията при 156-я си подиум Шумахер забрави родния си език! 

What a race!

Гран при на Европа на уличната писта във Валенсия!? Никой не е очакавал толкова интересна надпревара, с толкова обрати и такава невероятна развръзка. 

Изглежда странно, но на фона на последните години, през които състезанието във Валенсия не бе много напрегнато, то през тази година това засега е второто по изпреварвания състезание в календара. 

В крайна сметка, след толкова много изпреварвания, Фернандо Алонсо стана първия пилот спечелил две състезания от началото на сезона. Пилотът на Ферари доказа, че знае как да се бори за победата, но и знае как да се възползва от подаръците на съдбата. Не е сигурно дали късметът, или усилията на Алонсо имаха по-голям дял за победата му в Гран при на Европа. Испанската публика, обаче, изобщо не се вълнуваше толкова много от причините, а от резултата на любимия си пилот. За да ги награди - Алонсо спря пред една от трибуните по време на обиколката за прибиране и докара до екстаз всички около себе си.

Но не само първото място бе радващо привържениците на отбора на Ферари. На почетната стълбичка освен настоящия пилот на скудерията, застанаха двама бивши световни шампиони на отбора – Кими Райконен, който кара за Лотус и Михаел Шумахер петкратния световен шампион с отбора на Ферари. Алонсо извоюва своето първо място, но Кими и Михаел показаха, че все още има какво да се очаква от тях.

Развитието на състезанието бе провокирано от множество събития, довели до поява на кола на сигурността и два прегрели алтернатора в болидите на Световния шампион Себастиян Фетел и младата френска надежда Ромейн Грожан. Всъщност тези двамата, през много кратко време след прибиране на колата за сигурност имаха шанса да се борят за победата, но отпаднаха безславно след идентични повреди. Фетел водеше колоната, а Грожан се канеше да атакува Алонсо за втората позиция, която загуби веднага след рестарта на надпреварата. 

Повредите в съвременната формула 1 станаха рядкост. Затова и разочарованието на двамата отпаднали пилоти бе огромно. Себастиян Фетел не бе отпадал поради техническа причина от състезанието в Корея през 2010 година. Всъщност през вторият си шампионски сезон през миналата година, той отпадна само веднъж в Абу Даби, след като вече бе станал шампион, а причината бе в една от гумите. Болидът на Ред Бул бе толкова стабилен в последните две години, че едва ли някой е очаквал именно РБ-8 да предаде Фетел в състезание, в което той не допусна някой пред себе си, до момента на повредата.

Лошият късмет за удивителния и изключително приятен френски пилот на Лотус – Ромейн Грожан, обаче продължава. Както усмивката не слиза от лицето на французина, така и съдбата се усмихва накриво и му осигурява големи разочарования. След второто място в Гран при на Канада, сякаш лошите емоции за Ромейн бяха приключили. Във Валенсия той получи чудесна стартова позиция, успя в състезанието да я оползотвори, като единствено забавянето му зад Хамилтън по-дълго от желаното бе причина за леко разочарование. Но Хамилтън бе преодолян, а по-късно и преднината на Фетел бе стопена заради колата на сигурността, но пък тогава се появи Алонсо и Грожан се върна на третото място, където прекара по-голямата част от надпреварата. И тъкмо когато Фетел отпадна и предизвикателството пред французина отново бе първото място, той получи същата повреда като на Себастиян и спря на трасето.

И ако Фетел и Грожан можеха да винят само техниката, то пилотът на Макларън – Люис Хамилтън има шанс да е бесен на поне един пилот и десетина механици, за проваленото си състезание. Забавянето в бокса на Макларън при смяната на гуми по време на колата на сигурността, със сигурност бе грешката на Макларън, която реши много голяма част от битката в челото. Това забавяне, ако не друго поне осигури шанса на Алонсо да поведе, а вероятно по-късно и да спечели сътсезанието. 

Самият Хамилтън обаче трудно се държеше на пистата с износените си гуми в края на надпреварата, когато бе застигнат от Пастор Малдонадо. След кратка, но съдържателна и много твърда борба, двата болида се сблъскаха и вместо трети и четвърти се класираха извън точките. Малдонадо получи наказанието си за безкомпромисната си борба, а наказанието за Хамилтън също бе налице – той просто не финишира. 

Забавянето на Хамилтън в бокса го прати точно пред Кими Райконен, който също като Грожан не успя да го изпревари точно когато искаше, което също осигури предимство за Алонсо. Хамилтън обаче трудно се държеше на пистата с из

Затова пък вместо него на третото място се озова не друг, а този, който най-много желаеше да запише подиум през тази година – вездесъщият седемкратен световен шампион – Михаел Шумахер.

Така – пак се върнахме там откъдето започнахме – Какво състезание само!

Да се чуди човек, защо досега във Валенсия никога не е имало толкова интересна надпревара? Но в сезона на изравнените сили, в непредвидимата обстановка, която ни осигуряват гумите на Пирели всичко е възможно. Само едно не ми се вярва – другата седмица на Силвърстоун да бъде скучно. Мисля си, че това няма как да се случи. И така трябва да е до края на сезона.