Кралят на дъжда в Унгария 2011

Гран при на Унгария 2012. Състезанието ни очаква тази събота и неделя. Въпреки традиционното за Унгария сухо и горещо време в края на Юли, през тази седмица синоптиците отново предвиждат дъжд. Кога, как и колко ще вали, обаче, никой не може да каже. А може и да не вали... Божа работа. 

Без да се месим в бъдещето, нека припомним миналото. От него много може да се научи. Миналата година в Унгария бе дъждовно, също както и през 2006-та. Но главното действащо лице през тези два сезона бе едно и също - Дженсън Александър Лайънс Бътън, благородникът на съвременната Формула 1.
Без съкращения и без допълнителна пудра ви представям миналогодишният си текст за състезанието за Гран при на Унгария. 

Горещо е унгарското лято. Но не винаги...

Обикновено пилотите във Формула 1 излизат в почивка след надпреварата в Будапеща. Обикновено имат нужда от време за разпускане и охлаждане след доста тежкото и обичайно много горещо състезание за Гран При на Унгария.

Миналата седмица в Унгария, обаче само на Ник Хайдфелд му бе прекалено горещо. И то, не защото времето бе непоносимо, а защото болидът му се запали. Отново.

Въпреки че Ник със сигурност ще помни дълго тази надпревара*, друг бе в центъра на вниманието и на върха на стълбичката.

Хладното и леко дъждовно (типично английско) време в Унгария не помогна на немеца Хайдфелд, а на англичанина Бътън.

Дженсън Бътън спечели първата си победа във Формула 1 на същата писта, пет години преди миналата неделя да повтори успеха си. Тогава също валеше дъжд, макар и доста по-силно. Бътън прояви невероятен характер в хазарта на тогавашната надпревара и стигна до първата си победа. Много е вероятно, ако тогава Дженсън не бе победил, никога да не успееше да стане световен шампион, но това е в сферата на възможностите, които не са се осъществили. Интересен е друг въпрос. Защо именно Бътън победи миналата неделя в Унгария.

Със сигурност, един сред основните фактори е неговият типичен британски характер. Спокойствието, с което Бътън натиска, напредва и отстоява позиции на пистата, е нещо толкова типично, че никой не му отдава необходимото значение. Бътън е невероятно последователен и търпелив. Само пилот като него може да е толкова талантлив, очакванията около него да са толкова големи и въпреки това да не може да победи в продължение на години, но да не се разколебава и да чака своя миг.

Днес, когато Бътън е вече световен шампион и пилотира за втория по титли отбор в историята на надпреварата, очакванията отново са големи, но британският пилот отново дебне своя миг и напредва незабележимо за някои, но доста настойчиво.

В Унгария не бе трудно да се прецени, че болидите на Макларън вече са доста напред, в сравнение с началото на сезона. Ред Бул вече не са недостижими и могат да бъдат изпреварвани, дори не само от Макларън, но и от Ферари. Затова последните две надпревари се превърнаха в сблъсък по-скоро характери, а не толкова на техника. И докато в Германия късмета бе на страната на Хамилтън, а Бътън страдаше заради грешките на отбора, нещата в Унгария се обърнаха. Бътън получи своя шанс, а повече не му трябваше. Точно като лъв в собствения си прайд Бътън захапа пръв жертвата, която дори не бе убил. В Унгария Бътън стартира трети – след съотборника си Люйс Хамилтън и след водача в класирането при пилотите Себастиян Фетел. Но въпреки, че никой не го изпращаше на първа позиция в средата на надпреварата, в края триумфира именно той.

Именно спокойствието в тактиката при смяна на гуми и липсата на грешки на пистата го класираха на първото място.

Разбира се много помогнаха грешките на съперниците му.

Себастиян Фетел направи отличен старт, докато макларъните зад него рискуваха да преминат през три завоя гума до гума. Но лидерството му продължи само четири обиколки и половина. Хамилтън поведе, но след това започнаха грешките му. Вече не можем да говорим за грешки на растежа, защото черното момче трябва да е пораснало достатъчно. Затова ще ги наречем грешки на зрелостта при Хамилтън. Но по-точно е да се каже, че това са умишлени действия на несъобразяване с никого на пистата, а не грешки. Люйс продължава да смята, че е инкарнация на Аертон Сена и никой не може да го разубеди, че това не е така. Но великият Сена никога нямаше да заплаши живота на съперник. Той по-скоро би рискувал своя.

Да се завъртиш в шикана на Хунгароринг при мокра писта е нормално. Може да се случи на всеки пилот. Но да не изчакаш прелитащите покрай теб болиди, а да започнеш да маневрираш напречно на пистата, докато друг пилот минава точно от там и после да твърдиш, че не си го видял – това по нищо не напомня поведението на Сена. По-скоро прилича на онази случка между Шумахер и Монтоя, през 2004 на пистата Имола, в която колумбиецът иронично заяви – „Да, той не ме видя!? – Никакъв шанс!?”

Но за Хамилтън и неговите прегрешения е редно да се даде съвет на комисарите в състезанията занапред – Не го наказвайте! Не помага…

Грешките на останалите водещи пилоти не бяха чак толкова укорими, но също помогнаха на Дженсън Бътън да победи. Сигурно и юбилеят – състезание номер 200 също е му подействало вдъхновяващо.

И накрая всички възкликнаха изненадано, въпреки, че изненадата просто липсваше – стана закономерното - Кралят на дъжда в Унгария просто се качи на трона си.  

----------------------

*Ето какво съм споделил месец след състезанието: 

Какво ли не открива човек, като си препрочете текстовете: "...Ник (Хайтфелд) със сигурност ще помни дълго тази надпревара..." Е, как не, след като му бе последната! ;)