Аертон Сена е жив

1 май 1994. 

Спомням си добре късния следобед и вечерта. 

Състезанието за Гран при на Сан Марино бе приключило. Михаел Шумахер отново бе пръв - за трети пореден път през сезона. Аертон Сена бе катастрофирал. Катастрофата бе ужасяваща, но там бе Сена. 

"Той е невредим. Сигурно е загубил съзнание и ще стартира още в следващата надпревара. В Гран При на Монако, след две седмици той непременно ще да победи. Това е неговото състезание. Там никой не може да му се противопостави. През 1992 и Менсъл, с почти същия този Уилямс, не можа да го изпревари. Няма начин Михаел да се промъкне напред, ако Сена вземе първата позиция на старта. А това непременно ще  се случи, защото Сена е най-бърз. Сезонът едва е започнал. Какво са 30 точки преднина. Няма начин Аертон да остане извън борбата за титлата. Това изобщо не е възможно бъдеще..." 

Такива мисли ми се въртяха в главата. "Сена е добре. Нищо не може да му се случи..." 

Но се случи. Случи се на всички останали. Съобщение в новините в 20.30 българско време: "Сена е загинал в болницата в Болоня след инцидента." Не вярвам... Не може да е истина...

Професор Сид Уоткинс се опитва да върне Сена сред живите, но Аертон вече е жив във вечността

Сена бе на 34 години, когато загина в завоя Тамбурело на пистата Имола. Но остави толкова много след себе си, че продължава да е жив. Днес имаме толкова много негови откровения и  прозрения и като се вгледа в тях, човек вижда уникалната му същност. 

"Да си втори, означава да си пръв сред загубилите." 

Being second is to be the first of the ones who lose

"Аз продължавах напред и напред, изучавайки собствените си възможности, възможностите на тялото си, психологическите си възможности. Това е моят начин на живот." 

I continuously go further and further learning about my own limitations, my body limitation, psychological limitations. It's a way of life for me.

"И изведнъж осъзнах, че не управлявам колата съзнателно. Пилотирах с помощта на някакъв инстинкт, сякаш бях в друго измерение."

And suddenly I realised that I was no longer driving the car consciously. I was driving it by a kind of instinct, only I was in a different dimension

"Сякаш бях в тунел. Но не само в тунела под хотела, а все едно цялата писта се бе превърнала в тунел. Аз продължавах и продължавах, още и още и още. Бях над границите на възможното и въпреки това бях способен дори на повече.  

It was like I was in a tunnel. Not only the tunnel under the hotel but the whole circuit was a tunnel. I was just going and going, more and more and more and more. I was way over the limit but still able to find even more.

"...И така докосваш лимита, нещо се случва и изведнъж ти можеш да прекрачиш още малко напред. С ума си, с решителността, с инстинкта си и с опита си също, ти можеш да летиш много нависоко." 

And so you touch this limit, something happens and you suddenly can go a little bit further. With your mind power, your determination, your instinct, and the experience as well, you can fly very high.

"Аз нямам идоли. Почитам само работата, отдадеността и способността."

I have no idols. I admire work, dedication and competence.

„ Да си пилот от Формула 1 – означава да се състезаваш с други хора, и ако не се възползваш от всяка възможност, която ти се отдава – тогава преставаш да бъдеш пилот от Формула 1, защото ние се състезаваме за да спечелим и главната цел на всеки от нас е победата" 

By being a racing driver means you are racing with other people. And if you no longer go for a gap that exists, you are no longer a racing driver because we are competing, competing to win. 

"Когато Бог е на твоя страна, всичко става кристално ясно"

If you have God on your side, everything becomes clear.

Сена ни остави безкрайно наследство. Ние ще му се отблагодарим като го помним. Вечно.

Ayrton Senna da Silva - live forever