Формула 1 е страст

Гран при на Монако 2013 година. Едно запомнящо се състезание. Една интересна надпревара - най-вече на пилотите сами със себе си. Както винаги, състезанието бе съпътствано от много блясък, яхти, интересни зрители, катастрофи, емоционални реплики и СКАНДАЛИ.   Много фенове не обичат Гран при на Монако, много от тях намират състезанието за скучно, за досадно, някои - за опасно. Много от журналистите и специалистите също споделят тази гледна точка. Има дори и пилоти, които смятат, че това състезание няма място в календара. Моето мнение е обратното. Философията на това състезание, за която ще напишем нещичко по-долу, го прави неизменна част от календара на Формула 1 - цели 61 години в 64 годишната история на Формула 1 (само през 1951,1953 и 1954 година състезанието не е било провеждано). Гран при на Монако е уникално. Поне с това всички са съгласни. Уникално е поради факта, че се провежда като пистово състезание по улиците на един средиземноморски град. Разбира се, в календара с

Гран при на Китай – трето състезание – трети различен победител. Като че ли миналогодишната тенденция във Формула 1 се запазва. Това вероятно е заради различните условия на пистите, на които стартира шампионатът, но и заради гумите на Пирели. Те все така създават проблеми на отборите и пилотите – особено в Китай. Чист старт ... мръсно състезание (от гледна точка на атмосферните условия и гумата по трасето) ;) В Австралия на Албърт парк условията бяха есенни. На пистата бе сравнително хладно през цялото състезание. Температурата на въздуха бе около 18 градуса, а на трасето 24 градуса, като спадаше през цялото време. Това създаде условия, някои от болидите да използват стратегия само с две влизания в бокса за смяна на гуми, именно тази стратегия осигури предимство и победа за Кими Райконен. В Малайзия както всяка година времето бе много променливо, и само влажността на въздуха постоянно висока. Болидите стартираха с гуми за мокър асфалт (интермедия), но условията на трасето се

Вторият пилот. Много важна фигура във Формула 1. Най-важното за него е да си знае мястото. Само в този случай мястото му е сигурно. Не е лесно да си втори пилот. Много е трудно даже. Трябва и достоверно да се сърдиш. Трябва, разбира се да имаш конски нерви. Ако имаш и конска физиономия - много помага - можеш да си и втори пилот на Световния шампион. Но ти си просто Световният шампоан, с който си измиват мръсотиите, когато си оцапат задниците... Гран при на Малайзия. Тъжно състезание. Тъжен подиум. Дори шегите на Мартин Брандъл бяха сериозно неуместни. Сипеха се тежки думи след надпреварата, сякаш гледахме предизборно студио по БНТ, а не пресконференция на хора осъществили мечтата си. Въпреки всичко - това беше състезание на ВТОРИТЕ ПИЛОТИ. "Първо - не съм ви "втори пилот" и второ - не ме търсете за интервюта през следващата седмица. Забранени са ми!" Започваме ги по ред на номерата. Най-важният номер беше поверен на любимия ни австралиец (засега). К