Последното състезание на Сена

Винаги ми е било трудно да се връщам към фаталния инцидент на Имола, превърнал 1 май в най-черния ден в историята на Формула 1 за мен. 
Може да изглежда странно и претенциозно, но преживяването на смъртта на Сена за мен бе нещо толкова лично - колкото смъртта на близък. Може би не съм единствения, най-малко защото цяла Бразилия потъна в скръб по същия начин. Хората плачеха, както не са плакали на погребенията на своите. Бяха неутешими в скръбта си, въпреки, че смъртта на Сена бе като нарисувана - на картата на живота му. 
Затова е много трудно, не само на мен, а и на много други хора по света, за които Формула 1 се измерваше с личността на бразилският пилот, да се връщат към деня на трагедията. Колкото и години да минат усещането за загуба остава същото. 
Все пак днес е денят в годината, в който отбелязваме с емоция смъртта на човека оставил светла диря в историята на моторните спортове и оставил живота си на трасето. 
Ще си спомним отново последното му състезание, не за да не го забравяме, (защото това едва ли ще се случи) а за да си спомним за великият дух, който вероятно днес е в едно по-добро измерение. 

Предчувствията. 

Последното състезание на Аертон Сена във Формула 1 бе на пистата Имола - Гран при на Сан Марино. Трагичният момент бе предшестван от множество усещания, емоции, предчувствия, които сякаш сочат смъртта с пръст. 
Още преди началото на сезон 1994, на тестовете на пистата Ещорил, Сена има негативни усещания относно болида на Уилямс. Той споделя след началото на сезона, че въпреки направените множество подобрения, тази кола не е подходяща за да бъде карана на границата на възможното. Аертон Сена обаче не може да пилотира по друг начин. Карането близо до лимита на възможностите на техниката бе една от отличителните черти на гения и една от причините той да бъде Световен шампион. 
Началото на сезон 1994 година сам по себе си бе трагедия за Сена. Уилямсът бе неуправляем. Първото състезание бе в Бразилия. Сена бе на пол-позишън и нищо не предвещаваше лошо развитие. В 55-та обиколка, обаче, трудно управляемият болид се завъртя в един от завоите напряко на пистата. Сена напусна трасето пред любимата си публика преди края на надпреварата. 
Във второто състезание бе Пасифик Гран при на пистата Аида. Сена отново бе на пол-позишън. В състезанието болида нямаше време да се доказва. Още на старта, в първия завой, Уилямса на Сена бе бутнат отзад от Макларъна на Мика Хакинен, завъртя се и после бе ударен от Ферарито на Никола Ларини. Любимецът на японската публика напусна трасето огорчен далеч преди края на надпреварата. 

Третото състезание бе в Европа - Гран при на Сан Марино на пистата Имола.
Трагичните знаци започнаха да се появяват още в петък. В свободните тренировки, след страховит инцидент в шикана "варианте баса" (малко преди входа на боксовете) за малко не загива друг бразилски пилот - младият (тогава) Рубенс Баричело. 
Страховитата катастрофа, при която Баричело се забива в огражденията на трасето с повече от 200 км/ч., провокира Сена да спре свободната тренировка, но след като научава, че Баричело не е пострадал сериозно, Аертон се връща на пистата. 

След тренировката той се обажда на приятелката си Адриане Галистеу и през сълзи и разказва за катастрофата на Рубенс. 
Съботата - 30 април, започва по още по-ужасяващ начин. Сена вече е записал най-бързото си време в квалификацията, когато в 18-та минута на сесията, в завоя Вилньов (наречен емблематично на името на друг легендарен пилот, загинал в квалификация за място) - със скорост от над 300 км/ч. се разбива Роланд Раценбергер. Виждайки случващото се на мониторите в бокса, Сена се отправя към мястото на инцидента. Когато Аертон успява да стигне до разпиления на парчета болид на Симтек, Раценбергер вече е качен в линейката. Бразилският пилот успява да види отблизо остатъците от болида на австриеца, като се опитва да разбере причините за катастрофата. После отива при шефа на медиците - професор Сид Уоткинс, който му съобщава, че Раценбергер е мъртъв. 
Уоткинс моли Сена да не стартира в състезанието на следващия ден, дори да се оттегли изобщо от Формула 1. Сена казва на приятеля си, че не може да се откаже. В крайна сметка Формула 1 е неговият живот, а на следващият ден и неговата смърт... Аертон се връща в бокса и заявява на Франк Уилиямс и Патрик Хед, че прекратява участието си в квалификацията. 

Сена и Раценбергер са родени в една и съща година 1960.
След като се прибира в моторхоума Сена е съкрушен от смъртта на Роланд. Той плаче неутешимо. Отказва да се появи на пресконференцията на ФИА след квалификацията, която е спечелил. Въпреки нарушението, комисарите не предприемат наказания, но опитът им да разговарят със Сена е рязко прекъснат поради емоционалното му състояние. 
В неделя сутринта в загряващата сесия преди състезанието Сена записва най-бързо време. Хората около него се успокояват, че шампиона отново е възвърнал самочувствието си. В специален запис, който прави за френската телевизия Сена произнася емблематичните думи "Липсваш ни Ален..." - отправени към неговия най-голям съперник и въпреки всичко приятел  - Ален Прост. 
Сена се появява на брифинга на пилотите преди състезанието, но моли приятеля си Герхард Бергер да говори за безопасността на пилотите. Той не е способен да произнесе публично и дума, заради дълбоката покруса от смъртта на Раценбергер. 

Последното състезание.

Преди надпреварата за Гран при на Сан Марино Сена емоционално е толкова близо до смъртта, че това е изписано на лицето му. В минутите преди състезанието, при подготовката, той е съсредоточен и концентриран, но вместо кроткото спокойствие, което излъчва, Сена очевидно страда. Моли се, стиснал очи. В ръкава на овърола си той вече е поставил австрийския флаг, който в края на състезанието е щял да развее в памет на Роланд Раценбергер. 
Състезанието започва с инцидент. Като че ли нямат край знаците с отрицателен знак. Неуспелият да стартира Бенетон на Джей Джей Лехто е ударен от набиращият скорост от задна позиция Лотус на Педро Лами. Катастрофата е ужасяваща, но двамата пилоти са невредими. Състезанието продължава зад кола на сигурността. Пет обиколки болидите карат зад управлявания от Макс Анджелели - Опел Вектра.
В шестата обиколка състезанието е подновено. Сена е пръв пред Михаел Шумахер. Започвайки седмата обиколка Аертон е на минути от смъртта. Болидът навлиза в завоя "тамбурело" с 310 км/ч. В тази обиколка скоростта на Уилямса е по-висока от тази в предния тур. В комбинация с ъгъла на завоя натоварването на болида и  пилота е между 1,5 и 3,25 G. На пистата, точно в завоя има два новоасфалтирани участъка, повдигнати леко над нивото на старото трасе, върху тях болидът (без системата за активно окачване, премахната в началото на сезона) при всяко преминаване леко отскача. След първия участък, предните гуми на Уилямса започват да се плъзгат и той се насочва към бордюрите. В този момент болидът губи сцепление и аеропритискане, а Сена започва да губи контрол върху управлението. Само стотна и половина след като болида започва да се плъзга Аертон вдига крака си от педала на газта и се опитва да предотврати завъртане. Следва втория новоасфалтиран участък, където болида губи притискане и задните гуми също поднасят. Колата се понася неконтролируемо надясно. В този момент Сена вече е спрял напълно подаването на газ и се опитва да спре. Скоростта до този момент е около 310 км/ч. Аертон е наясно, че няма да може да остане на пистата. 
Още преди да стъпи на страничните бордюри Сена напълно е спрял ускорението. След това натиска спирачката, но инерционните сили тласкат болида към стената. Пилотът успява да свали скоростта до около 210 км/ч. 
Само 1,9 секунди след първата загуба на сцепление Уилямсът на Сена се забива в бетонната стена. Предното дясно колело се откъсва заедно с част от окачването, блъсва се в главата на пилота и пробива визьора му. Ударът е толкова силен, че причинява мозъчна травма, след като главата на Сена се блъсва в облегалката зад кокпита. В същото време и част от кормилната щанга на болида като куршум се забива в главата му през визьора. Всеки от тези удари би бил смъртоносен, но в съчетание те прекратяват състезанието и земният път на Сена почти веднага. 
В спомените си за случая покойният вече професор Сид Уоткинс разказва: "Той изглеждаше спокоен. Аз повдигнах клепачите му и ми стана напълно ясно от зениците, че има тежка мозъчна травма. Извадихме го от кокпита и го положихме на земята. В този момент той въздъхна, а аз въпреки, че не съм религиозен, почувствах как душата му отлетя." 
Душата на Сена го напусна в този миг. Минути след катастрофата. Аертон Сена да Силва загина. Не в болницата. На пистата. В последното си състезание. 
Загина, въпреки знаците на съдбата, въпреки предчувствията, въпреки молбите на приятелите си да не участва именно в това последно свое състезание
Но Аертон завинаги остава в сърцата на милиони, като вдъхновение за нови успехи.  

Коментари

  1. Страхотен текст. Макар, каквото и да бъде написано - то само би могло да добави или постави още нещичко в/у пиедестала му. Независимо, че всеки един от състезателите е уникален сам по себе си, то има един, който е ЛЕГЕНДА (СЕНА). ТОЙ винаги ще вълнува, защото беше различен от всички преди и след него. Светла му памет...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Причината за катастрофата е повреда в кормилната щанга, която е била удължена с тънка тръба, негодна за целта.
      Всичко това за загуба на сцепление са глупости на Франк Уилиямс и Патрик Хед. Сам разбираш, че Тамбурело (оригиналната отсечка) се взима с висока скорост, пълна газ, с уксорение и без нужда от сечене в ейпекса на завоя. Аеродинамичния натиск при тази скорост е невероятен и болидите са забити в земята.
      Ако погледнеш видеото от борда (макар непълно по неясни причини) ще видиш, че точно когато болидът тръгва надясно, каската на Сена пада наляво. Това показва, че се е опитвал да завие наляво, не надясно. Предните гуми не показват никакъв признак на завиване - нито от тази камера, нито от тази, която показва удара отпред. Един пилот който реагира мигновенно на измисленото презавиване не успява да отбие от стената за 1.9 секунди! Ако измислиците на Уилиямс бяха верни, със сигурност болидът нямаше да излезе от пистата. Дори и извън нея, стига кормилната щанга да е била изрядна, всеки посредствен пилот би успял да накара болидът да поднесе наляво в дрифт и да избегне поне фронтален удар в стената.
      Именно за това личности като Рон Денис, както и пилоти като Герхард Бъргър и Микеле Алборето (самите те имали инциденти при Тамбурело) вярват, че само техническа причина може да е причинила инцидента на Сена.
      А техничските повреди могат лесно да се разделят на няколко - повреда в окачването или спукана гума биха накарали болидът да реагира остро с гърчове и в двете посоки (при опит за компенсиране), и най-вероятно това би завършило със завъртане. Начинът по който болидът на Сена напълно контролирано се насочва извън завоя и после направо е в съответсвие с повреда в кормилната щанга. Единствено откачено предно крило би предизвикало подобен инцидент, но добре се вижда как предното крило си остава на болида, а и освен това без предно крило болидът не би успял да намали скоростта.
      Най-шокиращото е, че от Уилиямс никога не са отричали, че кормилната щанга е била повредена и пречупена. Единствено се опитват с гадни адвокатски номера да аргументират, че няма как да се докаже, че щангата е била пречупена преди удара, но признават, че щангата е била поне 20-40% пречупена когато Сена влиза в Тамбурело (обвинението твърди, че е било 60%). Демек ако не тогава, то следващата обиколка щангата е щяла да се пречупи.
      Както сам казваш, Тамбурело е дълъг участък с голямо натоварване. Неравностите на пътя допринасят допълнително с натоварване от друг тип върху скалъпената щанга и останалото е история.
      Затова смятам, че Уилиямс направиха голяма грешка с лъжите и обидата, нанесени върху феновете. По-добре би било да бяха затворили отбора. И без това се видя кой всъщност е геният, отговорен за успеха им - Ейдриън Нюй. Без него не стават за нищо и успяха да разрушат и малкото, което им бе останало (например партньорството с БМВ). Сена никога няма да бъде забравен, но Уилиямс отдавна са на път да бъдат забравени. Официлано вписани с легендарното "Уилиямс-Рено" завършиха сезон 2013 на предпоследно място. И дори недоволстват от двигателите на Рено, които ще бъдат заменени с тези на Мерцедес догодина.

      Изтриване
    2. Има много истина в казаното от теб, но защо си Анонимен?

      Изтриване
    3. Просто ми беше по-лесно. Случайно попднах на блога ти и се заинтригувах от статията за Сена. Иначе много интересно четиво, но ми стана странно защо липсва анализ на инцидента, довел до смъртта на Сена. Просто всичко от онзи ден е странно, дори и черната кутия от болида - ако си чул, Уилиямс са настояли да я вземат те вместо ФИА, уж за да бъдат сигурни, че е безопасно Хил да продължи състезанието. Когато връщат кутията месеци по-късно, тя е повредена и според един от стюардите изглежда доста различно от състоянието, в което са я извадили, все едно е била умишлено удряна. От Уилиямс твърдят, че са я били получили така, в почти неизползваемо състояние. Но все пак Хил продължава състезанието на Имола....

      Изтриване
    4. Ок. Приемам, че анонимността е случайна и непреднамерена. :)
      Нарочно и преднамерено в текста няма търсене на причините за смъртта на Сена. Неслучайно споменът за най-великият пилот започва с думите:
      "Винаги ми е било трудно да се връщам към фаталния инцидент на Имола, превърнал 1 май в най-черния ден в историята на Формула 1 за мен.
      Може да изглежда странно и претенциозно, но преживяването на смъртта на Сена за мен бе нещо толкова лично - колкото смъртта на близък."
      Наистина никога не съм задълбавал в темата, какво причини смъртта на любимият ми пилот. За съжаление, дори и истината един ден да излезе на яве тя няма да върне Аертон от по-доброто място на което се е преселил.
      Това е моето мнение по въпроса.
      Но малко или много, болезнено или не - темата е интересна и ще продължи да ни вълнува. Затова ще предизвикам дискусия във фейсбук-страничката на блога по въпроса. Надявам се, това да стане след публикуване на текса с обзора на сезон 2013, който е в начална фаза...
      Благодаря за темата. Очаквам да продължим да дискутираме. (въпреки, че ще е по-удобно и приятно, ако знам с кого разговарям) :)

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Може не всичко да е било "цветя и рози" - напълно легално, но в Ф1 никога не е.
    Дори самия Сена е хващан да "мами" неведнъж, по-големи от позволеното кутии за спирачките в Австралия, умишленото задържане на коли в квалификацията в Монако.

    В МкЛарен също са намерили софтуер, който е бил според регулациите също е бил нелегален. Сигурен съм, че ако са разследвали и Уилямс-ите и там са щели да намерят парчета нелегален софтуер. Не защото някой толкова "лъже", а защото често се случва части от код в програмите да остава в следващите версии на програми и системи. Би било ужасно много работа да пренапишат и прекомпилират целия софтуер. Затова мисля, че по колите на Уилямс, които са били най-компютъризираните тогава, няма как инженерите им да не са оставили части от миналогодишния софтуер, който в последствие става нелегален. Друг въпросът, че опцията е била оставена достъпна.

    Като фен на Шумахер пак се опитвам да бъда обективен и след като възможността е била там, трудно е да се докаже, че е или не е била използвана, като цяло обаче ми се вижда глупаво да се твърди, че буквално "колата е карала вместо Шумахер, заради електрониката" както много хора съм чувал и виждал да коментират. По тая логика може да се каже същото и за Сена и Прост в предишните години с Мак и Уилямс, и двата отбора са били пионери в електрониката и нововъведенията като автоматичните скоростни кутии и активното окачване. Уилямс дори са имали бутон за изпреварване, който е сменял височината на окачването като така е намалявал аеродинамичното съпротивление за по-висока скорост на правите, нещо доста близко до ДРС сега.

    Бенетон нямат нито тракшън контрол, нито активно окачване, нито ABS или полу-автоматични скорости преди Монако 1993, което се пада 6-то състезание за сезона. Рикардо Патрезе, който преди това е бил в Уилямс описва колите на Бенетон като по-слаби в сравнение с Уилямс в това отношение. На практика Шумахер е бил в доста или също толкова неизгодна позиция преди това, и въпреки това успява да постигне впечатляващи резултати, както и победата на Спа 92 в дъжда. Въпреки, че това е от части защото двата Уилямс-а получават повреда, но в сравнение с тях Бенетонът не е имал никакъв шанс за победа. Все пак уменията на Шумахер да управлява колата в силен дъжд няма как да са плод на електрониката и пилотските помощи, защото такива тогава просто не е имало в колата.

    Това обаче рядко се коментира за разлика от състезанието в Бразилия, дори съм виждал коментари в ютуб, как Сена с по-малко мощния двигател успявал да се задържи пред Шумахер с много по-мощния Форд.
    Вярно, е че Сена има повреда в това състезание, но въпреки това има достатъчно мощност на правите за да се откъсва с лекота пред Бенетон-а.

    92 МкЛарън са още с Хонда, с 12 цилиндров двигател, който е бил с поне 50-60 к.с. по-мощен от маломощният двигател на Форд за тази година. 93 Бенетон като заводски тим имат леко по-мощен двигател Форд в сравнение с Мак не повече от 35 к.с. максимално, което е почти двойно по-малко в сравнение с разликата от миналата година, освен това в течение на сезона Мак разполагат с двигател, който е доста по-близко до този на Бенетон по мощност благодарение на ТАГ. Но масово се срещат заблудени коментари като този описан по-горе.

    Дали Шумахер е бил с напълно легална кола според регулациите, никой не може да потвърди или отхвърли, но това важи и за всяка друга кола в шампионата наред с тях. Факт, е обаче че твърдения като тези от сорта, че Шумахер е надценен талант, и постиженията са му само заради технологии като тракшън контрола са пълна глупост.

    За сагата с презареждането също така, Рос казва, че не са мамели.
    Просто са карали с малко повече гориво колкото да могат да поддържат темпото на съперниците си, и така са успявали да правят по-бързи стопове.

    Преди Ф1 Браун е бил в сериите с спортни коли, където стратегията е била важен фактор, докато в Ф1 до тогава това не е било от чак такова значение. Когато отива в Бенетон той прилага опита си и наученото от там и лесно успява да изготвя по-успешни стратегии.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара!
      Вероятно е било по-лесно да се коментира като "анонимен", но това не обезценява качествения подход към поставените въпроси от миналото, към текста, който е коментиран и изказаното ясно и категоричното мнение.

      Само хора, които не са гледали Формула 1 през 90-те години на миналия век биха могли да кажат, че Михаел Шумахер е надценяван. Да, действително имаше един доста дълъг период на доминация в началото на века с Ферари, заради който феновете недолюбващи германския пилот споделяха мненията, за които става дума в коментара, но Шумахер бе самороден талант още през 90-те. Колкото и да ми е трудно да го призная, като фен на Сена, Шумахер бе неговият истински наследник във Формула 1, с отдадеността си на спорта. Вярно, правеше го по немски маниер с много спортна злоба и не до там чисти приоми, но и Сена не бе цвете за мирисане за съперниците си. Шумахер имаше всички необходими качества, които го направиха най-успешния пилот във Формула 1. Затова, каквото и да е подценяване относно Шумахер, като пилот е неприемливо.
      Но Аертон Сена, заради това, че загина на пистата, винаги ще е една крачка пред него в отдадеността си на Формула 1.
      След толкова години на отсъствие и на двамата от активния живот, може да се каже, че споровете за това дали някой от тях е по-велик следва да се прекратят. Лично аз съм се примирил с мисълта, че и двамата са велики пилоти - всеки в своето време и никога няма да бъдат забравени!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Пилотите 2013

Жил Вилньов - завинаги!