На точното място в точното време

Вече седмица Люис Хамилтън е седемкратен световен шампион. За седмица имаше време всички, които го харесват да летят заедно с него на крилете на славата. Това, безспорно е върхът на кариерата му до момента. Всичко, към което Хамилтън се е стремил във Формула 1 вече е факт. Никой не може да му отнеме рекордите. Те са безспорни. Обаче – едно е да имаш безспорни резултати, а съвсем друго е да получиш безспорно отношение от феновете.

Две теми от тази седмица разбуниха духовете. Едната бе свързана с изказването на Рони О`Съливан, което продължава да се обсъжда и в страницата Формула 1 е страст. Другата бе относно дела за авторски права върху името "Хамилтън", които засега няма да коментираме…

Няма спор, че думите на шампион по снукър, при това сънародник на Хамилтън, бяха провокативни и се очакваше да разделят феновете на две. За феновете дали е прав Рони, или не, бе напълно без значение. Те се разделиха по линията на това заслужава ли Хамилтън титлите си, или не. Колата ли произведе шампиона, или шампиона щеше да е такъв (многократен) и с всяка друга кола?

Отговорът е основополагащ за разбирането на спорта Формула 1 в съвременния му вид. 

И понеже отправихте предизвикателство лично към мен – Димитър Димитров, лично ще се опитам да му отговоря.

Люис Хамилтън е страхотен пилот. Той има много умения, сред които и най-важното: Да бъде на точното място в точното време. Много пилоти преди него са имали много от качествата, които той притежава в управлението на болид от Ф1. Вероятно и половината от пилотите в решетката притежават почти пълния набор от умения в управлението на колите, които могат да ги пратят на най-високото място на подиума. Но какво отличава Хамилтън от останалите?

Да си на точното място в точния момент е и късмет, но и умение. Много пилоти никога нямаха шанс да се борят за титла, не заради липсата на пилотски качества, а поради факта, че прекараха кариерите си в надежди да попаднат в добър отбор. Жан Алези бе невероятен талант, но спечели само една победа във Формула 1, въпреки, че бе пилот на Ферари (или пък точно заради това). Хайнц Харолд Френцен може и да е побеждавал Михаел Шумахер в картинг сериите, но така и не успя да блесне във Формула 1 с блясъка на многократен шампион. Хуан Пабло Монтоя спечели всичко отвъд океана, но във Формула 1 най-доброто до което стигна бе да завърши два сезона на трета позиция в шампионата? За някой фенове Фернандо Алонсо трябваше да има поне 5 световни титли... Дженсън Бътън пък, вероятно никога нямаше да стане шампион във Формула 1, но имаше късмета да попадне в отбора на Браун, който използвайки една дупка в правилата и бавната реакция на конкуренцията си осигури огромно предимство пред останалите до средата на сезон 2009. Помните ли колко победи имаше Дженсън в първите 7 състезания? – цели 6. А в останалите 10 до края на сезона? …0! И не, че Дженсън е слаб пилот, или не е заслужавал титлата си. Не – просто само уменията да въртиш волана и да спираш късно не стигат за да бъдеш шампион във Формула 1. Такава е природата на този спорт - трябва ти подходящия отбор и кола-победител.

Люис Хамилтън винаги е имал умението, или късмета, или както искате го наречете – да бъде в отбор, който е способен да се бори за победи и за титли. Мартин Уитмарш и Рон Денис буквално бяха го осиновили. Те подкрепяха кариерата му от много малък и вложеното от тях в него им се отплати (донякъде). Хамилтън спечели титла с Макларън. Не успя да я затвърди и имаше няколко сезона на страдание за него, но след като той напусна – отборът затъна в проблеми. Без значение е откъде дойдоха проблемите. Хамилтън бе напуснал кораба-майка и тръгна по различен път. Ники Лауда и Тото Волф бяха следващите „бащи“ на Люис. Двамата австрийци, особено онзи, който бе по-добър пилот убедиха Хамилтън, че проектът Мерцедес във Ф1 ще е по-успешен от Макларън в годините след 2014-та. И така се получи…

Мерцедес уловиха мига, Хамилтън яхна вълната… Не е трудно от днешна гледна точка да се прецени, че Хамилтън постигна успехите си благодарение на най-важното решение в живота му – да стане част от отбора на Мерцедес през 2013-та, когато правилата за новите турбо-двигатели бяха утвърдени и влизаха в сила от началото на сезон 2014-та. Това, заради което Хамилтън напълно заслужи победите си във Формула 1 и 7-те си титли е това решение! Трудно, лесно, рисково или гарантирано – това е, което го прави различен от останалите. Разбира се и факта, че Тото и Лауда избраха него, а не Дженсън, Себастиан, Фернандо или Ник Хайдфелд, например. Това е така наречения предизвикан късмет – късметът на победителя. Без него почти никой не е ставал шампион. Всичко, което се крие зад този късмет е много работа във фабриките на Мерцедес за да изпъкне пилота, който е на преден план. 

Перфектната кола, перфектната липса на конкуренция, перфектите отношения с мениджмънта на отбора, перфектната намеса в избора на съотборник след напускането на Нико Розберг, перфектният начин да останеш на върха дълго и да чупиш рекорди. Това не е лесно за постигане! Трябват много усилия и много късмет. Също както и при работата със стика на масата за снукър – трябват много прецизност, много концентрация и много умения, но и мъничко късмет в точния момент за да ти се наредят топките в подходящи позиции и да построиш стратегия за постигане на 147 точки.

Да се върнем на темата за разделението на феновете. Няма спор, че за едните Хамилтън е най-великият пилот в историята на Формула 1. Постиженията са факт и никой не може да ги заличи от списъците с рекорди. Разберете – никой не мрази любимият Ви пилот, просто на феновете на другите пилоти не им харесва само той да побеждава. 

За другата част от феновете той винаги ще е пилот, който е спечелил титлите си, благодарение на колата и на нищо друго. Не е нужно пък Вие да нападате феновете на британския пилот заради това, че го харесват. 

И двете групи: не е нужно да държите толкова твърдо на едно от двете мнения и да не приемате другото. Обективно и титлите са налице и колата е непобедима. Това са двете неща в настоящето, които може да обичате, или да не понасяте. Но не редно да нападате другите заради това, защото Формула 1 не е на живот и смърт за нас и за вас. Формула 1 не е място за обиди, нападки, конфронтации и грозни епитети. Формула 1 все още е нашата страст, към която не можем да бъдем безпристрастни, но можем да бъдем поне малко по-снисходителни към хората с различно от нашето мнение…

____________________

Димитър Димитров  

#F1isPassion Снимки: MercedesAMGF1