"Моето Формула 1 пътешествие"

Вече е 2016 година. Всички очакваме новия сезон на Формула 1. Неофициално сезонът ще бъде открит с "мокрите тестове на Пирели" на  25 януари. До тогава събитията и новините от Формула 1 са доста ограничени и затова ще ви предоставим едно по-различно четиво. 

Веселина Гайдарджиева ни предостави собствената си гледна точка за Автобиографията на Марк Уебър, Aussie Grit: My Formula One Journey.

Автобиографията на Марк Уебър, “Aussie Grit: Моето Формула 1 пътешествие”, не е четиво, писано на един дъх и от един-единствен автор. Навярно затова то едновременно разкрива възприятията на пилота (и неговите колеги, приятели и хората, които го подкрепят) и проследява правдиво събитията в мотоспорта в един 20-годишен отрязък. От набиране на средства в родната Австралия и популяризиране на „европейските” серии там, до миговете, в които въпреки неизправностите по колата и катастрофите той остава на земята и продължава да се бори за най-големите си лични и професионални постижения – всичко това е един урок по летене без крила, но с много решимост, трудолюбие и страст по мотоспорта.

Един от най-любопитните моменти в книгата е писмото на Марк Уебър, написано до Дитрих Матешиц след състезанието за Гран при на Турция през 2010 година. Всъщност това бе преломен момент в кариерата на австралийския пилот, и си струва да му обърнем особено внимание.

 

1-ви юни 2010

Уважаеми Дитрих,

Наясно съм, че вече обсъдихме събитията от Гран при на Турция и ще продължим да ги обсъждаме през следващите няколко дни. Все пак, след като имах време да обмисля позицията и гледната си точка за това, което се случи в неделя колкото е възможно по-обективно, вярвам, че също така е важно да изразя мислите си в писмен вид.

Осъзнах, че има два доста обособени проблема, които трябва да бъдат обмислени. Надявам, че ще направим това колкото се може по-професионално и бързо, за да предотвратим понасянето на допълнителни вреди от марката „Ред Бул” и репутацията на Ред Бул Рейсинг. С това ми действие също така се надявам, че ще можем да продължим оттук-нататък по един положителен начин и ще насочим усилията си върху спечелването на световните шампионати.

Двата проблема са следните:

1. Огромното публично оповестяване и хвърлянето върху мен на вината за катастрофата ми със Себастиан, докато аз водех по време на състезанието.
2. Натрупването на събитията до сблъсъка.

Първа точка

Винаги съм се опитвал да се държа правилно, като професионален спортист и отборен играч и вярвам, че продължих да се държа по същия начин и в неделя, както на, така и извън пистата, след онова, което се случи. Участвах в пресконференцията след състезанието така, както бих го направил след всяко завършване сред първите трима, както и без да получа информация от отбора, без да съм запознат в пълната степен с цялата картина. Бях дипломатичен и отмерен в изказванията си и представлявах отбора по най-добрия възможен за мен начин. Получих много положителни оценки за това, че успях да запазя хладнокръвие, както и за начина, по който отговорих на въпросите, които ми бяха многократно задавани.

Ето защо, с огромно разочарование по-късно научих, че съм оставен съвсем сам. Докато останалата част от света – след като зрителите сами видяха какво се случи на пистата – бяха ясни в мнението си за това къде трябва да бъде търсена вината, някои хора от отбора бяха възприели незабавна позиция и бяха говорили пред медиите като твърдо ми приписваха вината за инцидента, преди фактите да бъдат установени и да бъде проведено обсъждане с участниците в катастрофата. Смятам това за изключително непрофесионално и вярвам, че целият въпрос можеше да бъде контролиран и управляван много по-добре, далеч от медиите.

За съжаление онова, което бе казано, ще остане в медийните записи и с огорчение видях как някои хора показаха истинското си лице под натиска и липсата на отборен дух. Сега вярвам, че трябва да подсилим репутацията на нашия отбор. Разбирам, че това не е лесно, но вярвам, че имам правото да получа извинение от отбора за прибързаните и неточни коментари, което не само ще ми помогне да възвърна увереността си, но и ще ми покаже, че имам пълната подкрепа на отбора, и значително ще помогне за възстановяване целостта на отбора и ще смекчи масовото заклеймяване, което получи от толкова много хора. Уеб страницата на отбора получи повече от 1000 оплаквания.

Втора точка

Докато пиша това писмо, все още не разбирам напълно какво се случи по отношение на обсъжданията, които бяха проведени на пит-уола.

Бях подложен на неимоверен натиск от Хамилтън през целия първи стинт, защото той бе изключително бърз с меките гуми. Усещах, че ще удържа този натиск и вниманието ми бе ясно съсредоточено върху натрупването на преднина пред останалата част от болидите. Това, че успях да удържа Хамилтън по време на първия стинт даде на Себ възможността да „прескочи” Хамилтън при първото спиране (което проработи добре), тъй като Себ не бе изцяло с нашето темпо през първата част от състезанието.

Може би бе наивно от моя страна да смятам, че се опитвахме да контролираме МакЛаръните от първото спиране в бокса до карирания флаг, но точно това възнамерявах да правя. Да, на моменти скоростта на трима ни се подобряваше през следващите 23 обиколки, но с оглед на това, че бях водачът, и съответно първата кола, застигнала изостаналите болиди, както и първата кола, пристигнала на завоите, където ръмеше – не бе лесно. И последно, (но не и по важност) като водещ болид осигурявах доста добър „слипстрийм” в определени отсечки от пистата.

Все пак, от кокпита всичко изглеждаше наред, като повтарящо се действие (т.е. статуквото бе поддържано) до обиколка 38/39, когато „алармата се включи“ след като се подчиних на инструкциите от пит-уола да сменя горивната си смес. Използвах незабавно радиото до отбора, за да попитам какво е положението с двигателя на Себ, тъй като се опасявах от „приятелски огън”.

В тази част от състезанието, Себ определено бе поставен под натиск, но не повече или по-малко от натиска, оказван му от Хамилтън през предишните 23 обиколки.

Размишлявах още 17 обиколки за това... да, определено бе трудно, но силно вярвах, че не следва да има промяна в позициите на първите четирима до края на състезанието. И четиримата бяхме положили огромни усилия до този момент. Бе истина, че точно в този момент от състезанието болидът на Себ бе най-бързият от четирите коли, но само с милиметър.

Нека не пренебрегваме факта, че бях водил през последните 180 обиколки (ако съчетаем трите състезания до точката на контакт в Истанбул) и не водех в Гран при на Турция заради някаква случайност. Ето защо смятах, че след първата част от състезанието, когато се бях справил с огромния натиск, оказван ми от Хамилтън, и той бе постигнал малка преднина спрямо останалите болиди, си бях заслужил правото и можех да приключа със задачата като завършим 1-2 за РБР. Да, натискът от МакЛарън бе невероятен, но не смятам, че бе достигнал критичната си точка, тъй като Хамилтън не правеше опити за каквито и да било изпреварващи маневри в завой 12 на този етап.

Смятам, че в бъдеще е необходимо да има повече комуникация между пилотите и пит-уола относно начина, по който възприемат състезанието. Не бива да ставаме параноични относно говоренето и използването на радиото по време на Гран при поради страх, че останалите ще ни слушат (т.е. чрез телевизионните мрежи), тъй като в крайна сметка ние разполагаме с опитни хора, които могат да контролират информацията в надпреварите в съответствие с интересите на отбора.

Онова, което се случи на нашия отбор през последните две години е истинска приказка, и аз казвам „нашия” отбор, тъй като със сигурност се чувствах част от него. Все пак трябва да имаме предвид колко трудно е да докараш два болида до първо и второ място в заключителните етапи на едно Гран при. Имали сме много завършвания с двата болида в челото в миналото без какъвто и да било натиск и сме доказали, че можем да се справим с това. Но това бе първият случай, в който бяхме поставени под огромно напрежение, докато се опитвахме да постигнем 1-2 и сами си причинихме допълнителен натиск от собствените си редици.

Залозите за нас като отбор са високи, тъй като нашето собствено представяне и отдаденост на Ред Бул Рейсинг вдигнаха летвата много високо. Ние сме един уникален отбор и вярвам, че това остава огромна сила в преследването на световни титли.

С най-добри пожелания

Марк Уебър

И в подкрепа на написаното ви представяме три видеоклипа от които ясно се вижда кой какво сътвори в Гран при на Турция през 2010 година.

1. Видео от повторенията на инцидента:

2. Видео от инцидента на забавен каданс:

3. Видео от инцидента и звуковата реакция на Себастиан Фетел. 

 ------------

Автор: Веселина Гайдарджиева

Снимки и клипове: Интернет