Гран при на Индия. Размишления безстрастни...

Себастиян Фетел и Марк Уебър отново са на първа стартова линия за утрешното състезание за Гран при на Индия. 

Неизвестно защо, това никого не учуди. Резултатът бе един от малкото очаквани на фона на разнообразния до момента сезон. Доминацията на Ред Бул в последните състезания обаче, започна да напомня за лимонадената скука на 2011-та. 
Последните промени по болида на Ред Бул и пълната липса на идеи, водещи до положително развитие при съперниците им ни карат да си мислим, че сезонът отново приключва не там, където желаем. До Бразилия има още три старта, но ако Ред Бул мачкат противниците си по същия начин, по който това се случи в последните три състезания и днешната квалификация, то точките изглеждат раздадени и за пилотите на Ферари и Макларън няма да има много от тях. 

Но и през тази година малко, или много факторите за доминацията на австрийския тим са същите. Ейдриян Нюи и екипът му, които осигуряват аеродинамика за завиждане. Себастиян Фетел, който не търпи неуспехи - стига да стартира от първа линия и най-вече абсурдно поведение на съперниците. 
По ред на номерата - Фернандо Алонсо - доскорошният №1 - неспособен да извлече повече от своето Ферари, ако изобщо има какво да се извлича от F2012! Сега, след като виновните от плът и кръв се изчерпаха, разбрахме че аеро-тунелът на скудерията е виновният за недостатъците на болида. 

№2 в отбора на Макларън - Люис Хамилтън - доскорошен претендент за титлата и за британската корона във Формула 1 - вече не знае какъв точно елемент изпитва в свободните тренировки по болида си... но пък той предаде британския отбор и отиде при немците. Такова предателство не е било прощавано от втората световна война насам. Нищо, че британската кралска фамилия е всъщност с фамилия Сакс Кобург и Гота... (Тук ми идват на ум и една купчина великолепни идеи относно Макс Мозли, навиците му в провеждането на групови мероприятия, както и за неговия баща... Но нищо няма да кажа, че току виж ме изправили пред European Court of Human Rights.)
Както и да е - предателството на Хамилтън бе наказано с предателство на Макларън спрямо собствения им, все още, пилот. Ако утре от третото си място Хамилтън не покаже добро класиране на финала няма да се учудя, въпреки че много ми се иска да се учудя на обратното.

Кими Райконен - вечният №3 на сезона - сигурно така и ще си остане без победа през 2012-та. От него очаквахме изненада, но май тя няма да се случи.
Но каквото и да се случи, нека да е сега, защото ако в Индия Ред Бул отново направят 1-2,  шансовете за печалба от тото 1 за останалите ще е Х - т.е. задраскана позиция...
А на мен ще ми се налага да пиша дълбокомислени текстове като миналогодишните от същото време. Я, ми кажете след като прочетете - колко пъти в този текст става дума за Гран при на Индия?

За успеха, славата и нуждата от очила

Успеха и славата са интересни съветници.

Славата е онази лоша и развращаваща мания, която кара хората да се потят и тормозят в нейна услуга, за да ги награди с нещо мимолетно.

Успехът е онзи велик мотиватор, който завладява умовете и ги движи напред и напред. Няма по-ценни съветници за един млад пилот от Формула 1 от тези двамата. Успехите на Себастян Фетел вече са толкова много, че никой не им се учудва. Намираме ги за естествени и закономерни. Те са и главната причина пилотът на Ред Бул да има крила, с които отлита напред пред съперниците си. Но колко усилия се крият зад тези успехи, никой освен Себастиян не знае. Критиците му с цел да ги омаловажат, твърдят, че друг е виновникът за тях. Вярно е, Ейдриън Нюи има голяма вина. Затова и пое газираните вина на подиума след Гран при на Индия с подобаваща охота. (Имаше и опасност да се удави с шампанско, казано на шега). Но не може успехът във Формула 1 да дойде, ако не го желаеш и не правиш всичко по силите си за да го постигнеш.

Все едно по-старите фенове на Формула 1 да излязат и вкупом да кажат, че Найджъл Менсъл не е допринесъл за световната си титла с извънземния Уйлямс през 1992 година.

Победата на Фетел на пистата Буд в Индия, обаче има друго измерение, което не се оценява по достойнство.

Фетел стана световен шампион за 2011 година още на Сузука. Там той дори не завърши пръв. След това, обаче, вместо да се отдаде на опиянението от славата, той продължи да се бори за победи на пистата, въпреки, че привидно няма полза от това. Типичните за немския характер упорство и прецизност го водят там, където другите дори и не са мислили да стъпват. Фетел е толкова високо в планината, че всички се чудят кой е непокореният връх към който върви. Славата обаче е коварен съветник. Поблазниш ли се да я имаш – може и да се заслепиш. До сега Себастиян не е показал заслепение, което е добре. Значи носи елегантните черни очила на успеха, които пазят очите от заслепението на славата. И въпреки това младият немец обича славата, защото иначе не бихме могли да обясним невероятният му стремеж да направи най-бърза обиколка в края на състезанието, когато никой не му опонира на пистата…

За пореден път Себастиян Фетел се прицели в спечелването на трите основни елемента в състезанието – първа стартова позиция, победа и най-бърза обиколка в надпреварата. При това с известна доза риск да сгреши именно в края на надпреварата. Ако още се питате, защо младежът – двукратен световен шампион прави подобни щуротии - ще ви отговоря отново – заради пустата слава.

Тъмните очила предпазват от слънцето и от заслепяване, но диоптричните очила са по-интересна тема, която май не е достатъчно добре изследвана във Формула 1.

Сигурното е едно – има Световен шампион, който носеше очила с диоптри в ежедневието си. Жак Вилньов недовиждаше без помощта на лещите, затова на пистата винаги си слагаше контактни лещи. Въпреки корекцията на зрението Вилньов стана световен шампион, а на пистата един друг пилот пропусна да го види и се блъсна в болида му в последното състезание от сезона. Но това е стара вражда, която е приключила и виновните тогава бяха наказани.

Има един пилот, който носеше не контактни лещи, а очила под шлема си - Себастиян Бурде. От своя страна Роберт Кубица, Джанкарло Фисикела, Тимо Глок, преди години и Ралф Шумахер носеха лещи, но не чух някой от тях да произнася репликата – „Не го видях”.

Не помня и някой от големите пилоти в миналото да е казвал това, с изключение на седемкратния, който според някои е най-големия. Не е достойно след състезание, в което си предизвикал инцидент, заплашил си сигурността на колегата си да кажеш „Не го видях.” Много странна реплика е това. Чухме я достатъчно пъти през този сезон за да заявим, че не ни допада. Ама никак!

Ако има нещо, за което пилотите са на пистата, това е да гледат и да внимават, да бъдат съобразителни и да стигнат до финала. Защото това, в което участват се нарича „надпревара” или „състезание”. Но има още една фраза, която се употребява доста спекулативно - „състезателен инцидент”.

Какво е състезателен инцидент. Няма такова понятие. Според спортния правилник на Формула 1 съществува нарушение, наречено „инцидент”. (чл. 16.1). С оглед ситуациите, които разглеждаме, това е всяко събитие причинено от пилот, който причинява сблъсък, или попречи на правилна маневра за изпреварване, или възпрепятства пилот по време на изпреварване. Според официалното тълкуване на ФИА става дума за инцидент, който може да бъде избегнат. Да предизвикаш с действията си инцидент, който е можело да бъде избегнат може да се квалифицира с правния термин „груба небрежност”. От тази гледна точка състезателните инциденти, при които има колизия винаги могат да се разглеждат, като пропуск (груба небрежност) на единия от пилотите участващи в инцидента (или пък и на двамата). Да знаеш, какво може да се случи от действията ти, но нарочно да не направиш необходимото да го избегнеш не е част от дефиницията на „състезание”. То е нарушение на това понятие. Понятието „спортен инцидент” си е чиста проба оксиморон, затова и правилникът на Формула 1 не съдържа подобно понятие, защото спорта, надпреварата, състезанието изключват инцидента, като част от съдържанието си.

Поне четири запомнящи се инцидента имаше през сезона между Люис Хамилтън и Филипе Маса по време на състезание. Всичките бяха при условията на груба небрежност и спортът отсъстваше в тях.

В два от случаите бе наказан Хамилтън, в един - Маса и един бе оставен без последствия. Но по-любопитното е, че в два от тези случаи чухме извинителната реплика: „Не го видях” - произнесена последователно и от двамата пилоти. Явно тези момчета имат нужда от очила. И докато за Хамилтън не е известно да изпитва затруднения с виждането, а по-скоро проблема е в агресията и концентрацията му, то Филипе действително сигнализира за проблем с очите. В началото на 2010 г. след инцидента му в Унгария, при който пружина от болида на Рубенс Баричело го порази в главата, се появиха информации, че Маса има нужда от очила, за да вижда добре. Той отрече, че има нужда от допълнително усилване на зрението, като прибави, че не виждал добре само като чете. Това обаче не му пречело на пистата. След последното „Не го видях” обаче, е редно отново да се постави на дневен ред въпроса с очилата. Защото и Хамилтън и Маса имат нужда от очила, с които да се разпознават отдалеч на пистата и които да им помагат да се разминават, а не да се блъскат един в друг. (Въпреки, че май именно с това ще се запомни сезон 2011.)

Въпросът всъщност е в друго. Маса определено вижда и без очила в Хамилтън врага, който му пречи на пистата. Напоследък той вижда само тъмните кръгове, които се появиха в полезрението му, когато загуби титлата през 2008 година. Може би, точно в онзи момент Хамилтън буквално „унищожи” пилота Филипе Маса, а таз годишните инциденти между тях са само следствие от загубената вече битка. Честно казано, вече не вярвам в „прераждането” му.

И още нещо важно по темата от гледна точка на мъжеството. Филипе Маса така и не намери сили в себе си, да каже след надпреварата в Индия – знам, че го ударих, виновен съм, но така прецених и така постъпих, вместо недодяланото – не го видях, той беше отзад, аз минах по чистата част на пистата… и т.н. обяснения. Имаше в миналото един пилот, който бе въвлечен в подобен инцидент, защото го принудиха да стартира от мръсната страна на пистата, въпреки, че бе спечелил пол-позишън. След инцидента на първия завой, той смело заяви – знаех, че ще стане така, но бях вътрешно решен този път да стане по моя начин. И той имаше жълт шлем и бе от Бразилия, но беше малко повече мъж от наследниците си, също носещи жълти шлемове.

В крайна сметка - на пилотите от Формула 1 не им е трудно да носят нито славата, нито очилата, въпросът какво предпочитат да поставят пред погледа си.

--------
Снимки F1 zoom; Колаж: facebook.com/Ferrarista.Indonesia