Мадрид не е Монако

Градските трасета са коварни. Тази простичка истина научи днес Българският лъв Никола Цолов. Научи я по трудния начин.
Асфалт и бетонни стени. Мантинели на сантиметри от автомобила. Никакъв чакъл, никаква тревна площ, никакво място където да избягаш, ако сбъркаш.

Никола Цолов каза, че обича Монако преди състезанието в столицата на Испания. Само че Мадрид не е Монако. И днес Никола Цолов научи това по трудния начин.

Победа в Монако може да те накара да повярваш, че си разбрал тайната на градските трасета. Че ако си достатъчно смел, достатъчно прецизен и ако си близо до мантинелите, можеш да спечелиш. Никола го направи в началото на сезона. В Монако Българският лъв спечели. Но Мадрид е друга история, или поне засега...

Тук стените са също толкова близо, но автомобилите летят към тях с много по-висока скорост, отколкото по улиците на Княжеството. И когато загубиш концентрация за стотна от секундата – губиш всичко. Времето ти за реакция практически изчезва. Още преди началото на уикенда във Формула 2 имаше достатъчно доказателства за това — новото трасе се оказа изключително трудно, с множество инциденти още в тренировките и квалификацията.

В спринта Цолов стартира от шеста позиция. Пред него имаше пилоти, които можеха да бъдат изпреварени. Зад него беше основният му преследвач за титлата Рафаел Камара. Но в първата половина на състезанието се появи още една битка. Със съотборника му Ноел Леон. НО! Във Формула 2 няма значение кой е лидер в шампионата. Няма значение, че Никола води с 177 точки. Няма значение, че Леон е негов съотборник. Когато изгаснат светлините, двамата са състезатели и се борят един с друг. Те се борят за бъдещето си. Днес това се видя особено ясно. Около 12-ата обиколка Никола намекна към бокса размяна на позициите с Леон. Последва атака, двамата преминаха един до друг през завои 4 и 5, а след като Цолов излезе извън трасето и спечели позицията, трябваше да я върне.

Това обаче е не е Формула 1, а Формула 2. И ако някой очаква от отбора на Кампос публично в ефир да кажат на Ноел Леон: „Пусни Никола, защото той се бори за титлата“, той вероятно не разбира този шампионат. Всеки пилот във Формула 2 се състезава за себе си. Леон няма задължение да подарява позиции на Цолов, както и Цолов няма задължението да подарява позиции на Леон. Дори и ако има заповеди от бокса. И двамата се борят за бъдещето си. Титлата на Никола е неговата цел, но мястото на Леон във Формула 1 също няма да бъде подарено от никого.

Кампос можеха, все пак, да помогнат на Никола малко повече в тази ситуация. Вероятно са използвали радиото за да наредят на Леон да отстъпи, но явно не са били достатъчно настоятелни. Отборът знаеше какво се случва на пистата. Знаеше кой е зад тях и какво означава всяка изгубена секунда. Знаеше, че единият пилот води в шампионата и че Рафа Камара е непосредствено зад него. Именно това е най-деликатният момент във Формула 2 – да помогнеш на лидера, без да превърнеш съотборника му в негов помощник. Явно за Кампос управлението на пилотите не е лесна задача. Дали поради липса на опит, или заради стриктните договори на пилотите – не знаем. Възможно е и да са направили всичко, но пилотът им да не се е подчинил. Засега това са само догадки.

Точно тогава Никола закачи със задната си лява гума стената и се завъртя. Една малка грешка. Не катастрофална, не нелепа и със сигурност не грешка, която да заличи всичко, което Никола направи през този сезон. Просто една минимална грешка на неправилното място. Влизането в 20-и завой, докосване на вътрешната стена, автомобилът се завърта и... край. Състезанието приключи.

Точно тук е разликата между Монако и Мадрид. В Монако можеш да преминаваш „през“ мантинелите. Мадринг обаче не позволява да преминеш „през“ стените. Никола направи нещо, което всеки състезател прави – доближи се максимално до границата. Но този път я прекрачи със съвсем малко. Само че Мадринг не разбира от „съвсем малко“ и не прощава.

След състезанието Никола каза: "В 20-ти завой спрях една идея, два метра по-рано, и колата зави една идея повече от обичайното. В този момент имах чувството, че съм прекалено близо до стената, но се надявах да се размине. Много минимално се допрях със задна лява гума и колата е прекалено тежка, за да се хване после, и много бавно завъртане.

Труден ден, но аз гледам позитивно - че колата беше много силна днес. Аз лично съм концентриран и ще внимавам много повече утре нещо по-добро да не се случи."

Това днес беше поредния урок. Урок за търпение в трудните моменти.

Никола вече не е онзи млад пилот, който просто трябва да доказва, че може да спечели състезания. Той е лидерът в шампионата. Когато си пети, можеш да рискуваш за четвърто място. Когато си втори, можеш да рискуваш за победата. Но когато си начело в шампионата, понякога най-трудното решение е да кажеш: „Това ми стига.“ Направи го в предните състезания в Италия. Днес обаче се провали.

Това е може би най-трудният урок за един млад пилот, защото инстинктът на състезателя винаги казва да натиснеш още малко. Да използваш възможността. Да не чакаш. Да не подаряваш нищо на съперника/съотборника.

За Никола обаче това състезание беше много по-важно, отколкото изглеждат цифрите в таблицата. Камара завърши шести и взе три точки. Цолов – нула. Преднината му се стопи до осем точки. Само осем. На пръв поглед малко. В един шампионат, в който всяка точка се брои, може да се окаже, че са много.

Днес Никола не загуби шампионата. Загуби едно състезание – спринтово състезание. И получи възможност да научи нещо, което не можеш да научиш от победата в Монако.

Мадрид не е Монако.

Утре има още едно състезание. Мадрид ще бъде същият – бърз, труден и безмилостен. Но Никола вече ще знае нещо повече за него.

И ако утре видим един малко по-търпелив Никола Цолов, днешната нула може да се окаже много по-ценна от една победа.

Защото големите шампиони не са тези, които никога не грешат.

Те са тези, които се учат от грешките си.

------------------------------

Автор: Димитър Димитров