Обратно на часовниковата стрелка - Dan Whelldon tribute

Миналата година на 16-ят ден от октомври на пистата в Лас Вегас загина Дан Уелдън. Британски пилот - двукратен победител в легендарните 500 мили на Индианаполис, шампион в сериите ИндиКар. Великолепен и обаятелен човек, посланник на автомобилните спортове...  

Инцидента, при който загина Даниел бе в деня на състезанието за Гран при на Корея от шампионата във Формула 1. Не съм бил така потресен от никоя друга смърт на пистата, освен на великият Аертон Сена. Въпреки, че интересът ми към американските серии никога не е бил много голям, случилото се на Лас Вегас Мотор спидуей ме разтърси до такава степен, че повлия сериозно върху текста за Гран При на Корея. 

Денят 16.11.2011 г. ще си остане черен в автомобилната история, толкова черен колкото бе и 1.05.1994 г. Поклон пред загиналите...

Обратно на часовниковата стрелка (Гран при на Корея 2011)

Има нещо странно и сбъркано в пистата Йеонгам в Южна Корея.

Влажността на въздуха в цяла Корея, и особено в Йеонгам, е доста по-висока от обичайното, но не е това. Посоката на движение на болидите там е обратна на часовниковата стрелка. Пистата е построена направо върху морето, ако приемем, че земята под трасето не е естествена, а създадена от човека. Трасето почти не се ползва за други моторни състезания, което не е добре от гледна точка на поддръжката й, а както научихме в неделя щяла да стане градска писта, когато около нея построят град. Може би после ще стане и второ Монте Карло, когато направят и яхтено пристанище. Има нещо сбъркано в това, но не мога категорично да се произнеса какво точно!?

Пистите с посока на движение обратна на стрелката на часовника нямат добра съдба, ако се намират в северното полукълбо. Най-пресен пример е пистата Истанбул парк. След 6 години и много българи на трибуните, Истанбул парк вече е само резервна писта в календара, ако състезанието в Бахрейн догодина отново пропадне.

Същото се е случило и с трасето изградено в паркинга на хотел Цезар Палас, на което е провеждано състезанието за така наречената Голямата награда на Цезар Палас или Гран при на Лас Вегас, както е по-известна. Надпреварата е имала само две издания през 1981 и 1982 година. Пилотите не я харесват, не само защото е в обратна посока, но и защото в пустинята Невада едва ли е най-приятното място за пилотиране на болид, в чийто кокпит губиш доста течности. Въпреки това причините, поради които спира да се провежда са прагматични - заради липса на достатъчно публика. Звучи познато...

Яс Марина в Абу Даби, има само две години зад гърба си (тази е третата) и само бъдещето ще покаже дали проклятието на северното полукълбо ще застигне и нея. Вече и Йеонгам има две години стаж, но там нещата също изглеждат странно.

Пистите в южното полукълбо и около екватора, с посока обратна на часовниковата са доста по-успешни. Сигурно е от магнитното поле, но няма да го разнищваме сега.

Да се върнем на Йеонгам. Учудващи неща станаха там. Всичко започна още през миналата година. Състезанието, ако може да се нарече така, поради многобройните и изключително дълги серии от обиколки зад кола на сигурността, бе решаващо за титлата и точно в него, след доста странна пилотска грешка отпадна водачът в класирането при пилотите тогава - австралиецът Марк Уебър.

Тази година състезанието бе решаващо единствено относно титлата при конструкторите, като първенството на Ред Бул бе толкова добре завързано в кърпата на Австрийският отбор, че дори Александър Македонски не би могъл да разсече Гордиевия, пардон Хорнеровия възел. Да не говорим, че единственият Александър на пистата – Jenson Alexander Lyons Button изобщо не бе в състояние да разсече нито празника, нито възела Хорнер и след надпреварата каза, че това не била неговата писта.

Всички погледи и надежди бяха насочени към другият британец в отбора на Макларън. Люис Хамилтън успя да победи непобедимите в квалификациите Ред Бул. За пръв път през сезона Хамилтън имаше правото и привилегията да потегли пръв. Стартът бе успешен и сравнително чист от инциденти, но както признаха веднага след състезанието от Макларън, „мистериозна” липса на притискане в предната част на болида, не само доведе до липса на възможности Хамилтън да спечели надпреварата, ами и за малко да го лиши и от второто място. Мартин Уитмарш сигурно вече е открил проблема с липсата на притискане, но решението му определено е „след дъжд качулка”. Вече нищо не може да се направи през този сезон и то да е свързано с думата „титла”.

Много странно бе поведението на Витали Петров в шестнадесетата обиколка, когато увлечен в желанието си да изпревари Фернандо Алонсо, пропусна да спре в завоя и се блъсна в задната част на болида на Михаел Шумахер. Виборгската ракета, както му казват руските коментатори, определено надцени себе си в желанието да спечели позиция от Фернандо. От тази катастрофа спечели най-много именно „изпреварения” Алонсо, който успя да навакса загубеното, заради късното си влизане в бокса. Появилата се кола на сигурността събра пилотите в колоната и състезанието започна за втори път.

Може да ви изглежда странно, но най-бързите коли на правата бяха тези на Торо Росо. Хайме Алгерсуари и Себастиян Буеми непрекъснато увеличаваха темпото на правата в края на състезанието и ако бяха толкова добри и по завоите, едва ли щяха да финишират седми и девети, а можеха да се борят с Филипе Маса за шестото място. Самият Филипе също свърши нещо „странно” в състезанието. Той така и не освободи място на съотборника си Фернандо Алонсо на пистата и се наложи отбора да прави размяната в бокса. Всъщност „по-неразбираемо” бе поведението на състезателните инженери на Ферари, защото Роб Смедли така и не се реши на репликата: „Филипе, бейби, Фернандо е по-бърз от теб!”, а Андреа Стела пропусна да прошепне с италианския си акцент на Алонсо тайната за изпреварване на съотборника.

В края на надпреварата се случи и немислимото – Фернандо Алонсо – двукратният световен шампион произнесе репликата: ”Предавам се! Предавам се!” (Сигурно репликата бе произнесена два пъти именно защото е двукратен!). Тук драмата в Корея се превърна в комедия на абсурда. Реплика като тази, пък било и казана на шега, или пък с цел заблуда на противника, не може да бъде простена на пилот от Порше суперкъп, а какво остава за шампион от Формула 1. Хейки Ковалайнен не се предаде цял сезон и в Корея завърши четиринадесети. Каза, че това бил успех. А той е пилот, който е печелил Гран При на Унгария и е бил седми в генералното класиране при пилотите в два различни сезона, с два различни отбора.

Много неочаквано и странно на фона на случващото се през сезона до момента бе това, че въпреки всички подпомагащи изпреварванията системи, на Йеонгам, най-интересната част от състезанието бе, не момента на изпреварване на един пилот от друг, а именно невъзможността това да се случи…

Странни реплики и резултати събра в едно Гран При на Корея през тази година, въпреки това бе чудесна надпревара и сама по себе си бе уникална.

Състезанието свърши, но след него необичайните събития не приключиха. Толкова противоречив, като чувства подиум, отдавна не сме наблюдавали. Когато тримата пилоти се качиха на почетната стълбичка, видяхме само една искрена усмивка. Хамилтън и Уебър толкова насилваха лицата си да образуват гримаса, прилична на положителна емоция, че сигурно развиха доста лицевите си мускули. И двамата бяха недоволни и разочаровани, въпреки, че Хамилтън успя „все пак и въпреки всичко”, а Уебър „донесе” титлата при конструкторите на Ред Бул.

... има нещо странно и ужасяващо в движението срещу посоката на часовниковата стрелка. Противоестествено ми е движението по пистата наляво – не мога да го разбера.

Точно в тази посока на движение загина един великолепен млад мъж, един пилот преминал през достатъчно надпревари, един шампион в Инди кар и двукратен победител на Индианаполис 500.

Дан Уелдън – първият британски пилот след Джим Кларк и Греъм Хил - победител в най-американското автомобилно състезание, посланикът на автомобилните спортове по света, загина нелепо на пистата Лас Вегас Мотор Спидуей - писта, с посока обратна на часовниковата стрелка...

Rest in Peace, Dan Whelldon
1978 - 2011

-----------------------------

Снимки f1zoom; Wikipedia