От „осанна“ до „разпни го“ и обратно

Трудния уикенд на Никола Цолов в Баку

Понякога едно състезание е достатъчно, за да върне вярата. Вярата в собствените сили. Вярата на феновете. Вярата в победата. Понякога са достатъчни дори само няколко обиколки. В съботното състезание в Баку Никола Цолов направи точно това. Той показа, че не губи вяра в себе си и може да се бори като истински лъв! Разбраха го и феновете, които след тежките петъчни състезания имаха доста негативна нагласа към края на шампионата във Формула 2.


След като ден по-рано Никола беше преживял всичко, което може да се случи на един пилот в рамките на няколко часа – загуба на позиции, отпадане, наказание и сериозен удар върху шансовете му в шампионата – Българският лъв стартира основното състезание от 11-а позиция. Определено не най-удобното място за атака към челото на колоната.

НО ТОЙ СЕ ПРЕБОРИ! И завърши втори!

Никола Цолов направи едно от онези състезания, на които просто се наслаждаваш! Скачаш на крака и крещиш в подкрепа! Състезания, които не се нуждаят от много обяснения. От 11-а позиция до подиума, след труден старт, след който беше 12-и още в първата обиколка, с отлична стратегия и безгрешен питстоп, с битки по трасето и атака до последните метри. Какво по-добро от това? Да, Фортуна днес бе на негова страна, но и други се възползваха от „намаленията“ заради колата за сигурност и виртуалните коли за сигурност, които бяха част от пъзела.

Незабравимо е как Никола беше непосредствено зад Рафа Камара в последната обиколка и имаше шанс да се бори за победата в състезанието. Цолов опита всичко. Е, не успя да стигне до победата, но второто място от 12-ти в края на първата обиколка? Няма какво да кажем повече!

Това беше Никола Цолов, когото всички искаме да виждаме и в когото вярваме!
В петък имаше доста цъкащи с език фенове, които бяха готови да обяснят как Никола и неговият отбор са се провалили в шампионата. За разлика от тях, хората около Никола и отбора вярваха в него и в доброто представяне в следващия ден. Защото Никола е изключително талантлив и никога не се предава.
Но във Формула 2 границата между „осанна“ и „разпни го“ понякога е по-тънка и от линията на бокса, която не трябва да настъпваш.

Да се върнем на онова „разпни го“ от петък. Всичко започна почти перфектно. Никола потегли от първа позиция в спринтовото състезание. Само че Баку не е писта, която прощава. Дългите прави и тежкото натоварване на гумите започнаха да работят срещу него. Задните гуми не издържаха темпото и пилотът на Кампос постепенно започна да губи позиции. От първи – пети.

Петото място само по себе си не беше катастрофа. Но за човек, който стартира от полпозишън, разочарованието беше очевидно. После дойде второто състезание. И там вече всичко се обърка. Бавният питстоп върна Никола назад в колоната. А когато си в средата и задната част на колоната е пълна с пилоти, които се борят за всяка позиция, понякога не е необходимо да направиш нищо, за да отпаднеш. Никола попадна в инцидент и състезанието му приключи.

След това дойде и наказанието от пет секунди за настъпването на линията при влизането в бокса – грешка на самия Никола, която няма смисъл да бъде оправдавана. След това механиците на Кампос сгрешиха и го забавиха при смяната на гуми. И се започна: „Как може?“, „Защо отборът направи това?“, „Никола направи тъпа грешка…“, „Шампионатът е изпуснат…“ „Кампос провалиха Никола…“ Никола се препъна в Баку…“, „Гумите предадоха Никола…“.

В петък вечерта никой не се сещаше, че само няколко часа по-рано същият този пилот беше начело в шампионата. Лесно беше да се забрави и че точно с този отбор той беше стигнал дотам.

Ние обаче продължихме да повтаряме едно и също: грешки се правят. Никола също не е безгрешен, при целия си талант. Да, и Кампос правят грешки. Формула 2 е спорт, в който факторите са прекалено много, за да се търси един виновник след всяко състезание. И най-вече – един лош ден не превръща добрия пилот в слаб.

На следващия ден Никола имаше възможност да го докаже. И го направи!

От 11-а стартова позиция до второто място. От 12-и в края на първата обиколка до битка за победата в последната. От разочарованието до надеждата. От „разпни го!“ до „осанна!“

Това е може би най-важното, което Баку ни показа: че битката трябва да се води докрай, с железни нерви и вяра! Защото днес си герой. Утре – виновник. И само 24 часа по-късно да приемаш овации на подиума!

В живота и в спорта понякога има трудни моменти и трябва да приемеш мъжки виковете: "разпни го!". Но пък за сметка на това удовлетворението от успеха след такъв негативизъм е още по-голямо, а феновете започват да крещят в екстаз: "ОСАННА!"

И точно затова ние никога не губим вяра!



ДАВАЙ, НИКОЛА! С ТЕБ СМЕ!

----------------------------------
Автор: Димитър Димитров
Снимки: fiaformula2.com
Видео: Oracle Red Bull Racing


Коментари

Популярни публикации от този блог

Една излишна битка

Мадрид не е Монако

Черния уикенд на Имола - неделя 1.05.1994 г.