Гран при на Монако - Going to Extremes

Гран при на Монако 2013 година.

Едно запомнящо се състезание. Една интересна надпревара - най-вече на пилотите сами със себе си. Както винаги, състезанието бе съпътствано от много блясък, яхти, интересни зрители, катастрофи, емоционални реплики и СКАНДАЛИ.

 

Много фенове не обичат Гран при на Монако, много от тях намират състезанието за скучно, за досадно, някои - за опасно. Много от журналистите и специалистите също споделят тази гледна точка. Има дори и пилоти, които смятат, че това състезание няма място в календара.

Моето мнение е обратното. Философията на това състезание, за която ще напишем нещичко по-долу, го прави неизменна част от календара на Формула 1 - цели 61 години в 64 годишната история на Формула 1 (само през 1951,1953 и 1954 година състезанието не е било провеждано).

Гран при на Монако е уникално. Поне с това всички са съгласни. Уникално е поради факта, че се провежда като пистово състезание по улиците на един средиземноморски град. Разбира се, в календара са присъствали, присъстват и ще продължат да присъстват много състезания по улиците на един или друг град, но никое от тях няма чара и не дава емоциите, които Гран при на Монако осигурява.

Тесните улици, изкачванията, спусканията, тунела, ако щете и уникалните названия на всеки един завой и всеки един шикан от това трасе са причината то да няма друго равностойно в календара. Гран при на Монако излъчва история - минало и настояще. А състезанието през сезон 2013 бе историческо и защото бе спечелено от пилот, чийто баща е спечелил същото Гран при 30 години по-рано. Но за това малко по-късно.

Защо състезанието по тесните улици на Монте Карло е нужно на Формула 1 и защо много от пилотите, специалистите и феновете го обичат и искат то да остане неизменна част от календара? Защото Гран при на Монако е изпитание на духа и волята. От гледна точка на пилотите то е пир на емоциите и адреналина. То е нещо, което те кара да бъдеш по-добър от това, което си на останалите писти. На това трасе пилотът много повече се бори със себе си, отколкото с останалите състезатели. Това е състезанието на пределната концентрация. В него пилотът няма право на грешка, защото много често първата грешка е и последна, т.е. единствена.

За разлика от трасетата, които дават възможност да се тестват издръжливостта на двигателите, окачванията, шаситата, гумите ... и каквито и да било там аеродинамични и всякакви други елементи - Гран при на Монако е тъкмо обратното. Пилотските умения са главната причина за победа в тази надпревара. Тук е важен интелектът и усетът на пилота, неговото пределно усилие да бъде концентриран и да печели време не срещу останалите, а срещу самия себе си.

Само това да беше - пак състезанието следва да бъде наречено интересно. Но обикновено (доколкото не всички са безгрешни) надпреварата винаги е съпътствана от инциденти, отпадане на често сочени за лидери – пилоти, често влизане на кола на сигурността, спиране… и каквото друго се сетите. Това винаги усложнява обстановката (т.е. прави състезанието "интересно"). След изреденото до тук ще попитате, как може нещо толкова забавно да не се харесва и да бъде наричано "скучно"?

Съвременните фенове на формула 1 може би са доста поразглезени. Трябва само да погледнем назад във времето и разликата между днешното Гран при на Монако и средно статистическо състезание от средата на 90-те години на миналия век ще докаже, че това състезание е много далеч от понятието "скучно".

Статистиката показва, че изпреварванията в периода от 1995 до 2009 са били средно между 11 и 17 за състезание. С въвеждането на допълнителните системи за увеличаване на изпреварванията (DRS, KERS) броят на изпреварванията значително се повиши. Зрителите наблюдават средно по около 60 изпреварвания средно на състезание през последните три сезона. Напълно са забравени онези "мрачни" години, когато болидите се търкаляха в релсите на "влакчето на Трули" в продължение на десетки обиколки, във всяка надпревара (не само в Монако). Забравиха много бързо, че Формула 1 беше спорт за няколко отбора (два или три), които доминираха над останалите и си водеха самостоятелно първенство. Поради късата си памет много фенове, че и коментатори си позволяват да наричат днешния разкош - скука.

Състезанието в Монако през 2013 година бе не просто интересно - то бе изключително интересно и само заспалите по време на надпреварата не са разбрали това...

Още малко статистика - само за Гран при на Монако. Състезанието винаги е било с малко (в повечето случаи и най-малко) изпреварвания на фона на останалите надпревари. Но дори състезанието през 2003 година, в което няма нито едно изпреварване на пистата (след първата обиколка) не може да се нарече скучно. Тогава Хуан Пабло Монтоя с Уилямс печели надпреварата, като изпреварва съотборника си Ралф Шумахер в бокса, втори - само на 0.6 секунди завършва Кими Райконен (тогава пилот на Макларън). В същото време Ярно Трули с Рено и Дейвид Култард с Макларън водят страхотна битка за шестото място, но Трули, в типичния си стил, удържа шотландеца до карирания флаг. Да! В състезанието тогава нямаше нито едно изпреварване на пистата, но не помня някой чак толкова сериозно да се е разочаровал от този факт.

Още нещо. За периода 1998 - 2003 (шест поредни години) в Монте Карло има общо 16 изпреварвания.

Само в неделното състезание наблюдавахме цели 17 изпреварвания. А само пет състезания в периода 1981 - 2013 година са предложили по-интересно зрелище.

Но, който си скучае - ще скучае и на най-интересното състезание, а този който се забавлява, вероятно ще се забавлява и на запис от състезанието в Монако от преди 10 години.

В Гран при на Монако всичко започва в събота. 

Както много често е ставало въпрос и в предишните текстове, това е по-важният ден за пилотите в Гран при на Монако. Най-бързият в квалификацията има изключително предимство. Стартът от първа позиция е почти пълна гаранция и за крайния успех. Така да се каже - в събота състезанието е наполовина спечелено. В неделя обаче винаги предстои не по-малко важната част - да се стартира чисто и да се пази концентрация (често накъсвана от инцидентите в колоната, СК и червени флагове) до края. Това също изобщо не е лесно, но да си лидер на колоната винаги е вдъхновяващо и осигуряващо допълнителна концентрация.

Защо Нико?

Нико Розберг бе най-бърз във всяка една фаза от надпреварата в Монте Карло. От първата свободна тренировка до карирания флаг в неделя Нико Розберг не остави нито за секунда съмнение, че е най-бърз на това трудно трасе. Нищо, че Себастиян Фетел се опита да омаловажи този факт, натрапвайки се с най-бързата обиколка в състезанието ("...but satisfaction!").

Защо точно пилотът на Мерцедес постигна този забележителен успех? Причините са много. На първо място - болидът на Мерцедес. В четири поредни състезания Мерцедес доказаха, че са най-бързата кола в една обиколка. Първо - Хамилтън в Китай, а после Нико Розберг в три поредни състезания - Бахрейн, Испания и Монако, неизменно заемат първата позиция на старта. За тяхно съжаление в три поредни надпревари - Китай, Бахрейн и Испания спечеленото в събота бе изгубвано в неделя, като случаят на пистата Каталуня бе фрапиращ. Но да не се връщаме към това. В Монако първата позиция дава много голямо предимство и то трудно може да бъде изгубено - още повече, че го завоюва Нико Розберг. От състезанието в Испания ясно пролича, че този болид е по-добре управляван от него, отколкото от Хамилтън. Розберг по-добре успява да опази гумите и не губи толкова позиции.

На следващо място бе развитието на надпреварата. Нико Розберг водеше колоната при катастрофата на Пастор Малдонадо, когато състезанието бе спряно. Той вече бе направил един стоп в бокса и бе останал начело. Ако пилотите на Ред Бул се надяваха, че ще могат да се справят с Мерцедес-ите в бокса, то сметката им излезе наполовина крива. Първо, защото Хамилтън направи необходимото (дали умишлено или не е трудно да се каже) да отвори разлика между лидера на колоната и следващите го. Второ - видя се, че след като Ред Бул-ите изпревариха Хамилтън те, не само не можеха да изпреварят Розберг, но и дори не го настигаха за да направят опит за това. Пазенето на гуми и пазенето от пилота отзад, като че ли бяха приоритет на абсолютно всички на трасето с изключение на Нико Розберг и ...Серхио Перес (!?) - за втория - по-натам.

Нико Розберг не се пазеше от пилота зад себе си. Не му се налагаше. Просто завърташе обиколката с необходимото време, с което да държи съперниците си на разстояние. Талантът на Нико да кара изключително бързо и изключително прецизно бе много важен фактор за втората победа в кариерата му на пилот от Формула 1.

В чисто емоционален план Нико Розберг имаше два много силни мотивиращи фактора. Победата за него бе много важна, защото за пръв път той получи шанса да стартира от първа позиция по улиците на града, в който е израснал. Но фактът, че баща му бе спечелил същото това Гран при 30 години преди сегашната надпревара, също бе важен елемент в моралната подготовка на германския пилот.

Въпреки цялата тази емоционална натовареност на състезанието Нико Розберг не трепна. Той бе перфектен в отношението си към трасето и си заслужи напълно репликата в края на състезанието от Рос Браун. "Много добре свършена работа, Нико. Аз не мога да си представя как би могъл да караш по-добре от днес." Дано Нико може да си го представи, защото в следващите състезания за да спечели ще трябва да кара МНОГО по-добре от това...

Съотборникът на победителя - Люис Хамилтън не успя да сподели радостта от състезанието в Монако. Въпреки че именно Хамилтън е един от най-горещите поддръжници на Гран при на Монако. Мерцедесът май започна леко да охлажда ентусиазма на Люис. Новата му любов, като че ли се превърна в една рутинна и не толкова вдъхновяваща работа и вече не дава нужните крила. Хамилтън загуби позицията си в състезанието напълно сам и си го призна. Грешката дойде при смяната на гуми след излизането на кола на сигурността на трасето след катастрофата на Фелипе Маса в 30-тата обиколка. Хамилтън забави темпото с цел да може Нико Розберг да смени своите гуми пръв. Но вместо да изчака в бокса зад колата на Розберг, Хамилтън се успа на пистата и загуби ценни секунди, които го пратиха на окончателната за него четвърта позиция.

В последствие се разбра, че спирачките на Мерцедес били причината за неубедителното представяне на британския пилот напоследък. Да беше си стоял в Макларън като иска да натиска спирачки, биха казали по-гневните, но ние му прощаваме, защото рано или късно Люис ще се адаптира напълно към болида. Вероятно това ще стане след средата на сезона или догодина. Така че успехите го чакат, само той да не ги чака както в Монако, че няма да дойдат.

И сега идва ред на любимците.

За съжаление, или за радост №13 е изключен от листата. Няколко пилота обаче се бориха да заслужат титлата "Любимец 13". Всеки може да си направи собствена класация, аз ще ги градирам безразборно.

Единият бе Двукратният Световен Калкулатор, пардон Шампион - Фернандо Алонсо. 

Ако някой бе излязъл на пистата за да пресмята броя на точките си, а не да се състезава - това бе Алонсо. Някои от феновете му си мислеха, че специално за състезанието в Монако е бил използван двойник, а самият Алонсо е бил на някоя от терасите и е наблюдавал как Адриан Сутил изпреварва сурогата във фибата. Но истината, както винаги е много по-сурова…

По стар любим свой обичай Фернандо Алонсо нежно сподели на Андреа Стела по радиото "Аз трябваше да избегна катастрофата!" - след като Серхио Перес се опита да го изпревари в шикана Нювел, а той мина напряко и запази позицията си. Да, Фернандо - точно така - трябваше да избегнеш катастрофата. Но Перес бе напълно в правото си - както да атакува, така и да получи по-предната позиция в следващата обиколка. Въпросът обаче е, защо Алонсо не предприе подобна маневра след като изгуби позицията си?

А, да! - По думите му на трасето имало една купчина пилоти с нищожно количество точки, които за нищо не се борели и затова си позволявали да го изпреварват смело и безразсъдно. Той обаче, (КАЛКУЛАТОРЪТ) нямал право на това. 

- !?! - Недоумение и неразбиране… С това можем да посрещнем подобни думи изказани от един от съвременните пилоти с най-много фенове по света. Не разбирам - след състезанието в Испания нали каза, че болидът бил много бърз? Какво стана? Алонсо ли е бавен, след като F13-8 има нужните качества.

Не ме разбирайте погрешно. Алонсо има право да внимава много повече от всеки друг на пистата. Той има право да си брои точките, защото те ще го направят шампион, но няма право да раздава квалификации на останалите на трасето и да се оплаква от агресивността им. НЯМА ПРАВО! Иначе ще остане в историята като най-ревливият световен шампион, колкото и титли да завоюва. На фона на Алонсо, дори Фетел изглежда по-голям мъж, нищо, че дъртаците покрай него непрекъснато реват... (толкова за Фетел).

Другият кандидат за титлата "Любимец 13" е млад, напорист, по-напорист, най-напорист, мексиканец, мексиканец със спонсор... нали се сещате - Серхио Перес.

Страхотно състезание щеше да му се получи! За малко. За едно кубче лед не стана. Серхио Перес показа много желание за промяна на статистиките в тази надпревара. Помогна много, това да бъде шестото по брой на изпреварванията състезание от 1981 година насам. За което много сме му благодарни. Фантастично изпреварване срещу съотборника му Бътън. Отлично проведено стратегически изпреварване срещу Фернандо Алонсо. Двама световни шампиони на колене и изведнъж се оказа зад задницата на трети. Кими Райконен обаче му показа, че няма да стане. Или поне не толкова лесно. Двамата прелетяха напряко през шикана, а Райконен безпардонно определи ситуацията с думите: "Този идиот щеше да ме блъсне, ако не бях минал направо!"

"Този идиот" обаче, не си взе поука от случилото се. И следващият опит на Перес да изпревари Кими в шикана се оказа последен. Кими затвори вратата и се разхвърча карбон...

Няма да определям кой бе крив и кой прав в тази ситуация, защото няма смисъл. Както Перес имаше право да се пробва - така и Райконен имаше право да се защити. Ситуацията много напомня на онази от Бахрейн, когато Перес се опита да изпревари Бътън в един завой, но вратата бе захлопната и Перес закачи с предното си крило гумата на съотборника си. В Монте Карло обаче мястото за "авойда колижън" (според терминологията на Алонсо) бе ограничено до невъзможност това да се случи. Доста нелепо звучеше забележката на Перес след състезанието: "Кими не ми остави достатъчно място". Отговорът е въпросителен - "А задължен ли беше?"

Урокът, който мекси-канчето трябва да научи е, че когато ти затворят вратата - стоиш отвън. Иначе си чупиш канчето (главата). Е, да - и вратата понякога отнася по някоя драскотина (по гумите), но какво те топли тази работа...

Кими също заслужи „топли думи”. И не толкова за инцидента, колкото за безпардонните си реакции. Да, ясно и разбираемо е поведението му на хулиган, който иска да прилича на Джеймс Хънт. Сатирични реплики, невъздържан език, пиячка на борда на яхтата - ок. Но по този начин Кими просто имитира Хънт. Финландецът е уникален и за да го обичат хората има причина - той в повечето случаи е самият себе си. Но в Монако много повече напомняше на едно лошо копие на Хънт, отколкото на себе си. Нямаше нужда да обяснява как ще удари някого в лицето, след като никога няма да си позволи да го направи. Също както не удари Хамилтън в Канада през 2008 година, когато на светофара, при излизане от пит-лейна пилотът на Макларън се заби в задницата му напълно без причина.

Защото, ако искаш да удариш някого - правиш като Сена - отиваш в бокса и го поваляш на пода, а не се правиш на голям бияч пред Флориан Кьониг от РТЛ и пред зяпналите пред екраните подмокрени момиченца....

Всеобщият "Любимец 13" разбира се бе Ромейн Грожан. 

Още по време на съботните занимания си личеше неговото напрежение. То прерасна в обичайната катастрофа, и тези, които следят страничката на блога във фейсбук знаят много добре репликата: „Не! Грожан просто не трябва да кара в Монако. Решението може да е трудно - но е най-правилното...”. В Лотус обаче се направиха на маймунки - запушиха си ушите, затулиха си очите, прикриха си устата и в неделя французинът с хлабавите нерви отново бе пуснат от зоопарка - директно на трасето. АНЕТРЯБВАШЕ! Е, като не ни слушат - така става. Даниел Рикиардо го отнесе. Добре, че австралиецът приема всичко с чувство за хумор. В разговора си по радиото след инцидента със състезателният си инженер Марко Матаса - Даниел Рикиярдо отговори на въпроса - "Какво стана?" със следното: "Вероятно се сещаш кой е пилотът. Изглежда, че той не прецени добре (момента на спиране) и се качи върху мен." А за Грожан се заговори в минало време...

Не можем да не споменем и другия "Любимец 13" - любител на катастрофите в Монте Карло напоследък. Фелипе Маса направи две много зрелищни изпълнения на едно и също място в завоя Сан Дево. Не е ясно, някой от зрителите ли бе платил за шоуто, или просто на Фелипе късметът му все стигаше до това място. Най-хубавото е, че след двете тежки катастрофи Маса се отърва почти без наранявания. Както се казва - лошото отмина - доброто предстои. 

Хубаво би било накрая да кажем нещо и за състезанието от 26 май 2013 година.

В състезанието гумите бяха много важен фактор. Но най-вече заради това, че преди състезанието два отбора пуснаха жалба до комисарите на ФИА, за това че производителят на гуми е предоставил възможност на един друг отбор да си покара цели 1000 километра в тестови условия с гумите за следващият сезон. Развръзката по този скандал предстои. Въпросът в Монако обаче е, дали тестовете, проведени от Мерцедес са им помогнали да подобрят представянето си в дълга серия от обиколки с гумите на Пирели - нещо, което досега им пречеше да побеждават. Не е случайно, че Ферари и Ред Бул оспориха резултатите от състезанието в Монако още преди то да е започнало. Не че е им е било трудно да се сетят кой ще финишира пръв. От друга страна (от гледна точка на любителите на конспирациите) дали пък "грешката" на Хамилтън не е била провокирана от външни фактори - с цел предимството на Мерцедес в Монако да не е чак толкова видимо... Може би някой ден ще разберем. 

Но да се върнем на състезанието. Никой не застраши Нико. Хамилтън му опази гърба. Ред Бул не успяха да измислят стратегия, с която да спечелят нещо повече от това, което им бе подарено. А и нямаше как да я измислят, особено след като гумите на всички болиди в челото бяха сменени за втори път при спиране на състезанието. Интересното беше по-назад. Както вече споменахме Серхио Перес направи серия от изпреварвания в шикана Нювел, а Адриан Сутил се оказа най-хитър във фибата и на два пъти елиминира двама световни шампиони точно там. Всъщност жертвите и на двамата бяха Бътън и Алонсо, а след като Перес отстрани и Кими Райконен от челото Форс Индията на Сутил се оказа петият най-бърз болид стигнал до финала. Но както каза Алонсо - "тоя няма какво да губи". Така е, Сутил има само какво да печели занапред, ако не се забърква в глупави битки със съотборника си. 

Властелинът в края на състезанието бе Кими Райконен. Пилотът на Лотус трябваше да смени спуканата си гума след контакта с Перес и след връщането си на пистата с новите гуми за 8 обиколки направи 6 изпреварвания. Така на финала Райконен спечели заветната точица, която го остави в битката за подобряване на два рекорда за постоянство, в които засега е на второ място - този от най-много завършени състезания в точките без прекъсване - които за Кими са 23 (рекордът е на Михаел Шумахер - 24) и този за най-много завършени състезания без прекъсване - 26 за Райконен (рекордът е на Ник Хайдфелд -33).

И след всичко казано до тук, ако още има убедени, че състезанието в Монако е скучно, нека замълчат, поне тази година! 

Поздравяваме всички, които стигнаха до края на този текст с една песен на Били Джоел - поздрав и за всички пилоти минали на милиметри от огражденията. Посланията поне там са ясни - "Скъпа, нямам идея защо винаги стигам до крайности!?" 

Специални благодарности и поздравления за Рожденния Ден на Веселина Гайдарджиева

Снимки safety-car.es, Wikipedia

Графики: Pirelli и Wikipedia и Сliptheapex