Формула 1 е страст

Марк Уебър победи в Гран при на Монако. Напук на моята прогноза. Напук на прогнозата за времето, защото в Монте Карло така и не заваля сериозен дъжд. Напук на Михаел Шумахер, който преди състезанието пръскаше оптимизъм пред репортерите на телевизиите, че е дошъл, видял е вчера как може да го направи, и днес ще победи! Марк Уебър победи в Монако и напук на Ред Бул и изравни по точки пилот №1 в отбора в класирането при пилотите. Уебър победи и напук на статистиката, която разби на пух и прах. Шесто състезание шести различен победител. Това не се е случвало до сега в цялата история на Формула 1.  И какво от това? Вече ни омръзна да четем и да пишем, че най-важно за победата в Монако е да бъдеш най-бърз в събота в квалификацията. Е, Марк не бе най-бърз в квалификацията, но това не го лиши от първата позиция на старта. Лишенията трябваше да ги търпи Михаел Шумахер. 43 годишният пилот на Мерцедес бе най-бърз в събота. Направи великолепна обиколка, с абсолютно спокойствие и увере

Една квалификация, толкова много емоции! Първата позиция в Монако е много важна за състезанието. Това вече е ясно на всяко хлапе. Но, чак такава надпревара за местата в утрешната надпревара не съм очаквал. Такава жажда за победата в квалификацията....  Такова невероятно представяне на Михаел Шумахер също са очаквали малцина. На 43 години немският пилот показа, че в Монако са най-важни опита и увереността в собствените сили.  Шумахер направи една перфектна обиколка в самия край на квалификацията, точно както го правеше преди 10 и повече години. Спечели, след като всички бяха го отписали. Показа, че възрастта не е порок във Формула 1 и че всичко е в ръцете на пилота, стига да има добър болид. Особено в Гран при на Монако. Толкова по-жалко е, че Михаел няма да стартира пръв утре в състезанието. Наказанието от надпреварата в Испания си е в сила и никакво представяне в Монако не може да го отмени.  Шумахер доживя завръщането си в челото, само за да бъде върнат с пет ме

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие.   Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван. Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана. Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия.  Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е?  Победата на Малдонадо в Испания миналата

1 май 1994.  Спомням си добре късния следобед и вечерта.  Състезанието за Гран при на Сан Марино бе приключило. Михаел Шумахер отново бе пръв - за трети пореден път през сезона. Аертон Сена бе катастрофирал. Катастрофата бе ужасяваща, но там бе Сена.  "Той е невредим. Сигурно е загубил съзнание и ще стартира още в следващата надпревара. В Гран При на Монако, след две седмици той непременно ще да победи. Това е неговото състезание. Там никой не може да му се противопостави. През 1992 и Менсъл, с почти същия този Уилямс, не можа да го изпревари. Няма начин Михаел да се промъкне напред, ако Сена вземе първата позиция на старта. А това непременно ще  се случи, защото Сена е най-бърз. Сезонът едва е започнал. Какво са 30 точки преднина. Няма начин Аертон да остане извън борбата за титлата. Това изобщо не е възможно бъдеще..."  Такива мисли ми се въртяха в главата. "Сена е добре. Нищо не може да му се случи..."  Но се случи. Случи се на всички останали. Съ