Формула 1 е страст

От доста време се води спор има ли място Гран при на Европа на уличното трасе във Валенсия. Привържениците на идеята надпреварата да бъде пренесена на друга писта са много повече, от тези които искат да гледат състезанието от средиземноморският испански град. Днес е възможно привържениците на трасето да станат повече. За целта обаче, след много странната квалификация за място вчера, е нужно днес да получим и едно наистина интересно състезание.  Себастиян Фетел успя да класира своя Ред Бул на първа редица, като постигна 33 пол-позишъна. Така той се нареди до двама велики състезатели - Джим Кларк и Ален Прост. Фетел постигна този резултат след 89 участия в Гран при. Резултата е малко по-слаб от този на Кларк, защото летящият шотландец е поставил своя рекорд само за 73 състезания. Исторически погледнато рекорда принадлежи на Джим Кларк от 1968 до 1989 година, когато в Гран при на САЩ Аертон Сена печели 34-ят си пол-позишън. Сега пред Себастиян Фетел в тази класация са само великия

След последният ми коментар от Гран при на Канада, в който погледнахме към представянето на Люис Хамилтън и Фернандо Алонсо, отново възникна онзи стар въпрос за отношенията между двамата пилоти. Днес една снимка отново ме провокира да си задавам въпроса приятели ли са двамата или врагове? Съотборници, приятели, съперници, врагове... Двамата пилоти бяха съотборници в Макларън. Алонсо бе двукратен световен шампион, а Люис - любимото ново момче на Рон Денис. Годината бе 2007 - един сезон, в който се случиха толкова абсурдни за Формула 1 събития, че настоящият сезон изглежда като вълшебна приказка на фона на шпионския трилър от 2007. Найджъл Степни се превърна в Ким Филби на Формула 1, но бе разкрит и осъден от италиански съд. Макларън спечелиха най-много точки в шампионата, които им бяха отнети. Кими Райконен спечели световната титла в последното състезание след като в Макларън не се разбраха по въпроса, кой от двамата им пилоти трябва да се бори за титлата... На фона н

Сезонът във Формула 1 вече ни донесе такова количество изненади, че повечето анализатори и фенове на спорта не се наемат да правят прогнози. Те дори изпаднаха в състояние на шок. Някой стигнаха до там, да твърдят открито, че Формула 1 вече не е интересна надпревара, че непредсказуемостта на състезанията и зависимостта от гумите на Пирели е довела спорта до криза. Някой пък подозират вездесъщият Бърни Екълстоун в нарочно режисиране на събитията, от което интереса към състезанията да расте. Нищо подобно! Формула 1 си е същото това състезание, което носи много пари на едни и много радост на други. Разочарованите – могат да не го гледат – това си е тяхно право. Какво се случи в Канада тази година? Седмо състезание от сезона – седми различен победител. Люис Хамилтън най-накрая постигна това, което му убягваше в началото на сезона – победата. Пилотът на Макларън успя да победи в една надпревара, в която нямаше първа стартова позиция, но имаше правилна стратегия. Световният

Седмица преди Гран при на Канада 2012, преглеждам историята на надпреварата и попадам на миналогодишният си текст от предаването Автохоризонт. Този текст до момента не е публикуван никъде. Но поражда интересни мисли в контекста на настоящият сезон. Затова си позволявам да припомня, какво се случи миналото лято в Канада . Любителите на точността ще кажат, че е било през миналата късна пролет, но какво от това... Миналата година Люис Хамилтън получи много критики, къде заслужено, къде не чак толкова. Поведението му на пистата и извън нея бе широко дискутирано. Признавам си, че се присъединих към критиците на пилота на Макларън. Днес продължавам да смятам, че той напълно си е заслужавал критиките и упреците. Друг е въпроса, че през този сезон Люис отново е един великолепен пилот, с много желание да побеждава (въпреки, че до сега не му се отдава в сезон 2012), но и един малко по-мъдър в действията си човек.  По тази причина, както и заради препратките в текста за Гран при на Кана

Марк Уебър победи в Гран при на Монако. Напук на моята прогноза. Напук на прогнозата за времето, защото в Монте Карло така и не заваля сериозен дъжд. Напук на Михаел Шумахер, който преди състезанието пръскаше оптимизъм пред репортерите на телевизиите, че е дошъл, видял е вчера как може да го направи, и днес ще победи! Марк Уебър победи в Монако и напук на Ред Бул и изравни по точки пилот №1 в отбора в класирането при пилотите. Уебър победи и напук на статистиката, която разби на пух и прах. Шесто състезание шести различен победител. Това не се е случвало до сега в цялата история на Формула 1.  И какво от това? Вече ни омръзна да четем и да пишем, че най-важно за победата в Монако е да бъдеш най-бърз в събота в квалификацията. Е, Марк не бе най-бърз в квалификацията, но това не го лиши от първата позиция на старта. Лишенията трябваше да ги търпи Михаел Шумахер. 43 годишният пилот на Мерцедес бе най-бърз в събота. Направи великолепна обиколка, с абсолютно спокойствие и увере

Една квалификация, толкова много емоции! Първата позиция в Монако е много важна за състезанието. Това вече е ясно на всяко хлапе. Но, чак такава надпревара за местата в утрешната надпревара не съм очаквал. Такава жажда за победата в квалификацията....  Такова невероятно представяне на Михаел Шумахер също са очаквали малцина. На 43 години немският пилот показа, че в Монако са най-важни опита и увереността в собствените сили.  Шумахер направи една перфектна обиколка в самия край на квалификацията, точно както го правеше преди 10 и повече години. Спечели, след като всички бяха го отписали. Показа, че възрастта не е порок във Формула 1 и че всичко е в ръцете на пилота, стига да има добър болид. Особено в Гран при на Монако. Толкова по-жалко е, че Михаел няма да стартира пръв утре в състезанието. Наказанието от надпреварата в Испания си е в сила и никакво представяне в Монако не може да го отмени.  Шумахер доживя завръщането си в челото, само за да бъде върнат с пет ме

Сезонът във Формула 1 продължава драматичното си развитие.   Вече стана досадно да повтаряме, че имаме пет различни победители от пет различни отбора от началото на сезона. При това всеки път победителят е неочакван. Пастор Малдонадо успя да докаже в Испания, че отборът на Уилямс с двигателите Рено е изключително боеспособен и може да побеждава. За феновете на отбора от Гроув, тази победа бе дългоочаквана, докато за голяма част от анализаторите бе напълно неочаквана. Наистина прогресът на отбора на Сър Франк Уилямс е огромен. През 2011 година пилотите от тима с усилие успяха да съберат 5 точки в генералното класиране, като четири от тях бяха за Рубенс Баричело за двете му девети места в Гран При на Монако и Канада. Венецуелецът Пастор Малдонадо успя само веднъж да завърши в точките, при това на 10-то място в Гран при на Белгия.  Днес много хора се чудят, това същият отбор на Уилямс ли е? Това същият млад пилот ли е?  Победата на Малдонадо в Испания миналата